Нарастването на ръста на цените в Източна Европа отвори разрив между централните банки, които започнаха повишаване на лихвените проценти за борба с инфлацията, и популистките правителства, които се опитват да защитят силното икономическо възстановяване, пише "Ройтерс".
Разликата е най-очевидна в Унгария и Чехия, където националните избори усложниха задачата на централните банки, които начертаха пътя на Европейския съюз в затягането на паричната политика. И в двете страни бяха повишени ключовите лихви с повече от процентен пункт от юни.
Стегнатите пазари на труда и експанзивната фискална политика допринесоха за глобалния инфлационен натиск, който според икономисти може да преследва източната част на ЕС по-дълго, отколкото се смяташе първоначално.
„Централна и Източна Европа е един от регионите в света, където смятаме, че рискът от поддържане на по-висока инфлация през следващите няколко години е най-голям“, каза анализаторът на Capital Economics Лиъм Пийч.
Изправен пред перспективата за несигурни избори през следващата година след три последователни победи от 2010 г. насам, унгарският премиер Виктор Орбан предложи на избирателите финансова подкрепа в разрез с призивите на централната банка за фискални ограничения.
Финансовият министър Михали Варга предупреди централната банка да не затяга политиката твърде бързо от страх да не предизвика икономически спад.
Подобно противоречие имаше и преди изборите на 8 и 9 октомври в Чехия, на които премиерът Андрей Бабиш загуби властта. Той разкритикува най-голямото увеличение на лихвите на централната банка от над две десетилетия като вредно за икономиката.
Полската централна банка неочаквано повиши лихвените проценти този месец, за да се справи с инфлацията в средносрочен план.
"В целия регион инфлацията през октомври вероятно ще се доближи или надхвърли 6% на годишна база, най-вече поради външни фактори като цените на енергията, горивата и храните. Въпреки това ние продължаваме да вярваме, че инфлацията в ЦИЕ (Централна и Източна Европа) не е преходна“, каза Societe Generale.
Горещ пазар на труда
Ускоряването на инфлацията е глобално явление, но силният ръст на заплатите, стимулиран от хроничния недостиг на работна ръка отличава Източна Европа от развитите страни. Повишение с близо 20% на минималната заплата е планирано в Унгария за следващата година.
Допитване на унгарския сайт за обяви за работа profession.hu установи, че намеренията за наемане на служители вече надхвърлят нивата преди пандемията от COVID-19, когато трудовите пазари вече бяха затегнати, и че над половината от участвалите в допитването компании планират да вдигнат заплатите най-малко с 10% догодина.
„Всички наемат служители“, казва Шандор Бая, управляващ директор за Чехия, Унгария и Румъния на компанията за подбор на персонал Randstad. „Служителите знаят много добре, че техните работодатели са в затруднение. Уравнението между търсенето и предлагането им показва да не поемат спад на покупателната способност“, допълва той.
Според икономисти регионът може да се сблъска с нова пазарна волатилност в период на повишена несигурност заради инфлацията и паричната динамика след изненадващото повишаване на лихвите в Полша и Чехия.
Очаква се Унгарската централна банка да повиши базовата си лихва с още 15 базисни пункта до 1,8% във вторник. Но някои икономисти смятат, че има шанс за повишение с 30 базисни пункта, след като инфлацията през септември се ускори до деветгодишен връх.
Доходността по унгарските държавни облигации нарасна до около 3,6% през миналата седмица, най-високото ниво от около три години насам, подложена на натиск от растящата доходност по американските облигации. Доходността по 10-годишните чешки облигации е около 2,37%, най-високото ниво от началото на 2014 г.
Нарушаването на веригите на доставка, растящите цени на суровините, повишаването на разходите за енергия и транспорт и значителните разходи за заплати постепенно се прехвърлят в цените, казва мениджър по покупките в унгарски производител на компоненти.
„До каква степен компаниите ще успеят да поемат повишените разходи ще зависи и от това колко силен е бил ударът от пандемията“, отбелязва мениджърът, пожелал да остане анонимен.
„Догодина очакваме известно нормализиране на цените на суровините и на енергията, но не драстичен спад, и новите нива определено ще надвишават разходите преди кризата“, казва той.
Домакинствата в Централна и Източна Европа също са все по-разтревожени от ускоряването на инфлацията, показа допитване на Евробарометър. Притесненията от инфлацията в Унгария, Полша и Чехия сега са сред най-силните в 27-те страни членки на ЕС.