Вятърните електроцентрали във Великобритания драстично намалиха въглеродните емисии, но също така създадоха голяма уязвимост в производстото на енергия в страната, пише Bloomberg.
Спокойното време през последните две седмици намали производството на 11 000 турбини, които представляват повече от 20% от производството на електроенергия. В съчетание с недостиг на газ в цяла Европа, кризата принуди някои компании да спрат дейността си, което може да задържи ръста на икономиката, ако стане по-широко разпространено.
Пагубната комбинация е поредното главоболие за премиера Борис Джонсън в момент, в който страната вече се бори с недостига на работници. На всичкото отгоре, по-високите енергийни цени за домакинствата могат да намалят потребителските разходи, които помогнаха за възстановяването от пандемичната рецесия.
Кризата може също да предизвика нова реакция срещу възобновяемите енергийни източници и нетните емисии. Това би създало неприятна ситуация, докато Великобритания се подготвя да приеме световните лидери на голяма среща на високо равнище по климата - COP26 - след няколко седмици.
Великобритания планира да удвои капацитета на вятърните турбини до 2030 г. като част от усилията си да бъде нулеви емисии до 2050 г. Но плавният преход от изкопаеми към по-екологични горива не е гарантиран и сривовете в производството могат да се превърнат в норма. Наред с притесненията за по-високи цени, това ще направи амбициозните климатични цели много по-трудни за "продажба" пред електората.
„Това ще бъде политическа есенна криза“, казва Дитер Хелм, професор по икономическа политика в Университета в Оксфорд и съветник по енергийна политика на правителството. „Това върви заедно със заблудата, която хората имат, че постигането на нетната нула на емисии няма да струва почти нищо. Не е така."
Алтернативата е преразглеждане на британския пазар на електроенергия, за да го приспособи по-добре с нарастващото използване на възобновяеми източници, вместо да продължава да разчита на система, базирана на изкопаемите горива от миналото.
В краткосрочен план належащият проблем е осигуряването на енергия за предстоящата зима.
Докато операторите на мрежата планират прекъсвания на вятърната енергия, последният спад съвпадна с общоевропейския натиск върху природния газ, спирането на ядрени мощности и пожара в ключов електропровод с Франция.
Великобритания вече се обърна към въглищните централи, за да запълни недостига на енергия, но това няма да е решение в бъдеще. До 2024 г. няма да има повече въглищни станции, а пет от осемте атомни централи във Великобритания също ще бъдат спрени за постоянно.
Electricite de France SA изгражда ново ядрено съоръжение, Hinkley Point C, но то ще започне да произвежда енергия едва през 2026 г.
„Темповете на декарбонизация изненадаха всички, но предизвикателството беше, че пазарната структура, която стои зад нея, не е в крак с другите развития“, казва Джош Бъкланд, партньор на Flint Global.
„Характерът на енергийната сигурност се е променил, така че вече не е въпрос колко гигавата мощност имате в системата, а дали можете да доставите електроенергия в точното време.“
Докато газът е основният източник на енергия за Великобритания, страната силно зависи от вноса. На фона на широко разпространения недостиг, правителствата биха могли да ограничат износа на газ, за да защитят местните индустрии, като добавят протекционистично и политическо измерение към кризата.
Изграждането на повече батерии за ток може да помогне за облекчаване на ситуацията. Възможността за съхранение на електроенергия, когато е евтина, за използване, когато търсенето е голямо, е идеалният сценарий за облекчаване на краткосрочните проблеми. Но Великобритания трябва да инвестира повече в тази технология, тъй като възобновяемата енергия става все по-широко разпространена.
„Не се нуждаем от замърсяващи въглища или газ, или от ядрена енергия, които може да не работят, когато имаме най-голяма нужда от това“, каза Кит Диксън, мениджър по политики в Good Energy, която притежава Delabole, първата търговска вятърна ферма във Великобритания.
„Гръбнакът от вятърни и соларни мощности, подкрепен от приливни, геотермални станции и големи батерии, може да ни помогне да намалим въглеродните емисии, като същевременно имаме достатъчно енергия дори при най-трудните метеорологични условия.“