Хаотичното изтегляне на западните сили от Афганистан показа, че Европейският съюз трябва да може се намеси военно в криза, без да разчита на американските войски, казват висши служители на ЕС.
Две десетилетия след като лидерите на ЕС за пръв път се съгласиха да създадат сили от 50 000 до 60 000 души, но не успяха да ги направят оперативна, държавите от ЕС отново се стремят да създадат "сила за бързо реагиране" от 5 000 души. Те искат сделка по дизайна им до март 2022 г.
Но докато министрите на отбраната на ЕС се събират в словенската столица в сряда, политическият импулс, почувстван в Брюксел, Париж и Берлин, отново ще се изпари, освен ако блокът не може да постигне съгласие за механизъм за бързо вземане на решения за разполагане на войски.
"Понякога има събития, които катализират историята, които създават пробив и мисля, че Афганистан е един от тези случаи", каза първият дипломат на ЕС Борел преди неофициалната среща.
Двама висши служители, говорещи при условие на анонимност, изразиха разочарование, че ЕС не е в състояние да защити летището в Кабул даже и три дни след крайния срок за изтеглянето на САЩ на 31 август, за да позволи по-голяма евакуация.
Франция, Германия и Великобритания, която вече не е член на ЕС, бяха сред тези, които искаха повече време за завършване на евакуацията на своите граждани и афганистанци, след като талибаните поеха контрола над страната на 15 август.
"Не се нуждаем от друго такова геополитическо събитие, за да разберем, че ЕС трябва да се стреми към по-голяма автономия при вземане на решения и по-голям капацитет за действие в света", заяви председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел, който председателства срещите на върха на ЕС, по време на Bled Strategic Forum в Словения.
НАТО подкрепя тези възгледи и Съединените щати призоваха европейците да инвестират в разполагаеми войски, стига европейските войници да не са изваждани от общите операции по целия свят.
Рулетка с бойни групи
Усещането за парализа около Афганистан в столиците на ЕС беше особено силно, тъй като 6000-те американски военни сили, използвани за охраната на летището в Кабул, бяха приблизително със същия размер като бойните групи на ЕС, които блокът има от 2007 г., но не използва.
Това беше и случай на "дежа ву". През 90-те години правителствата на ЕС се оказаха неспособни да действат като група във войните на Балканите и разчитаха на НАТО, ръководено от САЩ, да спре кръвопролитията на прага им.
„Трябва да укрепим Европа, така че никога да не се налага да оставяме нещата на американците“, заяви Армин Лашет, консервативният кандидат на Германия за наследник на Ангела Меркел като канцлер, по време на дебатите за федералните избори този месец.
Ротационните бойни групи на ЕС се нуждаят от одобрението на всички 27 държави от ЕС и обикновено изискват разрешителна резолюция от Съвета за сигурност на ООН. Предишните усилия за разполагането им в Чад и Либия се провалиха. Споровете за финансиране също са проблем.
Едно решение би могло да бъде разбиването на бойните групи на по-малки части, за да ги направи по-гъвкави и по-лесни за разполагане, според Никлас Новаки, специалист по отбраната на ЕС в центъра "Уилфред Мартенс" в Брюксел.
„Иначе е като да играеш на рулетка, защото днес, в този момент, се нуждаеш от бойна група, ръководена от държава от ЕС, която има специфичен интерес към днешната криза“, каза Новак пред "Ройтерс".
От няколко години не се предоставя публична информация за състоянието на бойните групи.
ЕС ще представи проектопредложение за "сила за бързо реагиране" през ноември и ще се стреми към споразумение, когато Франция, водещата военна сила на ЕС, поеме шестмесечното председателство на ЕС от януари.
Промяна на фокуса
Външната политика на Доналд Тръмп „Америка на първо място“ като президент на САЩ, както и анексирането на Крим от Русия от Украйна през 2014 г., вече ускориха работата в Брюксел за изграждане на обща отбранителна политика на ЕС.
В края на 2017 г. правителствата на ЕС сключиха пакт за съвместно финансиране, развитие и разполагане на въоръжените сили, който по това време един служител обяви като „лоша новина за нашите врагове“, дори ако съвместните военни способности да отнемат години, за да бъдат готови.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг през май приветства включването на САЩ в проект, ръководен от ЕС, който позволява на войските да се придвижват по-бързо в Европа в случай на конфликт с Русия.
Но фокусът върху съвместните изследвания на отбранителните способности отклони вниманието от непосредственото управление на кризи.
„Ключовият проблем е политическата воля“, казва Карло Масала, експерт по международни отношения в Университета на Бундесвера в Мюнхен. "Можете да имате 50 000 или 60 000 отлично обучени мъже и жени за този вид операции. Но ако липсва политическа воля, това няма да работи", каза той.
Бързо към силите за бързо реагиране
Двама висши служители на Европейския съюз призоваха правителствата на блока в четвъртък да създадат военни сили, които да могат да се намесят бързо по целия свят.
Висшият дипломат на ЕС и неговият военен ръководител заявиха, че блокът трябва да реагира на конфликти извън границите му и че създаването на „сила за първонаначално влизане“ от 5000 войници е пътят напред, намалявайки зависимостта от САЩ.
„Ситуацията в Афганистан, Близкия изток и Сахел показва, че сега е моментът да се действа, започвайки със създаването на европейски сили за бързо реагиране, способни да покажат волята на Съюза да действа като глобален стратегически партньор“, каза генерал Клаудио Грациано, председател на военния комитет на ЕС.
"Кога, ако не сега?" той каза пред репортери преди срещата в Словения
Хаотичното изтегляне на Запада от Афганистан вероятно ще бъде катализатор за опитите на ЕС да развие общата си отбрана, каза Хосеп Борел, като заяви, че силите за бързо реагиране трябва да бъдат част от това.
Борел каза, че ЕС трябва да търси нещо „по-оперативно“ от досегашните бойните групи. "Необходимостта от повече, по-силна европейска отбрана е по-очевидна от всякога", каза той пред репортери. Той каза, че се надява на план през октомври или ноември.
Дълго предложените сили на ЕС за бързо реагиране се смятат за по-вероятни сега след излизането на Великобритания от блока, тъй като Лондон беше скептичен към политиката за колективна отбрана.