Общините имат водеща роля в ключови дейности дори с по-малко пари от централната власт

Преди няколко дни правителството прие отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2020 г. Очаквано, на фона на текущите икономически и политически теми, това мина почти незабелязано през общественото пространство, пише икономистът Петър Ганев в анализ за ИПИ.

Този отчет обаче предоставя най-детайлната и структурирана информация както за приходите на държавата, така и за разходването на публичния ресурс.

Похарчените близо 48 млрд. лв. през 2020 г. могат да бъдат проследени с детайлни разбивки по функции и по източник на финансиране – било то държавен бюджет, държавно обществено осигуряване, общини или европейски средства.

Данните позволяват да се направят множество наблюдения и разрези. Може например да се види, че през 2020 г. разходите за командировки през държавния бюджет са над 100 млн. лв. Общо събраните такси от общините за притежание на куче в страната пък са в размер на 547 хил. лв. Висшите училища от своя страна са отчели приходи от 346 хил. лв. от продажба на земеделска продукция.

Това са просто няколко подбрани примери, които показват нивото на детайл в данните. Особено на общинско ниво е много трудно да се види пълната картина, когато всичко е разпръснато в 265 отделни бюджета. Събраните на едно, данните могат да обяснят някои политики на местно ниво.

Такъв е случаят например с таксите за детски градини. Общо приходите от такси за ползване на детски градини в страната са 36 млн. лв. през цялата 2020 г. Това са само 4,4% от всички приходи от такси в общините – доминирани почти изцяло от такса битови отпадъци. На този фон не е учудващо, че все повече общини пробват политики за пълно или частично премахване на таксите в детските градини – тази политика е популярна, а в същото време изгубеният приход не е толкова голям.

Данните позволяват да видим в парично изражение и баланса на властта по различни политики. Голямата разбивка на похарчените близо 48 млрд. лв. е сравнително позната – над 15 млрд. лв. са похарчени през държавния бюджет, близо 19 млрд. лв. са през социалното осигуряване, 7,3 млрд. лв. през общините, близо 1,8 млрд. лв. през Фонда за сигурност на електроенергийната система, над 1 млрд. през държавните висши училища и БАН, както и близо 3,5 млрд. по европейски програми.

Разбивката по политики обаче, особено балансът между държавата и общините, не е толкова позната. По-долу са разгледани някои сравнения между разходите на централната власт, социалното осигуряване и общините по основни направления:

Разходите за администрация се делят грубо в съотношение 2 към 1 в полза на централната власт. Това се отнася до разходите за общи държавни служби, в т.ч. изпълнителни и законодателни органи, който достигат общо 2,6 млрд. лв. през 2020 г.;

В сферите на отбраната и сигурността доминацията на централната власт е тотална. Близо 1,6 млрд. лв. за отбрана, 2,1 млрд. лв. за полиция и вътрешен ред, над 800 млн. лв. за съдебната власт и 200 млн. лв. за затворите са концентрирани изцяло в централната власт; Общините имат по-голяма роля единствено в гражданската защита и управлението на бедствия, където разходват около 100 млн. лв. спрямо 25 млн. лв. по държавния бюджет;

В сферата на образованието доминират общините, които разходват над 3 млрд. лв. на фона на 600 млн. лв. по държавния бюджет през 2020 г. Към тях се добавят и близо 900 млн. лв. за висшите училища в страната. Водещата роля на общините в образованието обаче идва по линия на т. нар. делегирани от държавата дейности в сферата на образованието, които се финансират не чрез собствени средства на общините, а чрез трансфер от държавния бюджет към общинските бюджети по единни разходни стандарти;

Здравеопазването е доминирано от социалното осигуряване – 4,5 млрд. лв. през бюджета на НЗОК, както и от близо 1,4 млрд. лв. от държавния бюджет. Ролята на общините тук е сравнително малка – около 230 млн. лв. за здравеопазване през 2020 г. Макар проблемите на местните болници често да се прехвърлят на главата на кмета и общинския съвет, общините всъщност нямат много възможности за инвестиции в здравеопазването;

Социалната политика се разделя в зависимост от конкретната политика. Пенсиите (над 11 млрд. лв.) са изцяло в социалното осигуряване, социалните помощи и обезщетения (3,2 млрд. лв.) се делят между социалното осигуряване (2,1 млрд. лв.) и държавния бюджет (1,2 млрд. лв.), а различните програми и дейности по социално подпомагане (2,5 млрд. лв.) се финансират по всички възможни канали. Конкретно общините разходват 730 млн. лв. в социалната сфера, които са почти изцяло насочени в социалните услуги, в т.ч. различни домове, центрове, патронаж и т.н.;

Общините имат водеща роля в благоустрояването, комуналните услуги и опазването на околната среда. От общо 2,2 млрд. лв. по тази функция, общините разходват 700 млн. лв. за благоустрояване и комунални услуги и 750 млн. лв. за опазване на околната среда. Останалите средства по тези направления идват предимно по европейските програми;

Този кратък преглед дава известна представа за властовия баланс между държавата и общините. Макар голяма част от средствата да са концентрирани в централната власт, общините има водеща роля в ключови дейности, в т.ч. образованието и социалните услуги, благоустрояването, комуналните услуги и опазването на околната среда, културата и спорта, гражданската защита и управлението на бедствия, както и донякъде в транспорта. Голяма част от тези разходи на местно ниво обаче са финансирани през бюджета като делегирани от държавата дейности.

Възможността този баланс да се промени и общините да не зависят от държавните трансфери за ключови политики на местно ниво лежи в идеите за финансова децентрализация.

Още по темата четете на Investor.bg