Възраждането на инфлацията е победа, а не поражение, за централните банки

Да, инфлацията се завръща и това е облекчение, ако не и истинска радост.

Това е присъдата на най-големите централни банки в света, които се надяват да са попаднали във вълшебната среда, където цените леко се покачват в здравите икономики - но не излизат извън контрол, пише "Ройтерс".

Подкрепени от огромните държавни разходи, централните банкери отприщиха безпрецедентна парична мощ през последните години, за да постигнат този резултат. Всъщност всякакъв по-малък резултат би подсказал, че най-големият експеримент в централното банкиране в съвременната епоха се е провалил.

Само Япония, която се опитва и не успява да повиши цените от 90-те години насам, остава в инфлационен спад.

За другите напреднали икономики нарастването на ценовия натиск поставя неуловимата цел на политика на свръх улеснения в полезрението и най-накрая повдига перспективата централните банки - които поеха огромна роля по време на световната финансова криза - най-накрая да отстъпят.

Настоящото нарастване на инфлацията не е без риск, разбира се, но сравненията със стагфлацията в стил 70-те години - период на висока инфлация и безработица, съчетани с малък или никакъв растеж - изглеждат неоснователни.

На пръв поглед настоящите нива на инфлация наистина изглеждат обезпокоителни. Ръстът на цените вече е над 5% в Съединените щати и скоро може да достигне 4% в еврозоната, доста над целите на политиката и на нива, които не се наблюдавани от повече от десетилетие.

Но твърдите данни все още не оспорват идеята на много банкери, че това е предимно временен скок, причинен от неравномерното отваряне на икономиката след пандемията.

„Настоящият инфлационен скок може да бъде сравнен с кихане: реакцията на икономиката на праха, който се издигна след пандемията и последвалото възстановяване“, каза членът на борда на Европейската централна банка Изабел Шнабел. 

Така че, ако инфлацията след "кихането" се установи на по-високи нива, централните банки трябва да са щастливи, като се има предвид, че са прекарали по-голямата част от последното десетилетие, опитвайки се да повишат, а не да намалят инфлацията.

Разговори с над половин дузина централни банкери посочват облекчение, че ценовият натиск най-накрая се засилва и нормализирането на политиката, тема табу от години, отново е на дневен ред.

"Ако инфлацията не се повиши сега, това никога няма да се случи", каза един от банкерите, пожелал анонимност. "Това са перфектните условия, за това работихме."

Централните банки вече реагират. Норвегия, Южна Корея и Унгария, наред с други, вече са повишили лихвените проценти, докато Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка дадоха ясно да се разбере, че предстои подобен ход.

Дори ЕЦБ, която не успяваше да постигне целта си за инфлация в продължение на десетилетие, се готви скоро да отмени мерките от ерата на кризата, докато пазарите сега се подготвят за повишаване на лихвените проценти в края на 2022 г. - началото на 2023 г., което е първото подобно движение от 2011 г. насам. 

Не сме 70-те

Стагфлацията изглежда малко вероятна предвид основните фактори, ръководещи инфлацията.

Повишаването на заплатите, което е предпоставка за инфлацията, остава анемично в Европа и се държи под нивото на инфлация в САЩ. Няма доказателства, че компаниите планират да компенсират изцяло работниците за еднократно увеличение на цените.

Профсъюзите са загубили значителна власт през годините и заплатите сега са само един компонент на техните искания, като свободното време и сигурността на работните места също са в списъка. Така че е малко вероятно те да имат пазарната сила, която тласна нарастването на заплатите и инфлацията до двуцифрени числа през 70-те години.

Въздействието на стремително нарастващите цени на енергията също е вероятно да бъде по-скромно, отколкото в миналото. Делът на енергията в общите разходи спадна през последните десетилетия и светът има дългогодишен опит в управлението на живота с цени на петрола над 80 долара за барел.

"Икономиките са станали много по-малко зависими от енергията, както по отношение на частното потребление, така и в промишленото производство", каза икономистът от ING Карстен Бжески. "Всяко увеличение на цените на енергията, колкото и нежелано да е за производителите, потребителите и централните банкери, няма същото икономическо въздействие, както през 70-те години."

Всъщност икономическата продукция на САЩ за всяка единица енергия поне се е удвоила в сравнение с 1975 г.

И накрая, централните банки са всичко друго, но не и бездействащи. Повечето са получили независимост именно поради инфлацията през 70-те години на миналия век и банкерите вече са наясно с опасностите от неконтролираното повишаване на цените.

"Трябва да бъдем бдителни, без да действаме панически", каза управителят на френската централна банка Франсоа Вилерой де Галау във вторник. 

Следваща спирка - дълг

Проблемите започват, когато "временната" инфлация се задържи твърде дълго и компаниите започват да коригират както заплатите, така и цените, затвърждавайки временния шок в базовите цени.

"Индикаторите не предполагат, че дългосрочните инфлационни очаквания са опасно необвързани с фундамента", каза президентът на Федералния резерв на Атланта Рафаел Бостик. "Но епизодичният натиск би могъл да продължи достатъчно дълго, за да промени това."

За съжаление няма магическа формула, която да определи колко дълго е твърде дълго.

Всъщност истинската тревога занапред може да е нещо друго: дълг.

Правителствата взеха назаем огромни суми, за да изкарат икономиките си от пандемията и политиката на улеснения на централната банка поддържа този дълг управляем.

Дългът на САЩ е около 133% от брутния вътрешен продукт, докато в еврозоната нивото е около 100% - и двете над средно 70% преди малко повече от десетилетие. Японският дълг е над 250% от БВП.

И все пак, дори когато нивата на дълга се покачват, разходите за тяхното обслужване са намалели при свръхниските лихви. Това означава, че правителствата са по-зависими от всякога от централните банки, които поддържат лихвите близо до дъното.

Централните банки могат да бъдат принудени да избират между по-висока инфлация или по-високи разходи по заеми, които възпрепятстват растежа.

"В момента ние сме най-добрите приятели на финансовите министри, но това няма да продължи вечно", каза шефът на словашката централна банка Петер Казимир.