Призракът на комунизма отново преследва Русия? Не точно, но никога след изборите през 1996 г., единствената постсъветска президентска надпревара в Русия, която стигна до балотаж, Комунистическата партия на страната не е изглеждала като истинска заплаха, както сега. За повече от две десетилетия, откакто Владимир Путин за първи път пое кормилото, комунистите играят ролята на гъвкава опозиция, помагайки на Кремъл да поддържа фасадата на демократичния избор. Бъдещето изглежда по-малко предсказуемо, пише Клара Ферейра Маркес за Bloomberg.
Генадий Зюганов, 77-годишният бивш съветски идеолог, който неуспешно предизвика Борис Елцин през 1996 г., остава начело и не желае да се впуска в радикални приключения. Но се появяват и по-убедителни гласове, които говорят за корупцията, социалната справедливост, отношението към критика на Кремъл Алексей Навални, а през последните две седмици - и за измамите с електронно гласуване.
В момент, когато недоволството не вирее в Русия, партията се превърна в източник на такова, привличайки вниманието на избирателите извън пенсионерите. Тя направи впечатляващо завръщане на парламентарните избори през септември, спечелвайки почти 19% от гласовете на партийните листи, в сравнение с оскъдните 13% през 2016 г. Дори отчитайки благоприятните ефекти от тактическата кампания за гласуване, ръководена от Навални, това е стъпка напред. Въпреки избирателната система, изкривена спрямо управляващата партия, партията добави 15 места към присъствието си в Държавната дума, повече от всеки съперничещ блок, и ще вкара в политическия дебат откровени гласове като Олег Михайлов от Република Коми, суров критик на назначения от Москва местен губернатор, който иска по-добра фискална сделка за богатия на енергийни източници регион.
Комунистическата партия отдавна не е изглеждала толкова готова да създава проблеми на управляващите. В един от най-показателните епизоди през последните две седмици партийни служители, ядосани от електронните гласувания, които удобно изтриха предизборното предимство на партията в състезанията в Москва, обявиха митинг в столицата „за честни избори“. Зюганов не присъстваше. Вместо това той беше на среща с Путин и други лидери на партията в Държавната дума. Ръководството все още не е готово за чак такъв обрат.
Но дори много преди изборите, все по-критични гласове се издигаха в иначе нереконструираната вселена на комунистическата партия.
Вземете популярния ягодов магнат Павел Грудинин, който излезе срещу Путин като кандидат на комунистите през 2018 г. Той говори за социалната инфраструктура за работниците и за необходимостта да се извлече поука от съветските грешки; по пътя на предизборната кампания в един момент той сравнява продължителното управление на Путин с годините на застой на Леонид Брежнев. Той се справи по-добре, отколкото Кремъл очакваше, в резултат на което въпреки че беше трети в списъка на Комунистическата партия, му беше забранено да участва в последните избори - уж заради чуждестранни активи, които според него вече не притежава.
Следва 36-годишният Николай Бондаренко от Саратов, в югозападна Русия, с повече от 1,6 милиона последователи в YouTube, който открито се противопоставя на „Единна Русия“. Веднъж той се опита да живее с 3500 рубли на месец (приблизително 50 долара), за да покаже оскъдното увеличение на пенсиите, документирайки експеримента; по-рано тази година той беше задържан за участие в демонстрация в подкрепа на Навални. Бондаренко се опита да излезе срещу председателя на Думата Вячеслав Володин на парламентарните избори, но беше изместен в по-малко спорен избирателен район.
Нито Бондаренко, нито който и да е друг от новите лица е на път да поеме контрола над свръхеерархичната комунистическа партия, още по-малко да предизвика Путин. Засега ръководството на партията остава в съответствие с Кремъл под ръководството на Зюганов, твърдолинейник, който се бори за повторна сталинизация, но също така намери удобна ниша като вътрешносистемна опозиция, щастлива да повдига от време на време вътрешни притеснения за радост на своята база и да избягва по-спорни въпроси като външната политика. Въпреки възрастта си и избледняващата лична популярност, той няма да се откаже от контрола.
Увеличаването на тези гласове и недоволството от жизнения стандарт, което те успяха да овладеят, представляват заплаха - такава, която Кремъл ще трябва да модулира. Както посочва Татяна Становая от политическата консултанска фирма R.Politik, целта тук няма да бъде пълно унищожение, както беше с Навални, а вместо това по-слаба и по-укротена партия, отново в подчинената си роля.
Например, докато подобни на Грудинин, още по-опасни, защото не са радикални младежи, бяха очевидно отстранени, Кремъл избягва други конфронтации. Когато представителите на партията протестираха срещу измамите на изборите в Москва миналия уикенд, полицията просто използва оглушителна музика, за да заглуши ораторите.
Но все пак това ще е предизвикателство, с което Кремъл ще трябва да се справи. Комунистическата партия е разнородна и някои групи от потенциални поддръжници могат да изядат електората на Кремъл. Това е и партия, чиито изначални социални и исторически корени правят невъзможно да се очертаят като „чуждестранни влияния“, и такава, която участва в администрирането на големи части от Русия. Тя е изключително разпознаваема сред избирателите в страна, в която носталгията по Съветския съюз е дълбока. Тежките репресии могат лесно да дадат обратен ефект.
Както ми обясни Марк Галеоти, старши сътрудник в Royal United Services Institute в Лондон, партията притежава единствената мощна политическа машина в Русия, която не зависи от Кремъл. По-малко ясно е дали може да се намери лидер, който да използва този голям и оперативен капацитет.
Кремъл едва ли ще рискува. По-отявлените членове на партията ще се окажат под натиск както от Путин, така и от Зюганов. Москва ще следи за възможности да направлява какво се случва, когато Зюганов реши да предаде щафетата, като в идеалния случай ще изтласка партията към нейния по-полезен, твърд електорат и далеч от социалдемократическата територия. Бунтовниците ще бъдат изпратени в регионите. Поне това е планът. Но с наближаването на президентските избори през 2024 г. Комунистическата партия на Русия може да не се следва плана.