В статията се разкрива част от сюжета!
„Squid Game“ е хитовото дистопично телевизионно шоу на Netflix. В него 456 души, които са изправени пред сериозни дългове и финансов крах, участват в поредица от смъртоносни предизвикателства, които са базирани на традиционни детски игри. Целта е да спечелят парична награда от 38 милиона долара. Сюжетът се развива в Южна Корея.
Ку Йонг-хюн, 35-годишен мъж от Сеул, никога не се е сблъсквал със зловещи маскирани пазачи или противници, които искат да му прережат гърлото, както се случва с героите в сериала. Но Ку Йонг, подобно на много други, е изгледал сериала в рамките на няколко часа и след това твърди, че се е чувствал съпричастен с персонажите и тяхната борба да оцелеят в общество, в което неравенството е силно изразено.
Ку Йонг-хюн е артист на свободна практика, но освен това получава държавна субсидия, защото се води безработен. Той е един от многото хора в Южна Корея, които по една или друга причина са изгубили постоянната си работа. По негови думи е „почти невъзможно да се живее комфортно със средна заплата на обикновен фирмен служител“ особено при сегашните цени на недвижимите имоти. Подобно на много млади хора в Южна Корея, а и в други страни, Ку Йонг е потърпевш от огромния недостиг на работни места, което го поставя в тежка финансова ситуация, точно като участниците в „Squid Game“.
Точно тези прилики между реалността и художествената измислица помагат на корейската драма с девет епизода да се превърне в едно от най-гледаните предавания в историята на стрийминг платформата. „Има много голям шанс “Squid Game” да се превърне в най-популярното ни шоу досега“, каза Тед Сарандос, съпредседател на Netflix, по време на неотдавнашна бизнес конференция.
В културно отношение шоуто спечели симпатиите на онлайн общностите чрез своите отличителни образи, особено черните маски, украсени с прости квадратчета и триъгълници, носени от мистериозните пазачи. Друг фактор е любопитство към корейските детски игри, които са в основата на смъртоносните състезания.
Подобно на книгите и филмите „Игрите на глада“ „Squid Game“ държи вниманието на публиката чрез графичните сцени на насилие, цинизъм и готовност да се елиминират от сюжета любими на феновете герои. Сериалът бива определян като един от най-въздействащите трилъри, като множество зрители в социалните мрежат споделят, че са “преживели игрите заедно с персонажите”. Причината за това обаче, не е че повечето хора очакват в даден момент да попаднат в ситуацията, в която трябва да участват в игри, в които рискът от фатален край е огромен. И всичко това се случва за забавление на богатите.
Сериалът удря по болното място на хората в Съединените щати, Западна Европа и други държави. Сюжетът на “Squid Game” ясно показва, че просперитетът дори в богатите страни става все по-трудно постижим, тъй като разликата между богати и бедни се разширява, а цените на жилищата се покачват с много над това, което средностатистическия човек може да си позволи.
„Историите и проблемите на героите са изключително персонализирани, но също така отразяват и реалността в корейското общество“, казва създателят на шоуто Хуан Донг-хюк. Той разказа, че сценарият е написан още през 2008 г., когато много от тези негативни тенденции са започнали да стават очевидни, но го е преработил, за да отрази новите обществени настроения, включително въздействието на коронавируса. Минюнг Ким, ръководител на съдържанието за азиатско-тихоокеанския регион в Netflix, каза, че компанията води преговори с Хуан Донг за създаване на втори сезон.
„Squid Game“ е последният южнокорейски културен проект, спечелил световна слава, като се докосва до усещнаето за неравенство в корейското общество и липсата на възможности за реализация. Филмът от 2019 г. Parasite, който спечели наградата за най-добър филм на „Оскарите“, показа на аудиторията сблъсъка на социално слабо семейство с една от най-богатите фамилии в Сеул. Корейският филм от 2018 г. „Burning“ пресъздава сюжет, в който беден младеж се бори за вниманието на момиче, което е ухажвано от доста заможен мъж.
