Индия инвестира милиарди долари в Афганистан, след като се застрахова с комбинация от мека и твърда сила, пише в свой анализ за Bloomberg Анджани Триведи.
В момент, в който държавите отчаяно евакуират своите войски, хора и техника, зашеметени от бързото превземане на талибаните и атаките срещу тези, които се опитват да избягат, си струва да се анализират какви са стратегическите цели на Ню Делхи и какви са печалбите на страната през последните 20 години.
През 2015 г. премиерът Нарендра Моди откри новата сграда на афганистанския парламент, построена от Индия на стойност 90 милиона долара, описвайки я като начин да се отдаде почит на демокрацията а Афганистан. Следващата година индийският министър-председател откри в Кабул реновирания дворец „Стор“ от 19 -ти век, който е бил дом на афганистанския крал Аманулла Хан по време на неговото управление през 20-те години на миналия век. През 2016 г. Моди откри язовира Салма, значимо инфраструктурно предприятие в западния град Херат, което позволява достъп на вода до околните райони и напояване на хиляди хектари земя. С инвестициите си в други магистрални и строителни проекти Индия е вложила около 3 милиарда долара в Афганистан, което го прави един от най-големите регионални инвеститори в страната.
Крайната сума може да не изглежда огромна в сравнение с обещанието на Индия от този месец за 1,4 трилиона долара вътрешна инфраструктура или стотиците милиарди долари загуби от балансиращата банкова система, с които данъкоплатците трябваше да се примирят. Все още е трудно да се определи какво е постигнала индийската политиката, докато снимките на талибаните в парламента се разпространяват бързо.
Външнополитическият подход на правителството на Моди „Съседството на първо място“ се фокусира върху запазването на мира и поддържането на взаимоизгодни отношения в региона. Индийският премиер инвестира милиарди долари в страни от Бутан до Непал чрез бюджета на министерството на външните работи и други отдели. Ключова цел на този подход към Афганистан е да се гарантира, че страната „няма да попадне в ръцете на подкрепяните от Пакистан талибани или подобни сили“, каза бившият посланик В.П. Харан в речта си по време на поредица от лекции на индийското Министерство на външните работи през 2017 г. Приятелството и добрата воля настрана, Индия винаги е знаела какво е заложено.
Този страх вече се превърна в реалност, с която Индия ще трябва да се съобразява. Неговото звено за сигурност се зае със задачата да прецени дали Кашмир ще играе важна роля, както преди 30 години, когато ислямистките бойци насочиха вниманието си към региона след изтеглянето на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) от Афганистан.
Въпреки това индийските инвестиции не са поставили страната в състояние да управлява този риск, тъй като Ню Делхи не успя да създаде в Афганистан стратегическо партньорство. Докато администрацията на Моди казва отдавна, че подобна дипломация не е свързана с реципрочност, реалността е, че тъй като Афганистан изпада в хаос, Индия няма никакви лостове, за да гарантира, че страната не се превръща в още по-голяма заплаха за сигурността в Южна и Централна Азия.
В четвъртък министърът на външните работи на Индия С. Джайшанкар заяви, че страната е инвестирала само в приятелството си с афганистанския народ. Засега Индия ще предприеме подхода „изчакване и наблюдение“, добави още той.
Ако стратегията на Индия е имала за цел да гарантира, че има значимо присъствие на географско стратегическо място, тогава тя е крайно недостатъчна. Всъщност освен инвестициите си в инфраструктура, Индия не успя да завърши значителни проекти, като например рудника „Хаджигак“ на стойност 11 милиарда долара в афганистанския регион Бамян. Приятелството стига само дотук. Друг ключов проект като пристанището Чабахар в Иран трябваше да отвори важен маршрут за свързване на Афганистан с Централна Азия, като същевременно заобиколи основния съперник на Индия - Пакистан. Засеганато от пандемията и заплахата от още санкции срещу Иран, пристанището вероятно ще се сблъска с още по-трудна работна среда, сега след като талибаните са на власт.
Това може да е пореден урок за Китай. Инициатива „Един пояс, един път“, която преминава през Африка, Източна Европа и места като Шри Ланка и Малдивите, гарантира китайското влияние. Въпреки факта, че инвестира малко средства в Афганистан, Пекин гарантира, че е задържал някои права за добив там, въпреки че не е имало продукция поради съображения за сигурност. Китай взе под внимание съотношението риск/възвръщаемост.
Част от успеха на Китай идва от стратегическото му партньорство с талибаните. В резултат на това светът в момента говори за това как Пекин би могъл да се възползва от скорошния ход на събитията, едновременно с това, когато споменава геополитическите предизвикателства пред Индия.
Ясно е, че Ню Делхи не успя да промени дипломатическата си позиция в съответствие с променящия се баланс на силите в Афганистан. В работен документ, разглеждащ възможностите на Индия, след като САЩ приключат с изтеглянето на войските си, мозъчният тръст „Фондът на Карнеги за международен мир“ отбелязва, че „това да бъдат по-ангажирани по време на междуродните преговори и дори да се съгласяват да говорят с определени групи на талибаните като част от по-широка дипломатическа инициатива са опции, които Индия вече не може да си позволи да пренебрегне“.
Политиката на Индия в Афганистан беше предимно свързана с мека сила. Заедно с парламента и язовира бяха създадени няколко обществени проекта и училища, като разбира се, афганистанците обичат своя Боливуд. Въпреки това неутралната позиция на Индия доведе страната до дипломатическа задънена улица.