Зелени финанси, зелено банкиране, зелени инвестиции - във време на климатични промени капиталовите пазари очевидно искат да помогнат за необходимата трансформация на нашите икономики. За съжаление, държавата все по-често се намесва в тези пазари по начин, който ще се окаже контрапродуктивен, защото попада в същия умствен капан, който някога хвана централните плановици на Съветския съюз, пише в свой анализ за Bloomberg Андреас Клут.
Проблемът е свързан с дефинициите и кой ги определя. Какво точно се счита за „зелено“ (да се различава от "кафявото", вероятно)? Ако тази оценка бъде оставена на децентрализираните пазари, те ще имат добри шансове да разпределят ефективно капитала. Ако бъде оставено на бюрократите, капиталът ще бъде пропилян, като по-скоро ще попречи, отколкото да подпомогне усилията ни срещу глобалното затопляне.
Европейският съюз например току-що емитира най-голямата досега зелена облигация. Този път той заимства зеления етикет от категории и методологии, разработени в частния сектор. Това изглежда разумно.
Но в бъдеще ЕС не иска да остави дефинициите на частния сектор и работи усилено, за да изгради собствената си таксономия. Това е самовлюбена дума за класификация, която повечето хора чуха за последно в училище, когато учиха за системата на Карл Линей за подреждане на биологичния свят по царства, видове и така нататък.
Таксономията на ЕС има за цел да даде зеления медал на компаниите и дейностите - или да го задържи - за да „подпомогне прехвърлянето на инвестиции там, където са най-необходими“. В бъдеще, например, на заемодателя на сертифициран от ЕС зелен бизнес може да бъде позволено да държи по-малко капитал срещу заема, докато заемополучателят монетизира така желания зелен етикет под формата на по-нисък лихвен процент. Оттам следва, че кредитополучателите без зелени акредитации ще плащат повече за капитала.
Сигурен съм, че ЕС е направил всичко възможно да свика различни експерти и гении. Но позволете ми да отбележа, че всезнаещите мъдреци, работещи за правителствата, не са постигали най-добрите резултати при разпределянето на капитал.
Вижте например текущата разправия между двете най-мощни държави в ЕС - Франция и Германия. Обикновено, макар и не винаги убедително, те твърдят, че са „тандем“, който бута блока напред. Що се отнася до таксономията, те въртят педалите в противоположни посоки.
Франция получава по-голямата част от електроенергията си от ядрената енергия, която има огромните предимства да бъде надеждна и чиста - тоест не отделя парникови газове. Тя също така има недостатъка да произвежда токсични отпадъци и да кара някои хора да се чувстват в опасност. Сега Франция залага много на ново поколение ядрени технологии, които все още имат същите плюсове, но по-малко минуси. Естествено, Париж иска зеления етикет на ЕС за тези инвестиции.
Германия заема точно противоположната позиция. След ядрената катастрофа във Фукушима, тя прибързано реши напълно да напусне ядрената енергия и догодина ще изключи последната си атомна централа. А Зелените, които ще играят голяма роля в следващото германско правителство, се отвращават от ядрените технологии с плам, граничещ с религията. Така че Германия се бори срещу даването на зелене етикет за ядрената технология в таксономията на ЕС.
Резултатът е разхвърляна борба за власт за категории, като французите представят съюз от девет държави от ЕС, а Германия е подкрепяна от други държави членки.
Подобна конфронтация задържа класификацията на природния газ. Това е изкопаемо гориво и по този начин мръсно, но е много по-малко мръсно от въглищата, които той може да смени по време на прехода към бъдеще с възобновяеми източници. И така, как да го класифицираме?
Подобни бъдещи битки могат да бъдат свързани с водорода или произволен брой индустриални процеси.
Тези решения, както се случва винаги, когато държавата е оставена да планира, в крайна сметка ще се сведат повече до политическата власт, отколкото икономиката и науката. И това е лоша политика. Просветените правителства - като Финландия - осъзнават вместо това, че ще се нуждаем от прагматичен портфолио подход за реформиране на нашите енергийни системи. Не можем да си позволим да изключим цели сценарии въз основа на етикета на някой бюрократ.
Таксономията на ЕС изглежда още по-заблудена, когато осъзнаете, че тя пречи на по-добра европейска политика, която би могла да бъде както пазарна, така и ефективна, ако й се даде подходящ шанс. Това е цената на въглерода, която е определена в Системата на ЕС за търговия с емисии. ЕС ограничава количеството парникови газове, които европейската промишленост може да отделя, и след това понижава този праг с течение на времето - от това се нуждаем. След това системата позволява на компаниите да купуват или продават квоти, като гарантира, че емисиите се намаляват най-бързо там, където това е най-евтино.
Тази цена на въглерода е правилният инструмент за преместване на капитала там, където е необходим. Компании, продукти и процеси, които се основават, дори непрозрачно, на замърсяващи технологии, ще станат по-малко привлекателни за инвеститорите. Техните "по-чисти" съперници вместо това ще привлекат повече капитал. Невидимата ръка на Адам Смит в крайна сметка ще реши най-добрата комбинация от вятър, слънчева енергия, ядрена енергия, газ и всичко останало.
Таксономията изкривява този механизъм за управление. Изведнъж цената на капитала - и по този начин намалената ставка, използвана от инвеститорите - за технология А става изкуствено висока, а тази на технология В неестествено ниска.
С риск да прозвучи като счупена плоча, бих искал да подновя молбата си към политиците от Берлин до Брюксел и всички други столици по света: Давайте и увеличете разходите за въглеродни емисии, които са общ враг на човечеството. Но след това подновете доверието си в пазара, който ще направи всичко необходимо, за да ги намали.
Андреас Клут е колумнист за Bloomberg Opinion.
Между март 2017 г. и февруари 2019 г. e главен редактор на Handelsblatt Global, изданието на английски език на водещия бизнес вестник в Германия. Преди това е прекарал близо двадасет години, пишейки за The Economist - в Лондон, Хонконг, Силициевата долина, Лос Анджелис и Берлин.