Икономиката на Южна Корея процъфтява в следвоенната епоха, като я превръща в една от най-богатите страни в Азия. Някои икономисти наричат прогреса й „чудото на река Хан“. Неравномерното разпределение на богатствата обаче става все по-голям проблем с напредването на икономиката.
„Южнокорейците са имали духа на колективната общност“, казва Юн Сук-джин, театрален критик и професор по съвременна литература в Националния университет Чуннам. Но азиатската финансова криза в края на 90-те години подкопа просперитета на нацията и „накара всеки да се бори за себе си“.
Страната сега се нарежда на 11-то място спрямо коефициента на Джини, мярка за неравенството в доходите, сред членовете на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, изследователската група за най-богатите нации в света. За сравнение САЩ са на 6-та позиция.
Тъй като южнокорейските семейства се опитват да поддържат стандарта си на живот, дългът на домакинствата нараства, което кара някои икономисти да предупреждават, че подобни задлъжнения могат да попречат на икономиката. Цените на жилищата се покачват до степен, до която невъзможността на корейските граждани да си купят собствено жилище се превърна във важна политическа тема. Цените в Сеул са скочили с над 50% по време на мандата на президента на страната Мун Дже-ин, което доведе до политически скандал.
„Squid Game“ показва иронията между социалния натиск за успех в Южна Корея и трудността реално да се реализира този успех, казва Шин Йеун, млада жена, която завършва университет през януари 2020 г., точно преди да удари пандемията. Сега на 27, тя твърди, че е прекарала повече от година в търсене на постоянна работа.
„Наистина е трудно за хората над 20 години да си намерят работа на пълен работен ден тези дни“.
Южна Корея също е претърпяла рязък спад в раждаемостта, генериран отчасти от усещането сред младите хора, че отглеждането на деца е твърде скъпо.
„В Южна Корея всички родители искат да изпратят децата си в най-добрите училища“, казва Шин Йеун. "За да се случи това, трябва да живеете в най-добрите квартали." За да живеете там, трябва да имате достатъчно спестени пари за закупуване на къща, което е толкова недостижима цел, „че никога не съм си правила труда да изчислявам колко време ще ми отнеме“, заявява Шин Йеун.
Сюжетът на „Squid Game“ се върти около Сонг Ги-хун, хазартен тип на около 40 години, който няма средства да купи на дъщеря си хубав подарък за рожденния ден или да плати медицинските разходи на застаряващата си майка. Един ден му се предлага шанс да участва в Squid Game, частно събитие, което е организирано за забавление на богати хора. За да получат наградата от 38 милиона долара, състезателите трябва да преминат през шест кръга от традиционните корейски детски игри. Провалът означава смърт.
456-те участници показват много от притесненията в страната. Единият герой е възпитаник на Националния университет в Сеул, най-добрият университет в страната, който е издирван от полицията за злоупотреба със средствата на клиентите си. Друг образ е момиче, севернокорейски дезертьор, която трябва да се грижи за брат си и да помогне на майка си да избяга от Пхенян. Друг герой е имигрант, чийто шеф отказва да му плати заплатата в продължение на 6 месеца.
Историите на героите в сериала резонират сред южнокорейските младежи, които не виждат шанс за развитие в обществото. Известни на местно ниво като поколение „мръсна лъжица“ - повечето от тях са обсебени от идеята за бързо забогатяване, като например с криптовалутите и лотарията. Южна Корея има един от най-големите пазари за виртуална валута в света.
Подобно на паричните награди в шоуто криптовалутите дават на хората “възможността да променят живота си за секунди”, казва Ку Йонг-хюн. Неговият предишен работодател фалира по време на пандемията. Ку Йонг твърди, че трудността да се печелят пари е една от причините южнокорейците да са толкова обсебени от бързата печалба.
“Чудя се колко хора биха участвали, ако “Squid Game” се проведе в реалния живот”, казва той. И това е най-страшното. В други филми, книги и сериали героите са принудени да участват в смъртоносните игри. В “Squid Game” персонажите сами се съгласяват да го направят. Защото играта им дава надежда, която в депресиращата реалност те нямат.