Заради президентски избори, които са само след няколко месеца, френските политици се впуснаха в яростни критики срещу ЕС, “окрилени” от решението на полския съд, което оспори легитимността на законодателството на Европейския съюз. Това пишат в своя статия Politico.
Силната критика към ЕС и призивите Франция да приоритизира своя национален суверенитет идват не само от обичайните заподозрени в крайната десница. Подобна риторика се забелязва и от президентските кандидати, които са част от политическия мейнстрийм на страната.
Аргументите им подкрепят основните опасения, пред които са изправени лидерите на ЕС относно полското съдебно решение, което беше насърчено и прието от националистическото правителство на Полша.
Европейската комисия ясно демонстрира, че правото на ЕС има приоритет пред националното законодателство, включително националните конституции. Ако противоположната гледна точка масово бъде приета в страна, която е ключова за ЕС като Франция, това може да повдигне сериозни въпроси за бъдещето на блока.
Валери Пекрес, президентът на региона на Париж, която ще се бори за кандидат за президент на консервативната партия Les Républicains на изборите през април. Тя е последният френски политик, който се присъедини към надпреварата.
Залозите от тези президентски избори са огромни. Само Париж е дал двама от желаещите да заемат поста на държавен глава и да свалят Макрон. Кметът на столицата Ан Идалго е номинирана за кандидат за президент на френската Социалистическа партия. Това показаха частични резултати от гласуването в четвъртък.
Идалго, която обяви плановете си да се кандидатира за президент преди месец, има за цел да съживи социалистите на изборите през април с кампания, подчертаваща екологичните и социалните проблеми.
Тя е спечелила над 72 % от гласовете, подадени от членовете на партията в четвъртък вечерта, казва пред France 24 генералният секретар на социалистите Оливие Форе.
Тя е победила още един кандидат, бившия земеделски министър Стефан Льо Фол. Предизборната кампания на Идалго досега се смяташе за слаба. Анкетите показват, че само 47% от избирателите биха гласували за Идалго, която е дъщеря на испански имигранти, ако изборите бяха днес.
Кметът на Париж е една от няколкото жени, които се надяват да станат първата жена президент на Франция.
Друга силна жена във френската политика е Марин Льо Пен. Нейната кандидатура не бе изненада за абсолютно никого. Интересното е, че предизборната й кампания е в абсолютна противоположност с тази на Идалго.
Euractiv пишат, че крайнодясната кандидатка за президент е заявила, че ако бъде избрана за президент догодина, тя ще прекрати всички субсидии за възобновяема енергия и ще свали френските ветрогенератори. Това е заявка за тотална противопоставяне на всички дългосрочни цели на ЕС.
„Вятърът и слънцето, тези енергии не са възобновяеми, а по-скоро несигурни. Ако бъда избрана, ще прекратя строителството на нови вятърни паркове и ще стартирам голям проект за тяхното демонтиране “, каза тя по радио RTL.
Льо Пен добави, че ще отмени субсидиите за вятърна и слънчева енергия, които според нея добавят до шест или седем милиарда евро годишно и натоварват сметките за електроенергия на потребителите.
Тя също така заяви, че ще осигури силна подкрепа за ядрената индустрия на Франция, като разреши изграждането на няколко нови ядрени реактора. Ще финансира значително обновяване на съществуващия френски флот и ще подкрепи изграждането на малки модулни реактори, както предложи и президента Еманюел Макрон.
Бившият министър от социалистическото правителство Арно Монтебург, друг кандидат за президент, приветства решението на Полша.
„Отстояването на националния суверенитет, което Варшава демонстрира чрез този закон е важно събитие. “Франция, която не споделя политическите пристрастия на Полша, също трябва да покаже превъзходството на своите закони над европейските резолюции”, се казва в изявление на Монтебург.
Обратно в център-дясното Мишел Барние, бившият преговарящ на ЕС за Брекзит и бивш еврокомисар, заяви своята твърда позиция доста преди полският съд да постанови своето решение.
В опит да представи себе си за по-привлекателен пред консервативните си избиратели, които са му нужни, за да спечели номинацията на партията си, той предложи национален референдум по темата за “правния суверенитет”. Според него, това трябва да стане, за да не бъде Франция повече жертва на несправедливи произнасяния на Съда на Европейския съюз, както и на Европейския съд по правата на човека (който дори не институция на ЕС).
