Международните пътувания по време на пандемия все още са предизвикателство

Сюрреалистичният характер на международните пътувания в ерата на Covid-19 можеше да бъде видян на живо в целия свят миналия уикенд. В първите минути на футболен мач в Сао Паоло между Бразилия и Аржентина играта беше внезапно спряна. Здравни служители излязоха на терена, за да отстранят няколко аржентински спортисти заради очевидно нарушение на 14-дневна карантина, която е задължителна при пътуване през Великобритания. След това играта така и не беше възобновена, пише в свой анализ за Bloomberg Лионел Лоран.

18 мецеса след началото на пандемията ограниченията за пътуване все още пречат на обикновените семейства и компании, а не само на футболистите. Забрана на САЩ за повечето туристи от десетки европейски държави, въведена от Доналд Тръмп през март миналата година, остава в сила въпреки смяната на президента и факта, че по-голяма част от хората в Европейския съюз и Великобритания са напълно ваксинирани.

Междувременно жителите на Хонконг, които се връщат у дома от места като САЩ и Франция, трябва да прекарат 21 дни в хотелска карантина, дори ако са ваксинирани, а градът забранява влизането на чуждестранни граждани. Границите на Австралия са затворени, като повечето международни пътувания са забранени.

Очевидно ситуацията със силно заразния Делта вариант е сериозна и хората трябва да са внимателни. Липсата на прагматизъм около международните пътувания обаче е поразителна. Въпреки че много правителства облекчиха ограниченията за движение у дома, след като признаха доказателствата, че ваксините предпазват от тежки форми на Covid, забараните за пътувания остават в сила.

Доклад от юли на Световната организация по туризъм установи, че не е имало „значителни“ промени в Covid ограниченията. Хонконг и Обединените арабски емирства наскоро облекчиха ограниченията за пътуване, но едновременно с това Европейският съюз наложи ограничения на американските туристи през лятото.

Ситуацията е необходимо да бъде анализирана. Ограничаването на пътуванията има емоционални и икономически последствия. Най-виден пример е туристическата индустрия, която претърпя най-лошата си година от рекордите през 2020 г. През тази година загубите могат да достигнат 2,4 трилиона долара, според Конференцията на ООН за търговия и развитие. Последствията от пандемията са по-малко видими от гледна точка на това, че на много хора им се наложи да поставят живота и кариерата си на пауза, докато се възобновят пътуванията. От служители на пълен работен ден до сезонни работници и чуждестранни студенти - всички са потърпевши. Един главен изпълнителен директор наскоро напусна поста си, след като се беше уморил от постоянните ограничения за трансатлантическите пътувания.

Междувременно ползите са трудно забележими. Доскоро на френските граждани им беше забранено да пътуват до САЩ, а при пристигането си във Великобритания трябваше да бъдат поставени под задължителна карантина, дори и да са ваксинирани. В момента те все още трябва да представят валиден Covid тест два дни преди пристигането им.

В момента САЩ и Великобритания отчитат около 500 нови ежедневни случая на милион души, което е около два пъти повече от тези във Франция. Париж е градът с най-малко ограничения от 40 дестинации, анализирани от Bloomberg. Дори Нова Зеландия, с нейния висок граничен контрол и изолирано географско положение признава, че дори с ваксини, инфекциите ще нараснат, когато границите й се отворят отново поради силно заразни щамове като Делта варианта.

Една алтернатива на забраните за пътуване и неефективните правила би била по-голямата разлика между ваксинирани и неваксинирани хора. Към юни само 17% от всички туристически дестинации по света специално посочват ваксинираните пътници в своята политика за пътуване, според Световната туристическа организация. Изследванията на лобистката група на авиокомпаниите IATA също установяват, че две пети от държавите в ЕС не допускат ваксинирани пътници от страни, считани за безопасни извън блока.

Въпреки предупрежденията относно разпространението на вируса и намаляващата ефективност на ваксините, би трябвало да има по-малко ограничения за ваксинираните хора. Разбира се, това би означавало, че богатите страни трябва да полагат повече усилия за разширяване на предлагането и производството на ваксини в развиващите се страни. В противен случай тези, които нямат достъп до тях, ще бъдат несправедливо наказани.

Световната здравна организация също трябва да хармонизира конкуриращите се дефиниции за „пълна ваксинация“, за да се намали объркването, тъй като страните започват да обмислят поставянето на трета доза от ваксините. Политиците трябва да започнат да говорят за пътуването като възможност, а не само за риск. Желанието им спрат разпространението на вируса чрез налагането на мерки за туристите през това лято е оправдано. По друг начин стои въпросът за семействата, служителите и студенти, които са ваксинирани.

Никое разхлабване на ограничителните мерки не е без рискове. Това трябва да бъде балансирано с напредъка, който постигнахме досега в управлението на Covid и наградата за подобряване на мобилността. На този етап от пандемията с наличните инструменти, промяната изглежда си заслужава.