Неслучайно указът, забраняващ на децата в Китай да играят онлайн видео игри през по-голямата част от седмицата, бе издаден в момент, когато образователното министерство въведе нов предмет в националната учебна програма: "Мисълта на Си Дзинпин".
С настъпването на учебната година учениците от началните училища през колежите и университетите се потапят в уроци от „дядо Си“. Посланието едва ли би могло да бъде по-ясно: китайската партийна държава иска да формира младите умове с правилна идеология, а не да ги разсейва с онлайн фантазии, пише Андрю Браун за Bloomberg New Economy.
За да подчертаят този момент, властите предприемат мерки срещу „културата на феновете“. Всички споменавания за Жао Вей, актриса милиардер, бяха изтрити от интернет.
Това, което започна като регулаторнa атака срещу Джак Ма, известния съосновател на Alibaba, бързо прерастна в нападение срещу технологичните платформи - включително тези, като Tencent, които предлагат онлайн игри.
Сега, когато кампанията набира скорост, тя приема част от иконографията от епохата на маоистите. Наред с култа към личността, усилията изграждат войнствен ангажимент за „борба“ срещу вътрешни и чуждестранни врагове, заедно с кампания за „коригиране“ и насаждане на социалистически ценности, и борба с упадъка. И в по-зловещ смисъл, Пекин призова за бойкот на онова, което определи като "феминизирани" мъжки знаменитости.
Това, което много чуждестранни инвеститори тепърва трябва да разберат, е, че регулаторните мерки, които изтриха 1 трилион долара от китайските акции, надхвърлят ограничаването на цифровите монополи и принуждаването на доставчиците да плащат повече на работниците. Си може да е отприщил политически сили, които не са виждали бял свят от десетилетия. В широко публикувано есе ляв блогър, който се казва Ли Гуангман, пише, че Китай е в прегръдката на „дълбока революция“.
Преди малко повече от половин век Мао потопи Китай в десетилетие на хаос, като започна атака срещу „капиталистически пътници“ в партията, които според него бяха отвлекли революцията му, за да възстановят старото общество.
Си атакува действителните капиталисти, някои от тях членове на партията като Ма, като символи на увеличаващото се различие в богатството.
Милиардерите се натискат да раздават печалбите си за благотворителни цели, за да подобрят състоянието на бедното селско население, изоставено в бързия растеж на Китай. Alibaba вече обеща да дари 15,5 милиарда долара за благотворителност до 2025 г.
Част от това е просто въпрос на контрол и власт. Мао се опита да унищожи собствената си комунистическа партия - „Взривете централата!“ инструктира той младите си фанатични последователи от Червената гвардия - за да запази собственото си наследство. Много китайски експерти смятат, че Си създава основите за опит да остане на поста си за неопределено време.
Има съществена разлика обаче. Културната революция беше движение отдолу нагоре, което освободи народната ярост срещу установената власт. Към края съперничещите си фракции на Червената гвардия се избиваха една с друга с картечници, минохвъргачки и танкове и Мао трябваше да доведе армията, за да възстанови реда.
Революцията на Си е отгоре надолу: последното нещо, което той иска, е хаос по улиците.
Какво възнамерява тогава? Както докладва моят колега от Bloomberg Малкълм Скот, пилотният проект за икономическото бъдеще, което Си си представя, е провинция Жежиан, една от най-богатите части на Китай (доходите там се доближават до нива в Южна Европа) и истински кошер на частни предприятия. Жежиан също е базата на Си - той беше партиен секретар там, преди да се изкачи на по-висок пост в Пекин.
Доказателствата от Жежиан показват, че по икономически въпроси Си не е Мао, в смисъл, че иска да пренасочи енергията на предприемачите, а не да ги елиминира като класа.
Акцентът е върху държавния контрол.
Си е фокусиран върху производството преди онлайн услугите и труда преди капитала. Очаквайте държавата да има по-голяма дума при определянето на цените на стоките и услугите - и как се разпределят печалбите. Най-новите отчети за корпоративните печалби са пълни с препратки към лозунга на Си за „общ просперитет“.
Освен това Си не приема изцяло егалитаризма на Мао. По отношение на благосъстоянието, неговите висши лейтенанти са по-близки до неолибералите, отколкото социалистите; според тях подаръците на бедните само насърчават безделието.
Що се отнася до култа към личността, този на Мао е бил от съвсем друг порядък. По време на пика, пише историкът Франк Дикьотър, търсенето на пластмаса за покриване на Малката Червена книга на Мао принуждава фабриките за играчки да намалят производството, а производството на милиарди значки с лика на Мао изчерпва доставките на алуминий в страната.
И все пак, както посочва The Economist, последният път, когато стотици милиони китайски ученици стискаха книги, посветени на един човек, беше през ерата на Мао. Поне в този смисъл Културната революция продължава да живее.