И все пак след действията на Полша Барние отиде в Си Ен Ен, за да изрази своята загриженост по този въпрос. Разбира се, беше наплют от опонентите си за това. Други консерватори също настояват за утвърждаване на френското юридическо превъзходство още преди полските съдии да постановят своето решение.
Ксавие Бертран, друг президентски кандидат от редиците на Les Républicains, предложи изменение на френската конституция, за да се въведе “механизъм за защита на висшите интереси на Франция”. И още един потенциален президент от редиците на същата партия, Ерик Чоти, направи подобно предложение.
Да направим Франция велика отново
Правителството на президента Еманюел Макрон пое съвсем различен курс на действие, като осъди решението на полския съд като атака срещу Европейския съюз. За негово съжаление, по-голямата част от политиците са решили да поемат по пътя на критиката към ЕС, както и да искат френските закони да превъзхождат правото на Европейския съюз.
Само 36 на 100 от французите казват, че вярват на ЕС, което е най-ниският процент в Съюза и 13 процентни пункта под средното за ЕС, според последното проучване на Евробарометър.
Някои кандидати за президент като Бертран и Чоти също заявиха, че Франция трябва да се наложи, като напусне НАТО. Това предложение силно напомня на Шарл дьо Гол, който направи същото предложение през 60-те години.
Анализаторите казват, че подобна реторика предизвиква нарастващо чувство сред значителна част от френското население, че Франция е загубила своята сила и слава. За някои французи начинът за възстановяване на такъв престиж е да се освободи страната от ограниченията на законодателството на ЕС по отношение на имиграцията, и по-специално да се дистанцира от Съединените щати.
„Това отнася за част от работническата класа, но и за социално по-различен електорат, който споделя чувството за личен или колективен упадък“, казва Еманюел Ривиер от социологическия институт Kantar Public.
“И в този смисъл тези настроения съответстват на избирателите на Доналд Тръмп. Те представляват комбинация от намаляваща средна класа и богат консервативен и националистичен електорат, който представлява около 40% от избирателите.
Редица събития през последните години създадоха чувството сред някои гласоподаватели, че Франция трябва да се утвърди отново като велика сила. Причините за това явление включват недостига на Франция на защитно оборудване в началото на коронавирусната криза и неспособността й да произведе собствена ваксина. Към тези фактори трябва да добавим противоречията с Великобритания относно правото на риболов след Брекзит, и унижението, което Франция изпита заради новия пакт за сигурност между САЩ, Австралия и Великобритания, известен като AUKUS.
Обвиненията към ЕС и НАТО позволяват на кандидатите за президент, много от тях с почти никакъв външнополитически опит, да осигурят привидно просто решение.
Какво ще предприеме Макрон
Какофонията от призиви за дистанцирането от ЕС означава, че Макрон ще бъде подложен на силен натиск да покаже какво може да направи блокът за френските граждани, когато се кандидатира за втори мандат. В същото време Париж поема председателството на Съвета на ЕС на 1 януари (Макрон все още не е обявил, че се кандидатира повторно, но се очаква да го направи в началото на следващата година.)
“Намираме се в ситуация, в която връщането на превъзходството на националния суверенитет е много популярна идея”, казва Тиери Шопен, експерт по отношенията между Франция и ЕС в Института Жак Делор. "И не се случва само във Франция."
Въпреки че френският президент е пламенен поддръжник на ЕС и защитава ролята на Франция в международните институции, някои анализатори казват, че понякога той също е споделял копнежите Франция да тръгне по свой собствен път.
Причините за френския евроскептицизъм са много и сложни. И въпреки това, Франция остава ключов играч в блока през цялата си история. Според анализатори начинът, по който работи ЕС, не се харесва някои френски избиратели.
„Нашата политическа култура се основава на важността на централизираната държавна власт и е много далеч от културата на компромиси, която е присъща за ЕС“, смята Шопен.
Вярно е, че Макрон може да посочи някои големи победи на Франция в ЕС по време на първия си мандат, например създаването на общ европейски дълг за финансиране на знаков фонд за възстановяване от коронавирус, обновяване на законите за работници от ЕС, които работят извън родината си. Това обаче не е достатъчно за някои избиратели. Както и фактът, че много французи, като европейския комисар Тиери Бретон, са ключови играчи на политическата сцена в Брюксел.
„Французите не искат да напускат ЕС, но вярата им в европейския проект и това, с което той може да допринесе за благосъстоянието френските граждани, намалява и има много малка яснота за това какво представлява ЕС като цяло, казва Тара Варма, ръководител на офиса в Париж на Европейския съвет по външни отношения.