Разширяването на ЕС на Балканите зависи от политическата криза в България

Лидерите на Европейския съюз ще разрешат задънената улица за започване на преговори за присъединяване на Северна Македония, след като нейната съседка България разреши политическия си криза, заяви специалният пратеник на блока за Западните Балкани, цитиран от Bloomberg.

Мирослав Лайчак каза, че започването на преговори с бившата югославска република, чийто път за присъединяване се задържа от България в спор за името на Северна Македония, произхода на нейния език и общата история на двете нации, остава „приоритет“ за лидерите на ЕС.

Но България е парализирана от политическа безизходица сред нейните основни политически сили. След провеждането на два неубедителни тура на избори тази година, страната се готви да проведе трети, тъй като партиите отказват да си сътрудничат при формирането на ново коалиционно правителство.

„Трябва да преодолеем тази последна пречка с България“, каза Лайчак в понеделник на виртуална конференция. „Ще го разрешим веднага щом политическата ситуация в България го позволи, или веднага щом има политическа партия с ясен мандат да управлява."

Северна Македония се опитва да стане член на ЕС от 2005 г., когато беше призната за страна кандидатка. Оттогава тя получи членство в НАТО и разреши дългогодишен спор с Гърция, като промени името си през 2019 г. 

Възражението на България спря откриването на преговори за влизане, тъй като страните членки имат право на вето върху процеса.

„Дори след разочарованието от забавените преговори за влизане, ние избираме Европейския съюз“, каза премиерът на Северна Македония Зоран Заев по време на конференцията. „Други страни като Китай, Русия имат интереси тук и ще се опитат да използват ситуацията, но това няма да промени мнението ни. Това няма да се сравни с нашите мечти за ЕС."

Дългият път на Западните Балкани към ЕС

В картата на Европейския съюз се намира видима и голяма дупка, където се намират пет бивши части на Югославия плюс Албания. Лидерите на тези страни имат желание да се присъединят към блока, докато ЕС, загрижен за стабилността в Западните Балкани и нарастващото влияние на Русия и Китай, също е нетърпелив - просто не точно сега с настъпването на пандемията, а не преди условията му да са изпълнени, пише Investor.bg

Албания, Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Косово образуват група, която се простира на изток от Хърватия, последното попълнение на ЕС през 2013 г., до Гърция и България.

Регионът все още се възстановява от кървавото разпадане на Югославия, най-тежкият конфликт в Европа след Втората световна война, на фона на продължаващите етнически вражди, затруднените икономики и геополитическите сътресения. 

Държавите, които се стремят да се присъединят към ЕС, са заобиколени от други членки на блока. Първото разширение на Съюза към бившите социалистически страни беше през 2004 г.

Географията, историята и силните икономически връзки благоприятстват разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани. ЕС е най-големият инвеститор и търговски партньор в региона, а включването на страните в блока би могло да помогне за стабилизиране на политиката и би увеличило един от най-големите търговски блокове в света с 18 милиона души.

Присъединяването към ЕС би повдигнало жизнения стандарт на тези страни, изгубили милиони граждани заради емиграция към по-богатите западни държави в търсене на по-добър живот.

Най-ранният срок за присъединяване към ЕС на някои от страните от Западните Балкани е 2025 г. Критериите за това са демократични стандарти, управление, икономическа устойчивост и външни отношения.

Сърбия и Черна гора са най-напреднали в процеса. Албания и Северна Македония може да започнат преговори за присъединяване. Босна и Херцеговина и Косово все още не са официални кандидати.

Сръбският президент Александър Вучич призова блока да предложи „целева дата, а не само перспектива“ за приемането на страните от Западните Балкани.

Една от пречките за разширяването на ЕС в региона е напрежението между Сърбия и бившата ѝ провинция Косово, която едностранно обяви независимост през 2008 г., тъй като блокът не разглежда кандидати с неразрешени гранични спорове. Посредничеството на ЕС между враговете през войната, избухнала след обявяването на независимост от Косово, не постигна кой знае какъв напредък. Пет държави от ЕС – самите те в риск от отцепване на територии, не признават Косово и няма изгледи скоро да се присъединят към мнозинството в блока и да приемат бившата сръбска провинция като суверенна държава.

Най-нефункционалната отделна държава е Босна и Херцеговина. Тя има система за споделяне на властта между три основни етнически групи след войната в периода 1992-1995 г. Сръбската част заплашва с отделяне.

 Излизането на Великобритания от ЕС и отстъплението от демокрацията в Унгария и Полша направиха някои членове неохотни да приемат повече държави в блока. Вирусът също измести приоритетите на Брюксел.

Северна Македония и Албания спечелиха одобрение през 2020 г. за започване на преговори за присъединяване, но преговорите не започнаха на фона на противопоставянето на Франция и други държави, които твърдят, че ЕС трябва първо да разреши вътрешните си предизвикателства.

Освен това България блокира Северна Македония заради езика и споделената история.

След като мобилизира 3,3 млрд. евро през 2020 г. за Западните Балкани, ЕС заяви в доклад от октомври 2020 г., че „надеждната политика за разширяване е геостратегическа инвестиция в мир, стабилност, сигурност и икономически растеж в цяла Европа“.

Шестте държави в региона трябва да засилят икономиките си и да приведат правилата относно данъците, опазването на околната среда, интелектуалната собственост, безопасността на храните и енергията в съответствие с нормите на ЕС.

Техният общ БВП е около 112 млрд. долара, което е под половината от румънския. Други недостатъци включват слабост в институциите, върховенство на закона, човешки права, прозрачност и отчетност. Корупцията и организираната престъпност са ендемични.

ЕС инвестира в инфраструктура и местна икономика в региона, но утвърдените интереси в индустриите от енергетиката до строителството възпрепятстват усилията за гарантиране на лоялна конкуренция. В продължение на десетилетия правителствата също предоставят държавна помощ на компании, които притежават или контролират, създавайки монополи.

Все пак потенциалните членове на ЕС предлагат висококвалифицирана, евтина работна ръка, която привличаше чуждестранни инвестиции още преди пандемията да накара някои производители от ЕС да преместят части от своите вериги за доставки от Азия по-близо до дома.

Приемането на тези държави в ЕС би спомогнало за изолиране на Русия, Турция и Китай, които засилиха влиянието си в региона. Три от амбициозните страни - Албания, Черна гора и Северна Македония, вече са членове на НАТО, докато Сърбия поддържа военен неутралитет и тесни връзки с традиционния ѝ съюзник Русия.

Китай също развива по-тесни отношения в района (Сърбия закупи от Китай своите атакуващи дронове и обмисля закупуване и на ракети), както и предоставя инвестиции и финансиране за инфраструктурни проекти.

Присъединяването към блока е основен приоритет за всички държави от Западните Балкани, където скептично настроените към ЕС политически партии се представят зле на изборите. Подкрепата сред гражданите на страните също е голяма и значително превишава делът на противниците.

Данните от Балкански барометър за 2021 г. показват, че черногорците и албанците са най-нетърпеливи да влязат в ЕС, докато босненците проявяват най-малък ентусиазъм.