Климат или икономика: как Пекин обърка пазара на суровини

Усилията на Китай да си проправи ясен път между често противоречивия набор от екологични, икономически, социални и геополитически цели започват да оказват все по-непредсказуемо влияние на световни пазари за суровини, пише Bloomberg.

Най-големият потребител на суровини в света и голям производител на някои от тях се опитва да ограничи въглеродните емисии и да пести електроенергия, като в същото време запазва икономическия растеж. Пекин също така се опитва да почисти своя сектор за рафиниране на петрол, да подобри безопасността на мините и няма проблеми да използва търговската политика за геополитически цели, както се вижда от забраната за внос на австралийски въглища.

Проблемът е, че много от тези политики намаляват предлагането на стоки и повишават цените, което прави целта на Пекин да овладее инфлацията много по-трудна. Компромисите оказват различно въздействие върху пазарите: цените на желязната руда са спаднали, тъй като производството на стомана е ограничено, въглищата са се увеличили поради натиска за по-добра безопасност в мините и спора с Австралия, докато енергоемкият алуминий е скочил до 10-годишен връх заради усилията за пестене на енергия.

Начинът, по който Пекин жонглира с различните цели и до каква степен избира да жертва своите климатични или социални цели за икономиката, ще окаже голямо влияние върху много суровини и стоки. 

Мръсни въглища

Въглищата най-добре олицетворяват екологичния и икономически балансиращ акт - те осигуряват повече от половината от енергията на Китай и по-голямата част от тока. Това е и най-замърсяващото изкопаемо гориво и има най-голям принос за въглеродните емисиите в страната. Ограничаването на използването на въглища е най-добрият начин да се изпълнят ангажиментите, необходими за ограничаване на покачването на глобалните температури.

Но Пекин не прави това или поне не достатъчно бързо. Президентът Си Дзинпин заяви, че очаква потреблението да нараства до 2026 г., а държавните компании и провинциалните правителства все още одобряват нови електроцентрали на въглища. В същото време китайските лидери са категорични, че горивото трябва да бъде напълно премахнато до 2060 г. и има признаци - включително спирането на завод за въглища и химикали на стойност 19 милиарда долара през юли - че те са сериозни.

Повишаването на вътрешните цени на въглищата до рекордно високо ниво тази година не е точно стимул за миньорите да произвеждат по-малко. Икономическото възстановяване от пандемията, забраната за австралийски внос и усилията за вътрешна безопасност на мините допринесоха за скока в цените. Въглищните електроцентрали в района на Пекин губят пари и поискаха от общинското правителство да промени договорите за доставка и да плати повече за електроенергия тази зима, за да осигури стабилно снабдяване. 

Стоманени приоритети

Китай изглежда по-решен, поне в краткосрочен план, да намали емисиите от своята силно замърсяваща стоманодобивна промишленост. Пекин иска да ограничи тазгодишното производство под това през 2020 г., но производството през първото полугодие всъщност се е повишило до рекордно високи нива. Това предвещава спад от 11% на годишна база през последните шест месеца. И в знак, че правителството е сериозно за това, ключови стоманодобивни провинции като Гуанси и Съчуан засилват усилията си за ограничаване на дейността.

Натискът върху стоманодобивната промишленост се е пренесъл на пазара за неговата ключова съставка. Фактът, че желязната руда е спаднала с около 50% от средата на юли, показва, че инвеститорите очакват правителството да изпълни целта си. Въпреки че те биха могли да бъдат изложени на голям шок, ако вместо това икономическият растеж е приоритет. Като се има предвид, че цените на стоманата до голяма степен се задържат, политиките на Пекин осигуриха неочаквана полза за световните производители като Nippon Steel Corp. 

Алуминиеви лудории

Китайската алуминиева загадка беше ясно показана през изминалата седмица, тъй като ограничаването на производството в ключов център изпрати фючърсните цени в Китай до най-високите им стойности от преди световната финансова криза. При производството на алуминий се използват огромни количества електроенергия предимно на въглища, така че индустрията е ключова цел в кампании за намаляване на емисиите и повишаване на енергийната ефективност.

Провинция Гуанси нареди редица сектори, включително алуминий, да намалят производството до края на тази година в опит да спестят енергия и да намалят емисиите. Но последващият скок на цените предизвика предупреждение от най-голямата асоциациа на металите в страната, че цените вече не са свързани с фундамента. Това противопоставя групата на индустрията срещу анализатори от Goldman Sachs Group Inc. и търговския гигант Trafigura Group, които очакват усилията на Китай за декарбонизация да ограничат производството на алуминий в Китай и да тласнат метала до нови върхове. 

По-ефикасно

От години ключовият показател на Китай по отношение на изменението на климата не е количеството изгаряне на въглища, възобновяемата енергия, която генерира, или дори въглерода, който изпуска. Вместо това страната се е съсредоточила върху ефективността или колко енергия трябва да консумира, за да създаде единица БВП. Мотивите са, че индустриалната революция в Китай започна късно, като големият скок на емисиите започна едва в началото на 21-и век. Пекин не искаше да ограничава количеството изкопаеми горива, което може да изгори, но имаше намерение да направи така, че то да става все по-ефективно, като намали количеството енергия, което отнема за всяка единица БВП със 72% от 1990 г.

Сега, когато Си сложи цел за пикови емисии преди 2030 г. и нетна нула до 2060 г., ефективността все още е приоритет. Най-важните екологични цели на правителството за настоящия му петгодишен план са да намалят консумацията на енергия на единица БВП с 13,5% до 2025 г. и въглеродния интензитет с 18% за същия период. Вицепремиерът Хан Женг миналата седмица нареди ограничаване на нови проекти, които не отговарят на стандартите за общото потребление на енергия и енергийната интензивност.