Тричасово прекъсване в средата на работния ден за мързелив обяд, последван от възстановителна дрямка звучи като средиземноморската мечта, но работодателите в Испания все повече се отдалечават от този строг график, който за много работници изглежда по-скоро като кошмар, пише британският вестник "Гардиън".
Предимствата на въвеждането на сиестата във Великобритания бяха горещо дискутирани тази седмица, след като организацията за опазване на културното наследство на страната (без Шотландия - бел.ред.) Националният тръст представи плановете си да премине към „средиземноморско работно време“ на някои обекти в югоизточната част, за да се справи с повишаването на годишните температури.
Но испанските работодатели се движат в обратната посока. "Хората в големите градове не се прибират да обядват. Те работят извънредно и се прибират у дома много късно вечерта, така че няма време за семеен, личен и социален живот“, казва Нурия Чинчила, професор по HR в Университета в Навара.
Смята се, че този работен модел е отчасти отговорен за факта, че испанците спят с 53 минути по-малко от средния европеец, добави тя.
Испанските служители обикновено започват работа по рано, около 8.30 часа, след което почиват между 13.30 и 16.30 часа за сиеста, за да избегнат обедната жега, връщайки се вкъщи за обяд и дрямка, преди да възобновят работа до около 21:00 часа. Националният тръст тепърва ще определи новото си официално работно време, тъй като това не е политика на цялата организация.
Жегата и късното време за края на работния ден е причината дрямката е съществена характеристика на сиестата. Матю Уокър, професор по неврология в Калифорнийския университет в Бъркли и автор на бестселъра "Защо спим", смята, че работодателите, които дават приоритет на съня, са крачка напред, независимо от това как го позволяват.
"На работното място се наблюдава този манталитет на липсата на сън. Аплодираме "воина от летището", който е преминал през четири различни часови зони през последните три дни, пише имейли в 2 часа сутринта и е в офиса в 6 часа сутринта“, каза той.
Идеята да се позволи на служителите да подремват съществува от 80-те години на миналия век, когато НАСА наблюдава колко ефективна е тя за астронавтите и разширява възможността за целия персонал. Наскоро методът беше популяризиран от Google чрез въвеждането на "места за дрямка".
"Сънят е най-добрата форма на физически инжектиран рисков капитал, която някога бихте могли да пожелаете. Когато не сте спали достатъчно, не можете да мислите толкова бързо и не сте толкова креативни“, каза Уокър.
Уокър и други учени по съня обаче предупреждават, че дрямката през деня може да наруши режима ви на сън, което да затрудни заспиването през нощта.
Една дълга почивка в средата на деня също се счита за по-малко ефективна за производителността. "Повече почивки са по-добри от една“, казва Махир Йълмаз от Energy Project, позовавайки се на проучване заедно с Harvard Business Review, което установява, че с всяка допълнителна почивка, която служителите правят, тяхното благосъстояние, креативност и фокус се увеличават.
Най-важното е, че на служителите се дава гъвкавост да избират модела на работа, който им е от полза, каза Тим Шарп, водещ в областта на трудовите права в Конгреса на профсъюзите.
„Нещата, които може би изглеждат като гъвкава работа, могат да бъдат много неизгодни за работниците, ако не отговарят на мястото, където се намират, и на условията за пътуване“, каза той.
Последните 18 месеца предизвикаха по-широка промяна сред работодателите в начина, по който разбират връзката между гъвкавото работно време и производителност.
Камила Кринг, която ръководи консултантската служба Super Navigators за баланс между професионален и личен живот, заяви, че компаниите, с които работи, се интересуват все повече от предпочитанията за сън и енергийните нива на различните хора, вместо да избират универсалните часове от 9 до 17 часа от 20-ти век.
"Колкото повече можете да работите в съответствие с енергийните си нива, толкова по-продуктивни можете да бъдете.“
Кратка история на големите дрямки
Историята е осеяна с известни дрямки, като Аристотел, Айнщайн и Уинстън Чърчил са прегърнали дневните поспивания с различна продължителност, докато "Одисеята" на Омир същи споменава полифазно спане.
По време на Втората световна война Чърчил е поспивал поне един час в ранния следобед, като в своите мемоари от войната пише: „Природата не е възнамерявала човечеството да работи от осем сутринта до полунощ без освежаването на благословената забрава, която, дори ако трае само 20 минути и е достатъчна за подновяване на всички жизнени сили. "
Салвадор Дали, в своите "50 тайни на магическо майсторство за начинаещи художници", очертава съвети за едносекундната дрямка, включваща седене в изправено положение, с ключ в ръка и обърната чиния отдолу. След като заспите, ключът ще падне и последващият шум гарантира незабавно събуждане.
Алберт Айнщайн използва подобна техника, като използва лъжица или молив вместо ключ.
Леонардо да Винчи, който функционира с два часа сън на ден, докато рисува "Мона Лиза", е следвал форма на многофазен график на съня, наречен "цикъл на съня на Уберман, който включва 20-минутни дрямки на всеки четири часа.
Аристотел също възхвалява добродетелите на този хипнагогичен сън - междинното състояние между съня и будността - за вдъхновение, заявявайки: „Защото често, когато човек спи, има нещо в съзнанието, което заявява, че това, което тогава се проявява, е само сън . ”