Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ от 2019 г., е смел лидер в борбата с икономическите последици от пандемията, както и в позиционирането на фонда като глобален пионер в областта на изменението на климата. Усилията, които понастоящем се предприемат за отстраняването й, са не само несправедливи, но и могат да затруднят управлението на фонда за години напред, пише икономистът Джоузеф Стиглиц в Project Syndicate.
Предстоят действия, които да заменят или поне значително да отслабят Кристалина Георгиева. Същата Георгиева, която се застъпи за издаването на 650 милиарда долара „пари“ на МВФ (специални права на теглене или СПТ), толкова важни за възстановяването на страните с ниски и средни доходи. Освен това тя е позиционирала фондът да поеме глобална лидерска роля в отговор на екзистенциалната криза на изменението на климата.
За всички тези действия Георгиева трябва да бъде аплодирана.
И така, какъв е проблемът? И кой стои зад усилията да я дискредитира и измести?
Проблемът е доклад, който Световната банка поръча от адвокатската кантора WilmerHale относно годишния индекс Doing Business на банката, който класира страните според лекотата на откриване и управление на търговски дружества.
Докладът съдържа твърдения - или по-точно „намеци“ - за нередности, свързани с Китай, Саудитска Арабия и Азербайджан, в индексите за 2018 г. и 2020 г. Георгиева е атакувана за индекса за 2018 г., в който Китай е на 78-о място, същата позиция като предходната година. Но има намек, че страната е трябвало да бъде поставена по-ниско и е оставена като част от сделка за осигуряване на китайска подкрепа за увеличаването на капитала, който тогава банката търсеше. Георгиева беше главен изпълнителен директор на Световната банка по това време.
Единственият положителен резултат от епизода може да бъде прекратяването на индекса. Преди четвърт век, когато бях главен икономист на Световната банка и Doing Business беше публикувано от отделна група - Международната финансова корпорация - мислех, че това е ужасен продукт. Страните получаваха добри оценки за ниски корпоративни данъци и слаби трудови разпоредби. Цифрите винаги са били съмнителни, а малки промени в данните имаха потенциално голям ефект върху класирането. Държавите бяха неизбежно разстроени, когато привидно произволни решения ги караха да се плъзгат надолу в класацията.
След като прочетох доклада на WilmerHale, след като разговарях директно с ключови хора, участващи и познавайки целия процес, ми се струва, че разследването е зле скалъпена поръчкова работа. През цялото време Георгиева се е държала изцяло професионално, правейки точно това, което бих направил и аз (и понякога трябваше да правя, когато бях главен икономист): да карам работещите за мен да бъдат сигурни, че данните са правилни или възможно най-точни, като се има предвид присъщите ограничения на данните.
Шанта Девараджан, ръководител на звеното, наблюдаващо Doing Business, който докладва директно на Георгиева през 2018 г., настоява, че никога не е бил притискан да променя данните или резултатите. Служителите на банката са направили точно това, което Георгиева ги е инструктирала, и са проверили отново числата, като са направили незначителни промени, които са довели до леко преместване на някои позиции нагоре.
Самият доклад на WilmerHale е любопитен в много отношения. Оставя впечатлението, че има quid pro quo: банката се опитва да набере капитал и предлага подобрени класации, за да помогне за получаването му. Но Китай беше най-ентусиазираният поддръжник на увеличаването на капитала; Съединените щати при президента Доналд Тръмп се бавеха с това. Ако целта беше да се осигури увеличението на капитала, най-добрият начин да се направи това би било да се понижи класирането на Китай.
Докладът също така не обяснява защо не включва пълните показания на единствения човек - Девараджан - с лични познания за казаното от Георгиева.
„Прекарах часове, разказвайки моята страна на историята на адвокатите на Световната банка, които включиха само половината от това, което им казах“, каза Девараджан. Вместо това докладът се развива до голяма степен въз основа на намеци.
Истинският скандал е самият доклад на WilmerHale, включително как Дейвид Малпас, президентът на Световната банка, избяга невредим от скандала.
В доклада се отбелязва още един епизод - опит за подобряване на позицията на Саудитска Арабия в индекса Doing Business за 2020 г., но се заключава, че ръководството на банката няма нищо общо със случилото се.
Малпас ще отиде в Саудитска Арабия, като рекламира реформите в страната въз основа на Doing Business, само година след като саудитските служители по сигурността убиха и разфасоваха журналиста Джамал Хашоги. Изглежда, че този, който плаща на гайдаря, поръчва музиката. За щастие разследващата журналистика разкри далеч по-лошо поведение, включително необоснован опит на Малпас да промени методологията на Doing Business, за да измести Китай надолу в класацията.
Ако докладът на WilmerHale е най-добре характеризиран като поръчково очерняне, какъв е мотивът?
Не е изненадващо, че някои са недоволни от посоката, която МВФ е поел под ръководството на Георгиева. Някои смятат, че фондът трябва да се придържа към мисията си и да не се занимава с изменението на климата. Някои не харесват прогресивната промяна, с по-малък акцент върху икономиите, повече върху бедността и развитието и по-голяма осведоменост за границите на пазарите. Много играчи на финансовите пазари са недоволни от факта, че МВФ изглежда не действа толкова силно като събирач на кредити - централна част от критиката ми към фонда в моята книга „Глобализация и нейните недоволства“.
В преструктурирането на аржентинския дълг, започнало през 2020 г., фондът показа ясно границите на това, което страната може да плати, тоест колко дълг е устойчив. Тъй като много частни кредитори искаха страната да плаща повече, отколкото бе устойчиво, този прост акт промени рамката на договаряне.
Също така съществуват дългогодишни институционални съперничества между МВФ и Световната банка, засилени сега от дебата за това кой трябва да управлява предложения нов фонд за „рециклиране“ на новоиздадените СПТ от развитите икономики към по-бедните страни.
Към тази смес може да се добави изолационистката нишка на американската политика - въплътена от Малпас, назначен от Тръмп - комбинирана с желанието да се подкопае президентът Джо Байдън, като създаде още един проблем за администрацията, изправена пред толкова много други предизвикателства.
И има нормални личностни конфликти.
Но политическите интриги и бюрократичното съперничество са последните неща, от които светът се нуждае във време, когато пандемията и нейните икономически последици поставиха много страни пред дългови кризи. Сега повече от всякога светът се нуждае от стабилната ръка на Георгиева в МВФ.
Джоузеф Е. Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика и университетски професор в Колумбийския университет, е бивш главен икономист на Световната банка (1997-2000), председател на Съвета на икономическите съветници на президента на САЩ и съпредседател на Върховната комисия за цените на въглерода. Той е член на Независимата комисия за реформа на международното корпоративно данъчно облагане и е бил водещ автор на Климатичната оценка на IPCC от 1995 г.