За да разберете загубеното десетилетие на германските банки, е необходимо да започнете със скандална вечеря за рождения ден на тогавашния шеф на Deutsche Bank AG Йозеф Акерман, която беше организирана от канцлера Ангела Меркел през април 2008 г., пише Bloomberg.
Менюто беше незабележимо - шницел и аспержи заедно с бяло вино за 10 долара. Общественото недоволство, което последва, след като правителството беше принудено да подкрепи индустрията със спасителни средства и да даде гаранция за депозитите на хората със спестявания, даде ключов урок на Меркел в началото на нейния мандат. Според него германската политика няма да спечели нищо, ако Меркел бъде възприемана като твърде близка до най-добрите банкери в страната.
С приключването на ерата на Меркел този месец, някогашните мощни инвестиционни банки във Франкфурт намаляха, поради години на отрицателни лихви и по-строги регулации, които бившият канцлер помогна да стимулира. Как ще излязат от този дълъг спад зависи не на последно място от това кой ще поеме поста и дали следващият канцлер може да завърши ключовия проект, който все още е недовършен - банковият съюз на Европа.
Соченият за новия потенциален канцлер Олаф Шолц от левите социалдемократи е малко вероятен съюзник на големите банки на Германия, след като заемаше поста финансов министър при Меркел. Той привлече като съветник бившия изпълнителен директор на Goldman Sachs Group Inc.и подкрепи преговорите за сливане между Deutsche Bank и Commerzbank AG, когато и двамата кредитори изпитваха затруднения с плановете си за изпълнение. Олаф Шолц също така се опита да съживи преговорите за съвместна европейска застраховка на депозитите, която липсва в банковия съюз на блока.
Плановете на Германската социалдемократическа партия ( ГСДП ) за финансовата индустрия:
- Да превърнат Германия в двигател на устойчивото финансиране чрез емитиране на повече зелени облигации
- Да се уверят, че регулациите са достатъчно строги, за да се предотврати отпускане на спасителните средства финансирани от данъкоплатците
- Да завършат европейския банков съюз и да създадат съюз на капиталовите пазари
- Да наемат персонал, който да следи за пране на пари и да предоставя повече правомощия на регулатора BaFin
„Нашата задача е да създадем рамка за успешна финансова индустрия в Европа“, каза Олаф Шолц в реч на 9 септември.
Въпреки това практическият опит е дал малко резултати - отчасти поради липсата на ентусиазъм от страна на Меркел, член на консервативния Християндемократически съюз, който държи кредиторите на една ръка разстояние, след като беше принуден да спаси няколко от тях по време на финансовата криза.
Ангела Меркел се застъпи за регламент, който накара институциите да премахнат риска и да се съсредоточат върху бизнеса с кредитиране, но не успя да създаде функциониращ единен пазар за банкови услуги, който щеше да направи европейските инвестиционни банки по-конкурентни на тези от Уолстрийт.
„Меркел и нейните правителства гледаха на банковия сектор като на служител на индустриалния сектор“, каза Аксел Вианд, бивш изпълнителен директор на Deutsche Bank, който става ръководител на Hypo Real Estate Holding AG след отпускането на финансовата помощ.
„Сега банковият сектор е в по-добра форма по отношение на буферите за капитал и ликвидност, но що се отнася до конкурентоспособността, германските банки не успяха да наваксат.“
Hypo Real Estate почти фалира през 2008 г., заедно с влошаващата се кредитна криза, принуди Меркел да излезе с публично изявление, гарантиращо на всички хора, които имат спестявания, че техните депозити са в безопасност. Това е ключов момент, който ѝ помогна да работи за създаването на по-строги банкови регулации.
Меркел определи рамката за подкрепата на Германия за международни стандарти, които предвиждаха банките да държат повече капитал, с който да поемат загубите, както и за създаването на европейски фонд за съкращаване на помощта за фалирали кредитори.
Въпреки че банките на Уолстрийт също трябваше да се борят с по-строги регулации, фирми като JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group Inc. спечелиха пазарен дял от европейските инвестиционни банки, след като САЩ принудително рекапитализираха големите кредитори във финансовата криза. По време на управлението на Меркел на банките им отне повече време за натрупване на своите финансови резерви и те не успяха да се консолидират по смислен начин извън националните сделки.
Европа също изпитваше трудности поради последвалата криза на държавния дълг, която постави светлината на прожекторите върху „пагубния кръг“ между силно задлъжнелите правителства и банките, които държаха техните облигации. През 2012 г. лидерите в региона решиха, че отговорът е банков съюз, който може да засили надзора, като същевременно да се справи с фалиралите кредитори и да обедини защитата на депозитите. Този последен етап остава незавършен поради разногласия относно начина за справяне с рисковете.
„Германия възприема доста лековато банковия съюз“, казва Валерия Дингер, професор по икономика, специалист в банкирането в Университета в Оснабрюк.
„Меркел предприе действия по време на кризата през 2008 г., но доста бързо стана ясно, че това не е индустрия, към която тя има сериозен интерес“.
Хората, които са работили с канцлера, казват, че събитията след вечерята в Акерман са убедили Меркел, че бизнес мениджърите и особено банкерите са приятели. По-късно през 2008 г. Акерман заяви, че би било "срамно" да се приеме държавна помощ. Германските законодатели критикуваха коментарите му, докато правителството се стремеше да стабилизира банковия сектор.
Важно е да се отбележи, че големите германски банки също са допринесли за своя спад. Агресивната експанзия на Deutsche Bank като глобална инвестиционна банка я накара да получи най-високите законови сметки от всички европейски кредитори, а навлизането на Commerzbank в кредити за корабоплаване и търговски недвижими имоти я натовари с необслужвани дългове. В продължение на години и двете банки се опитваха да предприемат промени, които не успяха да намалят значително разходите.
През 2019 г. двамата кредитори проведоха преговори за сливане, подкрепени от служители в финансовото министерство на Шолц, което надзирава правителствения дял на Commerzbank. В германското канцлерство обаче не бяха много ентусиазирани да настояват за сделка. В крайна сметка преговорите се разпаднаха.
Шолц също се опита да сложи край на задънена улица в дискусиите относно европейската банкова интеграция, като заяви, че Германия е готова да обмисли форма на съвместно застраховане на депозити. Предложението му обаче не успя да събере голяма подкрепа в Берлин, който отдавна се тревожи, че малките германски спестовни и кооперативни банки може да се окаже отговорна за плащането на кредиторите в Южна Европа.
Соченият за наследник на Меркел като кандидат на Християндемократическият съюз (ХДС) Армин Лашет не е давал сигнал, че е променил виждането си, че банковият сектор е като източник на заеми за индустрията. С неотложните предизвикателства като изменението на климата, пандемията и провала в Афганистан, банковото регулиране отстъпи на заден план за другите кандидати на изборите.
Ако спечели, Шолц ще трябва да преодолее това безразличие не само у дома, но и в цяла Европа. Банковият съюз „е тема, която може да успее само ако е политически приоритет“, каза той миналата седмица. „Аз съм подготвен“.