Желанието за чиста енергия в Германия ще бъде поставено пред предизвикателство, когато най-голямата европейска икономика започне да плаща цената на електроенергията. Първата сметка може да дойде още тази зима, пише Bloomberg.
Възстановяването на търсенето и ограничените доставки доведоха до рекордни цени на електроенергията, газа и въглерода в Европа. Газът на едро удвои цената си през последните три месеца, електроенергията скочи с повече от 60%, докато петролът поскъпна с около 10%. Комбинацията от двете помогна за повишаване на инфлацията в еврозоната и се очаква да удари потребителите през следващите месеци с преминаването на цените.
Въпреки че това се случва точно преди изборите в неделя за определяне на наследника на канцлера Ангела Меркел, покачванията в тези цени не доведоха до особено разлика в предизборната реторика, макар че Германия беше обременена с най-високите цени на електроенергията в Европа.
В дебат между тримата кандидати през уикенда имаше широко разпространено споразумение, че страната трябва да ускори разширеното използване на възобновяемата енергия. Най-сериозното несъгласие беше относно темповете на прехода и как да се разпредели тежестта.
Това може да се промени през следващите месеци, ако енергийната криза притисне бизнеса и затрудни някои германци да си позволят отопление, което представлява предизвикателство точно когато новото правителство започва да работи.
Германските социалдемократи са водещата партия в социологическите допитванията и изразиха предпочитание за сключване на съюз със Зелените, които искат слънчеви панели на всеки нов покрив и 2% от територията да е заделена за вятърна енергия. Въпреки че страните вероятно ще се нуждаят от трети партньор, едва ли ще направят компромис с околната среда.
„Нуждаем се от по-високо темпо за опазването на климата", каза по време на дебата в неделя Олаф Шолц, кандидатът на социалдемократите, който е фаворитът да наследи Меркел. Шолц нарича електричеството най-важния ресурс за бъдещето.
Тази дългосрочна визия може да причини недоволство в краткосрочен план, като енергийният натиск ще влоши високите цени в Германия още повече. Страната се ангажира да прекрати въглищната енергия, точно когато последните ядрени централи се затварят.
Това означава, че ще е необходим повече природен газ, за да се преодолее пропастта, докато електропреносните мрежи са модернизирани, за да се справят с колебанията във възобновяемата енергия, когато слънцето не грее и вятърът не духа. Масло в огъня е и фактът, че търсенето се увеличава, тъй като Германия заменя автомобилите с вътрешно горене с електрически превозни средства.
За бизнесмени като Дитер Манхайм този временен дискомфорт може да се окаже прекалено дълъг. Дейностите в неговата семейна компания - Kärlicher Ton- und Schamottewerke Mannheim & Co. KG, която рафинира и подготвя висококачествени глини за химикали, строителни материали и други индустрии, са енергоемки.
Глинените ями в близост до река Рейн се нуждаят от багери с дизелово захранване, челни товарачи и булдозери. Рафиниращите инсталации използват природен газ и електричество, както и тунелната пещ, която изгаря глина при 1200 градуса по Целзий .
„Непредпазливостта на политиката се състои преди всичко в това, че тя ни наказва за използването на единствената налична енергия, без да ни предлага алтернатива“, каза той. Посочвайки нарастващата конкуренция от Египет, той добави, че „е възможно този бизнес да напусне Германия“.
Разходите за енергийния преход също биха могли да засегнат несъразмерно по-бедните германци, ключова електорална група за СДП, която вече е обременена от повишаването на наемите и последиците от пандемията на коронавируса. Около 2,1 милиона германци са изтласкани в несигурна икономическа ситуация, според проучване на университета Хумболт в Берлин.
Докато енергийната бедност, определена като невъзможност за отопление на дома или използване на основни уреди като осветление, е по-ниска в Германия, отколкото в други европейски страни, все още има около 2 милиона души, които не могат да си позволят адекватно отопление, според Федералната статистическа служба.
Инфлацията в Германия скочи през август до най-високото ниво от 2008 г. насам, най-вече поради цените на енергията, като бензинът скочи поради летните пътувания. Германците платиха 25% повече за зареждане на автомобилите си с гориво от миналата година и ако тенденцията продължи, това може да засили усещането, че правителствената политика се е объркала.
„Цените на бензина са символични и избирателите обикновено са много чувствителни към това“, казва Стефан Кутс, директор на департамента по бизнес цикли и растеж в Килския институт за световна икономика.
Освен това влязлата в сила национална такса за транспорт и отопление през януари, има за цел да подтикне потребителите да купуват автомобили на батерии и електрически термопомпи.
За да облекчи тежестта, правителството на Меркел даде възможност за намеса, като министърът на транспорта Андреас Шойер предложи по-рано този месец ценова промяна, ако бензинът и дизелът надхвърлят 2 евро на литър. Армин Лашет, кандидатът от консервативния блок на Меркел, отхвърли плана, но заяви, че намаляването на данъците върху горивата може да помогне за смекчаване на удара.
Въпреки цялото напрежение, германците са твърди привърженици на опазването на климата, като повече от 80% от гласоподавателите казват, че трябва да се направи повече. А новото правителство може да използва надвисналата криза като възможност за ускоряване на енергийния преход на страната.
„Тези избори са за определяне на дневния ред и повече за непримиримост към половинчати мерки за опазване на климата“, заяви по време на дебата Аналена Бербок, кандидатът на Зелените. "Следващото германско правителство трябва да се фокусира върху климата."