Ваксинационната дипломация не работи, нужен е нов подход

Ваксините срещу Covid-19 трябваше да бъдат златна дипломатическа възможност за световните сили, както и за амбициозни съперници да привлекат нови приятели или врагове. Това обаче не върви според очакваното, пише в свой анализ за Bloomberg Клара Ферейра Маркес.

Русия беше най-ентусиазираният търговец и първата страна, която одобри ваксина, но не успя да изпълни обещанията си за доставките навреме. От друга страна Китай се представи по-добре, но се сбъсква с въпроси относно относително по-ниската ефективност на своите ваксини, дори и след като има проучвания, които показват, че са ефективни срещу по-обезпокоителни варианти. Междувременно западните държави предоставиха твърде малко дози дори преди настоящата борба за осигуряване на бустерни дози. Разпръснатите двустраннни и глобални усилия не могат да постигнат геополитическо влияние.

Югоизточна Азия е един от най-нагледните примери. Стратегическият жизненоважен регион с население от 670 милиона души, който се намира на прага на Китай, от самото начало е решаващо бойно поле за ваксини, като всички страни се борят за влияние. В момента регионът изпитва сериозни затруднения. След обещаващ старт миналата година през последните няколко месеца новият щам сериозно засегна Югоизточна Азия.

Виетнам, който нямаше смъртни случаи през първите месеци от пандемията и успя да задържи броя на заболелите през по-голямата част от 2020 г., въпреки че граничи с Китай, сега регистрира 12 пъти повече случаи в сравнение с началото на този месец. Това доведе до налагане на локдаун в Хо Ши Мин. По-малко от 3% от населението е напълно ваксинирано. В момента Индонезия излиза от последната си опустошителна вълна, като едва 13% от населението е напълно имунизирано.

Регионът никога не е бил игнориран. За Китай Югоизточна Азия беше приоритет от самото начало. Външният министър Ван И пътува в региона през януари, точно преди встъпването в длъжност на президента на САЩ Джо Байдън, с щедри обещания за ваксинация заедно с по-широка инфраструктура и инвестиционни обещания като подкрепа за ключовия си партньор Индонезия да стане център за производство на ваксини. По време на престоя му в Джакарта президентът Джоко Видодо стартира кампанията за ваксинация в страната с китайската ваксина Sinovac. Югоизточна Азия представлява приблизително една четвърт от световните продажби на Китай и почти всички страни в региона или са купили дози, или са получили дарения от Пекин.

Както първоначално предпазливият камбоджански лидер Хун Сен каза в реч през май: „Ако не мога да разчитам на Китай, на кого тогава въобще?“

Въпреки усилията за Китай няма реални ползи от ваксинационна дипломация. Няма драматична промяна в позицията по въпроси, които наистина имат значение за страната, като претенциите й за спорните води в Южнокитайско море. Подкрепата за Филипините не беше достатъчна, за да попречи на президента Родриго Дутерте да поднови в края на юли стратегически значим военен договор, регулиращ присъствието на американски войски в страната.

Това е така, защото дипломацията на ваксините не се случва във вакуум. Подходът на Пекин с мека сила не замени старомодния модел, когато Китай преминаваше с военни кораби през водите край малайзийското крайбрежие. Друга причина за липсата на успех е, че ваксините не се считат за еднакво ефективни. Докато гражданите и правителствата разбират, че не са в състояние да бъдат придирчиви, важно е да се отбележи, че дори премиерът на Камбоджа Хун Сен се е ваксинирал с AstraZeneca. Стотици здравни работници в Индонезия, ваксинирани със Sinovac, се разболяват. Миналия месец Тайланд постави допълнителна доза с Pfizer-BioNTech на десетки хиляди лекари, които са били ваксинирани с китайската ваксина.

Дали обаче Китай е единствената държава, която се провалила във ваксинационната дипломация? Отговорът е не.

Япония, основен донор и инвеститор в региона, също не се представи подобаващо, тъй като не е производител на ваксини и изпитва затруднения със своята програма по ваксинация. Русия със сигурност видя възможността и даде големи обещания, но последва това с малко доставки, тъй като се бори с производствените проблеми. Виетнам, може би най-значимият й партньор в региона и основен получател на износ на оръжие, заяви в началото на юни, че ще получи 20 милиона дози Sputnik V тази година. В бележка на уебсайта на Министерството на здравеопазването в началото на август се казва, че азиатската държава е получила 12 000 дози – твърде малка за цифра за страна с население близо 100 милиона души.

САЩ, които се опитват да наваксат в региона след години на пренебрегване по време на предишната администрация, са се справили по-добре, като подчертават, че предлагат дози без предварителни условия. Вашингтон дари около 6 милиона дози на Виетнам, които обаче са крайно недостатъчни за региона, където все още много хора не са ваксинирани. Югоизточна Азия се нуждае от доставки, а не просто от благотворителност.

Твърде рано е да се определят печелившите или губещите, що се отнася до ваксинационната дипломация. Влиянието на пандемията ще бъде по-дълго особено в развиващите се икономики. Чонг Джа Ян, доцент по политически науки в Националния университет на Сингапур, разделя краткосрочното и дългосрочното: незабавните доставки на дарени или продадени дози от едната страна и от друга  - въздействието на бустерните доставки и подпомагане на производствения капацитет. Инфраструктурата ще донесе по-дълготрайни дипломатически награди, като е най-добре да бъде изградена чрез съвеместни усилия, а не само с двустранни жестове.