На 26 септември (в неделя) парламентарните избори в Германия слагат края на 16-годишното управление на Ангела Меркел като канцлер на държавата и лидер на правителството.
Наследството на Меркел в Близкия изток може да се оценят като често благородни цели, които имат тежък сблъсък с реалността. Въпреки това не може да се очаква, че Берлин ще промени значително външната си политика в Близкия изток.
Наследникът на Меркел, независимо дали ще е Аналена Баербок (Зелените), Армин Лашет (Християндемократите) или Олаф Шолц (Социалдемократите), ще трябва да отговори на въпроси, свързани с позицията на Германия по отношение на продажбите на оръжия, конфликтът между Израел и Палестина, както и очакваната нова вълна от бежанци от Близкия изток.
От една страна, Германия е била предвестник на мира в региона на Близкия Изток, насърчител на демокрацията и върховенството на закона, отстояваща строгия контрол над търговията с оръжия и правата на човека, като същевременно предоставя убежище на хората в опасност.
От друга страна годините на Меркел на власт също са и синоним на значителни продажби на германски оръжия в региона.
Тези действия не се подчинени на сериозна стратегия или строга външнополитическа доктрина, а преди всичко на икономически интереси, като Близкият изток е дом на страните с най-голямото търсене в световен план на военна техника, казва Томас Йегер, професор по международна политика и външна политика в университета в Кьолн.
Германия е един от най-сериозните износители на оръжие в световен мащаб, заявява пред Al Jazeera Питер Д. Веземан, старши изследовател в Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).
„През 2016-2020 г. SIPRI изчислява, че Германия представлява 5,5 % от световния износ на оръжие в световен мащаб и на 3,9 % от вноса на оръжие в Близкия изток, което я прави четвъртият по големина износител“, казва той.
Това обяснява защо играчи като Египет или Саудитска Арабия, въпреки широко разпространените обвинения, че и двете страни извършват сериозни нарушения срещу човешките права, отдавна се приемат като ценни търговски партньори от Германия.
Тази противоречива разлика между бизнес интереси и хуманитаризъм при Меркел е доста често срещана в международните отношения, отбеляза Йегер.
„Държавите, особено успешните държави, винаги основават външната си политика на солиден двоен стандарт. Идеализмът и реализмът вървят ръка за ръка.”
Германия цели да не подклажда международни конфликти и да не подкрепя държави, които не въртвят по пътя на войната. Последното обаче очевидно не се отнася за страни в Близкия изток и Берлин продава оръжия на тези държави и то в голям мащаб.
През 2020 г. правителството на Меркел одобри износа на оръжия на стойност 1,16 милиарда евро за страни, участващи в конфликти в Йемен или Либия.
Общата стойност на лицензите за износ на немска военна техника за Саудитска Арабия възлиза на 3,3 милиарда евро през последните девет години, както оценява Stiftung Wissenschaft und Politik (SWP) през 2020 г. - дори когато износът за емирството бива спрян през 2018 г. след убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги.
Израел също има полза от оръжейния износ на Германия. Меркел многократно е подчертавала безусловната подкрепа на Берлин за Израел, като обявява сигурността му за „Staatsraeson“, или raison d’état (основна цел на държавата).
Израел е получил много военно оборудване от Берлин, особено през годините на Меркел. До ден днешен Германия остава вторият по големина износител на оръжия за Израел, съставлявайки 24% от вноса на Израел за годините от 2009 до 2020 г. Това включва подводници тип Dolphin, оръжейни компоненти и технологии, използвани за израелски танкове, катери и хеликоптери.
Някои от тази технологии вече са били използвани директно в конфликт. Израелски танкове с немски двигатели са били използвани в Газа, а самолети Saudi Typhoon са използвани в Йемен, отбеляза Веземан.
Според него държави като Германия, които се придържат към мирна външна политика, трябва да внимават с износа на оръжия, защото често двете могат да изпаднат в противоречие. Необходими са много сериозни мотиви една държава да прави и двете, особено в Близкия Изток.
Правителството на Меркел никога не е изпитвало желание да преразгледа истински политиката си, тъй като темата не представлява някакъв вътрешен спор.
„Това не е особен проблем в Германия и за обществеността е от незначителен интерес. Това обаче е политически спор, пререкание на принципа дясно-ляво, като дясното подкрепя политиката на износ на оръжия по икономически и политически причини, а лявото се противопоставя на износа генерално “, казва Йегер.
С предстоящите избори обаче може да настъпи промяна на парадигмата и това да дойде под формата на ново ляво правителство.
„Ще бъде вълнуващо да видим дали ново ляво федерално правителство наистина ще промени политиката за износ на оръжие. По време на предизборната кампания отговорите на кандидатите по външнополитическите въпроси бяха ограничени до обещания за запазване на съюзите и ангажиментите на Германия към света."
Освен това, като се има предвид, че новото правителство вероятно ще се състои от трипартийна коалиция, е трудно да се отгатне посоката, в която в крайна сметка ще поеме такава коалиция, с едно изключение: Израел. Що се отнася до политиката на Германия спрямо Израел, забележими промени в силната й подкрепа за държавата са много малко вероятни, казва за Al Jazeera Кристиан Хаке, почетен професор в Института за политически науки и социология към университета в Бон.
"Солидните и близки отношения с Израел ще останат част от германския Staatsraeson."
Нито един от кандидатите няма да промени статуквото на Германия в конфликта между Израел и палестинците.