Генералният секретар на Организацията на обединените нации Антонио Гутериш предупреди за потенциална нова студена война между Китай и СAЩ и призова двете големи сили да възстановят своите „напълно нефункционални“ отношения.
"Трябва на всяка цена да избегнем студена война, която би била различна от предишната и вероятно дори по-опасна и по-трудна за управление", каза Гутериш преди годишното събрание на световните лидери на Общото събрание на ООН - свикване, белязано от COVID, климатичните проблеми и конфликтите по цялата планета.
Гутериш каза, че двете големи световни икономически сили трябва да си сътрудничат в областта на климата и да водят по-конструктивни преговори по отношение на търговията и технологиите, дори като се вземе предвид постоянните политически различия между тях относно правата на човека, икономиката, онлайн сигурността и суверенитета в Южнокитайско море.
„За съжаление днес виждаме само конфронтация“, каза Гутериш в събота в интервю за Асошиейтед прес.
„Трябва да възстановим функционалната взаимоотношения между двете сили“, каза той и добави, че „от съществено значение е да се решат проблемите с ваксинацията, проблемите с изменението на климата и много други глобални предизвикателства, които не могат да бъдат решени без конструктивни отношения в рамките на международната общност и главно сред свръхсилите ”.
Преди две години Гутериш предупреди световните лидери за риска светът да се раздели на два лагера, като САЩ и Китай създадоха конкурентен интернет, валута, начини на търговия, финансови правила „и свои собствени взаимнонеизгодни геополитически и военни стратегии“.
Така наречената Студена война между Съветския съюз и неговите съюзници от Източния блок и САЩ и техните западни съюзници започна веднага след Втората световна война и завърши с разпадането на СССР през 1991 г. Това беше сблъсък на две ядрени сили. Супер държави със съперничещи се идеологии - комунизъм и авторитаризъм от една страна, капитализъм и демокрация от друга.
Шефът на ООН каза, че нова студена война може да бъде по-опасна, защото съветско-американската антипатия създаде ясни правила и двете страни съзнаваха риска от ядрено унищожение.
„Сега, днес всичко е по-различно и дори опитът, който е съществувал от миналото за управление на кризата, вече не важи“.
Той каза, че сделката между САЩ и Великобритания за предоставяне на ядрени подводници на Австралия, за да може да оперира незабелязано в Азия, „е само една малка част от по-сложен пъзел... тези напълно нефункционални отношения между Китай и Съединените щати“.
Тайно договорената сделка разгневи Китай и Франция, които подписаха договор с Австралия на стойност най-малко 66 милиарда долара за десетина френски конвенционални дизелово-електрически подводници.
В широкообхватното интервю за AP генералният секретар разгледа и три основни въпроса, пред които световните лидери ще се изправят тази седмица: влошаващата се климатична криза, все още бушуващата пандемия и несигурното бъдеще на Афганистан при новите му талибански управници.
Талибаните поеха властта на 15 август без съпротивление от обучената от САЩ армия, тъй като американските сили бяха в последния етап на изтегляне от страната след 20-годишна война.
Каква роля ще има ООН в новия Афганистан? Гутериш нарече „фантазия“ да се смята, че участието на ООН „ще може изведнъж да създаде приобщаващо правителство, да гарантира спазването на всички права на човека, да гарантира, че в Афганистан никога няма да съществуват терористи, че трафикът на наркотици ще спре".
В края на краищата той каза, че САЩ и много други страни са имали хиляди войници в Афганистан и са похарчили трилиони долари, но не са били в състояние да решат проблемите на страната, по-скоро някои казват, че дори ги е влошило.
Въпреки че ООН има „ограничен капацитет и ограничени лостове на влияние“, Гутериш каза, че организацията играе ключова роля във водещите усилия за предоставяне на хуманитарна помощ на афганистанците. ООН също така привлича вниманието на талибаните към важността на приобщаващо правителство, което зачита правата на човека, особено за жените и момичетата, каза той.
„Очевидно има борба за власт в различните групи в ръководството на талибаните. Ситуацията все още не е изяснена “, каза той като нарича това още една причина, поради която международната общност трябва да се ангажира с талибаните.
Докато бившият президент на САЩ Доналд Тръмп беше привърженик на политика „Америка на първо място“, президентът Джо Байдън, който ще направи първото си участие начело на заседанието на високо равнище на Генералната асамблея във вторник, потвърди ангажимента на САЩ към международните институции.
Гутериш каза, че ангажиментът на Байдън към глобалната политика в областта на климата, включително повторното присъединяване към Парижкото споразумение за климата от 2015 г., от което Тръмп се оттегли, е „вероятно най-важният от всички тях“.
Гутериш каза, че има „разлика в отношенията“ между ООН и САЩ при Байдън. Но той добави: „Направих всичко възможно и се гордея с това, за да се уверя, че ще поддържаме функционални отношения със САЩ в предишната администрация“.
Гутериш също коментира неуспеха на страните да работят заедно за справянето с глобалното затопляне и да гарантират, че хората във всяка страна са ваксинирани.
За изминалата година на борба с COVID-19 той каза: „Не успяхме да постигнем реален напредък по отношение на ефективната координация на глобалните политики.“
А относно климата: „Преди година видяхме по-ясно движение в правилната посока, но това се забави в близкото минало. Така че трябва да ускорим отново, ако няма да изпаднем в бедствие. "
Гутериш нарече „напълно неприемливо“, че 80 процента от населението в родната му Португалия е ваксинирано, докато в много африкански страни са ваксинирани по-малко от 2% от населението.
„Това е напълно глупаво от гледна точка на побеждаването на вируса, но ако инфекцията продължи да се разпространява като пожар в южната част на света, ще има повече мутации“, каза той. "И ние знаем, че мутациите го правят да се разпространява по-лесно и по-опасен."
Той отново призова 20-те най-големи икономически сили в света в Г-20, които не успяха да предприемат обединени действия срещу COVID-19 в началото на 2020 г., за да създадат условия за глобален план за ваксинация. Според него такъв план трябва да обедини страните производители на ваксини с международните финансови институции и фармацевтични компании, за да удвои производството и да осигури справедливо разпределение.
„Мисля, че това е възможно това да стане“, каза Гутериш. "Зависи от политическата воля."
Генералният секретар каза, че богатите, развити страни харчат около 20 процента от своя БВП за проблеми с възстановяването, докато страните със средни доходи около 6 процента и най-слабо развитите страни - 2% от малкия си БВП. Това, казва той, е предизвикало разочарование и недоверие в части от развиващия се свят, които не са получили нито ваксини, нито помощ за възстановяване.
Разделението между развитите страни на север и развиващите се страни на юг „е много опасно за глобалната сигурност“, каза Гутериш, „и е много опасно за способността да обедини света за борба с изменението на климата“.