Най-големите държави от Европейския съюз искат да се намери допирна точка между Китай и САЩ. Изненадващата новина за нов отбранителен пакт между САЩ, Великобритания и Австралия, заедно с отмяната на многомилиардната сделка за подводници между Франция и Канбера, показва колко трудно ще бъде да се случи подобно нещо.
Страните от ЕС традиционно смятат САЩ за своя най-близък съюзник, но не споделят американската фиксация по отношение на Китай. Блокът има дълбоки икономически връзки с Пекин като износен пазар, така и като доставчик на различни видове стоки и суровини. Европейските сили, начело с Германия и Франция, се опитват да балансират настроенията в съюза относно нарастващото желание на Китай за политическо влияние.
Някои държави в Европа критикуват призивите за противодействие или ограничаване на китайската власт. Други, които се притесняват повече от Русия, например Полша и балтийските държави, като цяло споделят оценката на Вашингтон за Пекин, но се притесняват, че прекомерното фокусиране върху Азия ще отклони вниманието от сериозния конфликт на Русия с Украйна, политическите вълнения в Беларус и други напрежения по източната граница на Европа.
Янка Ортел, директор на Азиатската програма към Европейския съвет по външни отношения в Берлин, заяви, че проблемите на ЕС произтичат отчасти поради липсата на яснота относно собствените му цели по отношение на Китай, което го поставя в позиция винаги да реагират спрямо американските инициативи към Пекин, а не да дават насоките на водената политика.
„Ако Китай наистина не се интересува от сътрудничество, а се интересува само от споразумения и то при собствени условия, тогава как си мислим, че можем да сме водещи в политиката, а не само да сме подгласници на САЩ?“, казва тя. "Това е въпрос, на който не сме дали правилния отговор."
Администрацията на Байдън прекара първите си месеци в разговори с европейските партньори. Темата бе сътрудничество срещу предизвикателствата, породени от възхода на Китай. Но отбранителният пакт от миналата седмица, известен като Aukus, показва, че Вашингтон ще се възползва от всички възможности да ограничи военната сила на Пекин дори ако това означава пренебрегване на европейските интереси, казват дипломати от Стария континент.
Междувременно Пекин не обръща никакво внимание на критиките от Европа за нарушаването на човешки права и регионалното демонстриране на военна мощ. Пекин показва все по-ясно, че икономическите интереси на Европа в Китай идват с политически зависимости.
Въздействието на новината за Aukus от миналата седмица все още се резонира из цяла Европа, но някои дипломати казват, че това подкопава доверието във Вашингтон. Широко разпространени са опасенията за това как пактът неочаквано прати на дъното 56 милиарда евро, принадлежащи на Франция от сделките за подводници с Австралия и това без никакво предупреждения. Съществуват и притеснения, че нарастващото фиксиране на САЩ към Азия може да отслаби фокуса на Вашингтон върху европейската сигурност.
Франция реагира гневно. Париж отзова за консултации своите посланици във Вашингтон и Канбера, което предизвиква безпокойство в някои европейски държави. Тъй като държавният глава Еманюел Макрон се явява на президентските избори през пролетта, а Франция пое ротационното председателство на ЕС през януари, някои европейци настояват да се гарантира, че споровете няма да доведат до дълбок разрив в трансатлантическите връзки.
„Мисля, че е важно да се поясни, предвид преговорите, които в момента текат в Европа, че виждам Байдън като много лоялен партньор към трансатлантическия алианс“, заяви датският премиер Мете Фредериксен пред датските медии в Ню Йорк в сряда.
Джо Байдън се опита да успокои разрива с разговор с Макрон. Президентът на САЩ призна в съвместно изявление между него и френския президент, че съюзници като Франция е трябвало да бъдат известени за пакта за отбрана. Двамата лидери ще се срещнат в края на октомври, за да обсъдят сътрудничеството в областта на сигурността, като в изявлението се подчертава значението на ролята на Франция и ЕС в Индо-Тихоокеанския регион.
Откакто Байдън встъпи в длъжност през януари, Европа прекомерно се ангажира с конфронтацията на САЩ и Китай, въпреки че през цялото това време се опитваше и да положи независима линия на действие. ЕС е приел за основен приоритет да има засилено морско присъствие на блока в Индо-Тихоокеанския регион, за да защити свободата на корабоплаване, като се основава на вече значителните усилия на френските военноморски сили да оспорят доминацията на Пекин в регионалното корабоплаване.
САЩ и ЕС разшириха официалните си разговори по темата за Китай, които започнаха в последните дни на администрацията на Тръмп. Вашингтон и Брюксел искат реформиране на световните търговски правила, за да се защитават по-добре западните икономики от това, което те наричат нелоялна китайска конкуренция. Новият съвет на САЩ и ЕС по търговия и технологии е планирано да стартира следващата седмица на срещата в Питсбърг.
Тези важни преговори сега са застрашени. Франция настоява да се отложи срещата в Питсбърг и дипломатите казват, че желанието на трите основни участници на ЕС в Индо-Тихоокеанския регион, Франция, Холандия и Германия, да работят в тясно сътрудничество с Вашингтон може рязко да спадне, след като не бяха включени в сделката Aukus.
Европейските представители казват, че Франция сега може да работи дори по-усърдно по посока ЕС да действа независимо от САЩ в областта на отбраната и сигурността. Наречена "стратегическа автономия", дълго обсъжданата концепция се появи отново след хаотичното излизане на САЩ от Афганистан, въпреки че членовете на ЕС не показват никакви признаци на готовност да увеличат своите военни разходи и да поемат нови големи бойни ангажименти
Макрон също изрази загриженост относно идеята НАТО да се съсредоточи върху заплахите, идващи от Китай. С напускането на Великобритания от ЕС и оттеглянето на германския канцлер Ангела Меркел, която планира да се пенсионира след изборите в Германия в неделя, някои наблюдатели в Лондон и в цяла Европа се притесняват, че позициите на френският държавен глава могат допълнително да обтегнат трансатлантическите връзки с НАТО.
„Партньорството работи, когато и двете страни са честни и почтени помежду си“, заяви еврокомисарят по вътрешните пазари на ЕС Тиери Бретон, който е французин, в реч във вторник във Вашингтон. „Но доверието не е даденост. И след последните събития има слухове, че доверието между ЕС и САЩ се е разпаднало. "
Междувременно усилията на ЕС да изолира своите икономически интереси от политическо напрежение с Китай не се овенчават с успехи.
Европейският парламент през май гласува против одобряването на инвестиционното споразумение, което ЕС и Китай сключиха през декември. Сделката има за цел да разшири европейския достъп до китайския пазар и да премахне някои от несправедливите търговски практики. Гласуването за парламента на ЕС дойде, след като Китай наложи санкции на законодатели, дипломати и учени от ЕС в отговор на слагането в черния списък на четирима китайски служители заради предполагаемото потисничество на мюсюлманите в Синдзян.
Китай изтегли дипломатите си от Литва и поиска от балтийската държава да оттеглят посланика си от Пекин, след като Вилнюс подобри дипломатическия статут на тайванската мисия в страната. Нараства и напрежението между Чешката република и Китай във връзка с отношенията на европейската държава с Тайван. Миналия месец бивши служители на китайското външно министерство публично нападнаха френския посланик на ЕС в Пекин Никола Чапуис, след като той разкритикува китайската дипломация към Европа.