Миналата седмица полският Конституционен съд реши, че Европейския съд превишава правата си. Страната смята, че законите на Европейския съюз противоречат на националната конституция. Със скандала Полша може да всъщност да направи услуга на Брюксел, пише в свой анализ за Bloomberg Андреас Клут.
Като оспорва откровено правния авторитет на блока, Варшава принуждава ЕС да реши дали иска да се превърне във „все по-тесния съюз“, за който твърди, че е, или да остане остъпчивия съюз на нации, както често е критикуван. Съюз или клуб - така или иначе ЕС ще трябва да направи фундаментални промени, ако възнамерява да оцелее в дългосрочен план.
Решението от миналата седмица във Варшава беше съдебният еквивалент на стрелбата на Конфедерацията във Форт Самтър през 1861 г. по време на Американската гражданска война. Тогава Конституционалният трибунал, който е сочен за популисткото и националистическо правителство, обяви, че части от правото на ЕС противоречат на конституцията на Полша. Или казано по-просто националните съдилища в Полша са с предимство пред Европейския съд.
Очевидно Брюксел не може да игнорира случващото се. Случаят може да премахне предполагаемата вертикална йерархия на ЕС, в която базираният в Люксембург Европейският съд седи на върха на висшите съдилища на 27-те държави-членки по същия начин, по който Върховният съд на САЩ има превъзходство пред щатските съдилища в страната.
Решението на трибунала идва след години на други нарушения на основните европейски ценности от страна на Варшава. Подобно на своите популистки съюзници в Унгария, Полша компрометира независимостта на своите съдии и съдилища, подкопава върховенството на закона и свободата на печата, отнася се зле с мигрантите и злоупотребява с правата на ЛГБТ общността.
Случаят с Полша поставя важни въпроси като каква е ролята на на Европейския съд и връзката му с националните съдилища. Друг релевантен въпрос е какво представлява Европейският съюз.
Миналата година най-висшият съд в Германия също постанови присъда, която изглежда постави под въпрос предполагаемото първенство на Европейския съд. Германските съдии в Карлсруе обаче използваха по-дипломатичен език. Случаят се отнасяше до покупки на облигации от Европейската централна банка, което се превърна в гореща тема.
ЕС не е федерация като САЩ или Германия. Не и лига от нации като ООН, а по скоро нещо по средата. На практика Брюксел и 27-те държави членки споделят суверенитет. Търговските въпроси се решават от ЕС, докато страните сами определят външната си политика.
Исторически най-близкият аналог е Свещената Римска империя, която от Средновековието до 1806 г. се е простирала на територията на Централна Европа. Там по същия начин Империята и съставните княжества споделят суверенитета. Еквивалентът на днешния Европейски съд например са били двата императорски трибунала във Виена и Шпейер. Йерархията между тях, княжествата и съдилищата обаче не е била ясна. Така бавно, но сигурно Свещената Римска империя започва да отслабва. В крайна сметка се появява Наполеон и по-късно тя се разпада.
По-добрият начин за справяне с такъв двусмислен суверенитет е да се напише конституция, подобно на САЩ през 1787 г. Дори това обаче не разреши проблема. В продължение на години висшите съдилища във Вирджиния и други щати оспорваха първенството на Върховния съд на САЩ. Законът и прецедентът в крайна сметка изясниха федералната архитектура, която съществува днес.
Веднъж и ЕС се опита да приеме конституция, но през 2005 г. френските и холандските избиратели я отхвърлиха на референдуми. След като опитът се провали, блокът продължава да разчита на договори между държавите-членки. В тях обаче е ясно хоризонталното върховенство на Европейския съд, както и правомощието му да преразглежда закона, идващ от други общоевропейски институции. В същото време в договорите липсва конкретика относно неговата вертикална власт спрямо националните съдилища.
Друга конституционна конвенция би възродила идеята за „все по-тесен съюз“, който предполага суверенна европейска държава като крайна цел. За европейските лидери и граждани това може да изглежда като непостижима цел. С течение на времето ходът може да накара други нации да последват британския пример и да напуснат съюза. Ако това се случи, ЕС трябва поне да признае, че федерацията вече не е крайна цел.
Алтернативата би била да се премахне етикетът „за по-тесен съюз“ и да се посочи, че ЕС всъщност е конфедерация, в която страните-членки може да запазят суверенитета си. При този сценарий Полша, Германия и всички останали държави биха имали право да отхвърлят европейските правила, които нарушават техните национални конституции. Но тогава блокът също трябва да бъде практичен и, подобно на почти всички други клубове, да си дава правото да изключва членове, които нарушават неговите норми, като демокрация или върховенство на закона.
На практика ЕС е по-вероятно са върне към обичайното си поведение. Това означава, че Брюксел и Варшава ще се карат с години, а ЕС ще се опита да спре отпускането на пари като наказание. Въпреки това големият въпрос за същността на ЕС остава нерешен.