Китайският "Един пояс, един път" губи скорост заради опозиция и дългове

Огромната китайска инициатива „Един пояс, един път“ (Belt and Road Initiative) е в опасност да загуби инерция, тъй като опозицията срещу нея в целевите страни нараства, а дълговете се увеличават, проправяйки пътя на конкурентни схеми, които се опитват да изтласкат Пекин, показва ново проучване, публикувано в сряда.

Президентът Си Дзинпин стартира BRI през 2013 г., за да използва силните страни на Китай във финансирането и изграждането на инфраструктура, за да „изгради широка общност от общи интереси“ в цяла Азия, Африка и Латинска Америка. Но „проектът на века“ на Си сега е изправен пред големи предизвикателства и значителни реакции в чужбина, според проучване на AidData, изследователска лаборатория в College of William and Mary в САЩ.

„Нарастващ брой политици в страните с ниски и средни доходи спират високопрофилните проекти на BRI поради надценките, корупцията и устойчивостта на дълга“, казва Брад Паркс, един от авторите на изследването.

AidData заяви, че 11,58 млрд. долара в проекти в Малайзия са били отменени през 2013 г. - 2021 г., като близо 1,5 млрд. долара са отменени в Казахстан и повече от 1 млрд. долара в Боливия.

Хи Линсяо, говорител на ръководената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции, която е тясно свързана с BRI, заяви, че "вярваме, че всеобхватните принципи на BRI са здрави".

 "Ние се застъпваме за високи международни стандарти, за да могат тези принципи да бъдат преведени в оперативна реалност", каза той.

Проучването на AidData разглежда 13 427 китайски проекта в 165 държави за 18 години на обща стойност 843 милиарда долара и отбелязва, че годишните ангажименти на Пекин за финансиране на международното развитие сега са двойно по-големи от тези на Съединените щати.

Но големите промени в обществените настроения затрудняват участващите страни да поддържат близки отношения с Пекин, каза Паркс.

Проучването посочва, че все по-голям брой проекти, подкрепяни от Китай, са спрени или отменени след стартирането на BRI през 2013 г., с доказателства за „угризения на съвестта на купувачите“ в страни като Казахстан, Коста Рика и Камерун.

Кредитните рискове също са се увеличили, като експозицията към китайския дълг сега надвишава 10% от БВП в много страни с ниски и средни доходи.

Проучването установи, че 35% от проектите „Пояс и път“ се борят с корупцията, трудовите нарушения, замърсяването на околната среда и обществените протести. През юни тази година Съединените щати обявиха съперничеща инициатива на Г -7, известна като „Изграждане на по-добър свят“ (B3W) за предоставяне на финансова подкрепа на развиващите се страни за изграждане на инфраструктура.

„B3W ще увеличи избора на пазара за финансиране на инфраструктурата, което би могло да доведе до известни проблеми за BRI“, каза Паркс.

Проучването на AidData получава финансиране от разнообразна група частни и обществени организации, включително Фондация „Форд“ и Американската агенция за международно развитие (USAID). Лабораторията твърди, че изследванията й са независими и прозрачни и не се ръководят или определят от финансиращите я организации.

Голям кредитор или голям лихвар

Самият размер на китайските заеми е потресаващ. Не много отдавна Китай получаваше чуждестранна помощ, но сега нещата се обърнаха, а повечето от средствата идват под формата на рискови заеми с високи лихви от китайски държавни банки.

Критиците се опасяват, че заемите с високи лихви, финансиращи много китайски проекти, означават огромни дългове за нищо неподозиращото население.

И това е новина дори за самите китайски служители.

Изследователите на AidData - които са прекарали четири години в проследяване на всички глобални заеми и разходи на Китай - казват, че китайските министерства редовно се обръщат към тях за информация как китайските пари се използват в чужбина.

„През цялото време ни се обаждат държавни служители в Китай и казват, че нямат достъп до тези данни“, обяснява Паркс.

Железопътната линия между Китай и съседен Лаос често се рекламира като отличен пример за китайското кредитиране без документация, разказва Би Би Си.

В продължение на десетилетия политиците се чудеха за изграждането на такава връзка - свързваща югозападен Китай директно с Югоизточна Азия.
Инженерите обаче предупреждаваха, че цената ще бъде непосилна: коловозите ще трябва да преминават през стръмни планини, изисквайки десетки мостове и тунели.

Лаос е една от най-бедните страни в региона и не може да си позволи дори част от разходите. Но с подкрепата на амбициозните банкери на Китай, група китайски държавни компании и консорциум от китайски държавни кредитори, железопътната линия за 5,9 млрд. долара трябва да започне работа през декември.

Лаос обаче трябваше да вземе заем от 480 милиона долара от китайска банка, за да финансира своята малка част от проекта, и трябваше да заложи мините си за калий.

По-голямата част от линията е собственост на железопътната група, доминирана от Китай, но заради мътните условия на сделката, лаоското правителство в крайна сметка е отговорно за дълга на железницата.

Небалансираната сделка доведе международните кредитори да понижат кредитния рейтинг на Лаос до статут на "боклук".

През септември 2020 г., на ръба на фалита, Лаос продаде голям актив на Китай, предавайки част от енергийната си мрежа за 600 млн. долара, за да поиска отпускане на дългове от китайските кредитори. И това е преди железницата дори да започне да работи.

Лаоската железница далеч не е единственият рисков проект, който китайските държавни банки са финансирали - и въпреки това AidData казва, че Китай остава финансист от първостепенна важност за много страни с ниски и средни доходи.

"Средно за годината ангажиментите на Китай за финансиране на международното развитие възлизат на около 85 млрд. долара. И за сравнение, САЩ харчат около 37 млрд. долара през всяка една година за подпомагане на глобалните дейности за развитие", казва Паркс.

Китай значително изпревари всички други страни по финансиране на развитието, но начинът, по който Пекин е достигнал това ниво, е „необикновен“, казва AidData.

В миналото западните страни бяха виновни за това, че вкарват африканските страни в дългове. Китай отпуска заеми по различен начин: вместо да финансира проекти чрез отпускане или заемане на пари от една държава в друга, почти всички пари, които раздава, са под формата на държавни банкови заеми.

Такива заеми не се показват в официалните сметки на държавния дълг.

Това е така, защото централните държавни институции не са посочени в много от сделките, сключени от китайските държавни банки, като държат такива сделки извън правителствените баланси и скрити от клаузите за поверителност, които могат да попречат на правителствата да знаят точно какво е договорено при затворени врати.

AidData оценява този недооценен дълг в размер на 385 млрд. долара.

Много китайски държавни заеми за развитие също изискват необичайни форми на обезпечение. Изглежда, че все повече китайските заеми изискват от кредитополучателите да обещават твърди пари, спечелени от продажбата на природни ресурси. Сделката с Венецуела например изисква венецуелският кредитополучател да депозира чуждестранната валута, спечелена от продажбата на петрол, директно по банкова сметка, контролирана от Китай. Ако плащането на дълг се пропусне, китайският заемодател може незабавно да изтегли наличните пари в сметката.

„Наистина изглежда като нещо като стратегия, която използват, за да сигнализират на кредитополучателя си, че „ние сме големият шеф“, обяснява Паркс. „Тяхното послание е: „Ще ни се отплатите преди на всеки друг."