Географското разстояние между Тел Авив и Кабул е приблизително 3 218 км. След изтеглянето на САЩ от Афганистан, Израел се притеснява, че талибаните и техните радикални съюзници ще бъдат още по-близо до тях, пише в свой анализ за Bloomberg Зев Чафец.
Това е заключението, до което стигна израелският премиер Нафтали Бенет по време на срещата си с американския президент Джо Байдън в навечерието на евакуацията на САЩ. „Живеем в най-трудния регион в света“, каза Бенет.
"Имаме ИДИЛ на южната ни граница в Синай, Хизбула на северната ни граница, докато Ислямски джихад, Хамас и ирански милиции ни заобикалят. Всички те искат да унищожат еврейската държава".
Всяка една от тези групи е вдъхновена от победата на талибаните. Изминаха векове, откакто джихадистка армия побеждава толкова решително обединените военни сили на Запада. САЩ могат да се преструват, че стратегически просто са напуснали безсмислено бойно поле, но целият регион знае истината. Това беше не само историческо унижение за Америка, но и модел за екстремизма на джихада.
Сайед Хасан Насрала, лидерът на войнствената ливанска групировка Хизбула, заяви: „Това е изображение на пълното поражение на Америка, кончината и провала на САЩ в региона“, каза той по време на своя реч. Бейрут, подобно на Тел Авив, е на 3218 км. от Кабул. Но този град сега е столица на Близкия изток.
След провала на САЩ шефът на палестинския Хамас Исмаил Хание се обади на талибанския лидер Абдул Гани Барадар, за да го поздрави. Победата, каза Хание, „е само началото към гибелта на всички окупационни сили, започвайки с най-голямата – израелската окупация на Палестина. От своя страна Барадар пожела на Палестина „победа и повече власт в резултат на тяхната съпротива“.
Шиитският Иран също приветства победата на талибаните и поздрави Афганистан - неговата сунитска „братска държава“ за тяхната спечелена битка над неверниците. Сектантските разделения очевидно имат по-малко значение тези дни, отколкото солидарността в битката срещу „Големия Сатана“ на Америка и „Малкия Сатана“ в Йерусалим.
Излишно е да казвам, че провалът на американската решимост в Афганистан притеснява израелските политици. Хората са шокирани и депресирани. Малцина се надяват, че новодошъл като Бенет може да се справи с тази промяна в регионалния баланс на силите.
По ирония на съдбата израелският премиер беше първият чуждестранен лидер, който се срещна с Джо Байдън, като защити решението на САЩ за изтегляне от Афганистан. Два пъти Бенет декларира, че Израел няма по-надежден приятел и съюзник от САЩ.
Тел Авив е особено загрижен за способността на САЩ да управляват ядрената заплаха от Иран. На срещата си в Белия дом президентът Байдън заяви, че въпреки че все още подкрепя дипломацията по иранския ядрен въпрос, ако разговорите се провалят, ще използва „други възможности“, за да попречи на режима в Техеран да изгради атомен арсенал. Бенет изрази учтиво съгласие, но със сигурност не вярва, че Байдън ще използва сила, за да предотврати такова опасно развитие. Нито някой в Техеран.
Американският президент даде да се разбере, че той и неговите съветници искат решение за две държави в Израел, което надхвърля плана на Тръмп за демилитаризирана, демократична Палестина в около 70% от Западния бряг. Бенет не е съгласен с подобен план, но неговите коалиционни партньори може да са склонни да го подкрепят.
Премиерът твърди, че една палестинска държава ще се превърне в ракетна площадка за палестински терористи или трамплин за иранско-иракско-сирийско-хезболашкото нашествие. В миналото американските дипломати са се противпоставяли на терористичните групировки чрез споделяне на информация и гаранции за сигурност. Предвид липсата на добри стратегии за споделяне на информация на Байдън през последните седмици и борбата за спасяване на американски граждани, оставени в Кабул, надежността на САЩ като партньор беше сериозно подкопана.
Израел не е единствената страна в региона, обмисляща новото положение. Саудитска Арабия, Мароко, ОАЕ и може би дори Египет и Йордания се чудят дали САЩ все още са най-голямата сила.Тук в Израел има хора, които мечтаят за ново партньорство с Китай като суперсила със стратегически и търговски потенциал. Вашинтон обаче ще се противопостави на това.
Бенет няма друг избор, освен да се справи по най-добрия начин със създалата се ситуация. Той ще се въздържа да критикува Байдън (или Обама, на когото Бенет по заповед на Байдън несръчно благодари за подкрепата му към Израел). В същото време ще запази дистанцията си от Доналд Тръмп, без да отчуждава републиканците и ще използва открития си маниер, за да изгради отношения с центристките демократи. Има американски оръжия, които са недостъпни за Израел и Бенет иска да придобие в случай на сблъсък с Иран. Израелският премиер би искал да види САЩ да използват икономическата си сила, за да спасят това, което е останало от Авраамовите споразумения от 2020 г.
Предвид ентусиазма на джихадистите, вдъхновен от падането на Кабул, Израел неизбежно ще бъде принуден да демонстрира собствената си военна сила по убедителен начин. Надяваме се, че президентът Байдън ще прецени внимателно каква позиция да заеме. В крайна сметка за разлика от САЩ Израел не може да си позволи да изглежда слаб.