Oбещанието на Федералния резерв да повиши заетостта в САЩ до нови висоти дойде в тежък момент през август миналата година, когато имаше липса от 12 милиона работни места поради пандемията, инфлацията се сви до половината от целта на централната банка и нямаше ясен изход от най-голямата здарвна криза от един век.
След това дойдоха три ваксини, стабилно възстановяване на работните места, още трилиони долари фискални стимули, най-бързият икономически растеж от 40 години насам и покачващи се цени.
Постоянната промяна в реториката на Фед, след като инфлацията скочи през пролетта, сега предизвика дебат за това доколко наистина е задълбочен новият ангажимент на Фед за работните места и колко дълго ще търпи високата инфлация, докато чака „широко и приобщаващо“ възстановяване на заетостта.
Все още не са взети решения. Федералният резерв активно говори за това кога ще намали своите 120 милиарда долара на месец за спешни покупки на облигации, а председателят на Фед Джером Пауъл може да обсъди това в петък на годишната конференция в Джаксън Хоул. Следващият разговор - кога да се повишат лихвените проценти от почти нула - остава, по всяка вероятност, далеч в бъдещето.
Но с всеки следващ доклад, показващ инфлация над целта от 2% на Фед, тонът се измества. Служителите на Фед сега с готовност признават, че инфлацията може да е по-упорита, отколкото са си мислели. Нещо повече, някои намаляват очакванията за пълно възстановяване до нивото на работни места или участието на работната сила преди пандемията.
Дебатът няма да бъде разрешен скоро. Но внезапният двустранен характер на дискусията донякъде подложи на съмнение новия подход на Фед.
„Мисля, че изгубиха решителността си“, казва Адам Позен, президент на Института за международна икономика „Петерсън“ и бивш член на Комитета по парична политика на Банката на Англия, пред "Ройтерс". В последните коментари „те не са засилили ангажимента си за широко и приобщаващо увеличение“ на пазара на труда.
Ричард Кларида, влиятелният председател на Фед, не би се съгласил. В неотдавнашна презентация пред института „Петерсън“ той каза, че перспективите са за инфлация над 2% за три последователни години, за безработица, толкова ниска до края на 2022 г., че увеличенията ще се усетят навсякъде и работните места ще се върнат на нивото преди пандемията, и повишаване на лихвения процент през 2023 г. "напълно в съответствие" с новия подход на Фед.
Инфлация срещу работни места
Вероятно последните няколко отчитания на инфлацията, като последните са почти два пъти над целевото ниво от 2%, биха срещнали по-агресивен отпор от предишни администрации на Федералния резерв.
Някои смятат, че сега може да се наложи по-строг подход.
„Почти никой вече не вярва, че това е преходно увеличение на цените“, казва Винсент Райнхарт, главен икономист в Mellon, посочвайки проучвания, показващи, че бизнесът е готов и способен да премине през скокове на цените. "Ако фирмите казват, че се притесняват от цените и имат ценова сила, тогава ... нямаме ценова стабилност. Има подготовка за приемане на новите разходи."
Съгласно новата рамка обаче Федералният резерв се ангажира да не прекъсва растежа на работните места в зародиш и, за да бъде сигурен, че инфлацията достигне средно целта от 2%, ще й позволи да премине над това ниво „умерено ... за известно време."
Когато беше въведена новата стратегия, тя носеше още по-дълбоко обещание. Политиците отдавна виждат напрежение между безработицата и инфлацията. Ако инфлацията стане твърде висока, Фед може да я укроти чрез увеличаване на лихвите, макар и с цената на по-висока безработица. Когато инфлацията е слаба или безработицата висока, тя може да намали лихвите и да "изтъргува" работни места за по-високи цени.
Повече от 10 години на икономическа експанзия след рецесията от 2007 г. - 2009 г. тази връзка не се запази. Безработицата спадна, инфлацията остана заглушена и служителите на Фед заключиха, че биха могли да я използват и да поемат по-голям риск от инфлация, за да създадат тип „гореща“ икономика и стабилен пазар на труда, който помага на по-бедните.
Справедливостта не е цел, посочена в мандата на Конгреса на Федералния резерв, но служителите му обърнаха повече внимание на въпроса, тъй като икономическите разходи от социалното неравенство станаха по-добре разбрани.
Проблемът възникна, когато пандемията съживи това, което Фед смяташе, че е избегнал: конфликт между инфлацията и работните места.
В разгара на рамковия дебат през 2019 г. Фед видя достатъчно работни места и ниска инфлация; сега инфлацията е висока, но с 6 милиона души по малко работещи, отколкото преди пандемията.
Това принуди по-ранен от очакваното разчет по въпроси, останали нерешени в новата стратегия.
Какво означава „умерено“, когато става въпрос за превишаване на инфлацията? Доколко икономиката може напълно да пресъздаде условията преди пандемията, когато например безработицата достигна рекордно ниски нива за афро-американците и делът на възрастните, заети или търсещи работа, нарастваше постоянно?
"Процентът на участие на работната сила" достигна 63,4% през януари 2020 г. Сега е 61,7%. Безработицата сред афро-американците достигна рекордно ниските 5,2% през август 2019 г. и дори тогава беше с 1,8 процентни пункта по-висока в сравнение с белите. Към юли тя е 8,2%, в сравнение с 4,8% за белите.
Амбициозна цел
С разрастването на инфлацията някои служители на Фед започнаха да прогнозират какво да очакват от възстановяването на работните места.
Кларида, вместо да види пълно възстановяване на процентите на участие на работната сила, казва, че може да се върнем към неуточнена „демографска тенденция“, която е по ниска заради застаряващото население.
Пауъл е говорил за тежкото положение на разселените работници и отбелязва и броя на допълнителните хора, може би 2 милиона или повече, които са се пенсионирали по време на пандемията - като по този начин се удължава времето за връщане към нивото на работни места преди пандемията и се увеличава вероятността Фед да повиши лихвените проценти, преди това да се случи.
Много зависи от инфлацията. Ако се окаже, че е продукт на глобалните шокове в предлагането и повторното отваряне и намалее по естествен начин, потенциалният компромис с пазара на труда се облекчава.
В противен случай приоритетите на Фед ще бъдат тествани по начини, които не са предвидени при одобряването на новата стратегия.
"Те си поставиха много амбициозна цел. Това е първата година от плана ... Няма да знаем дали ще успешен поне за няколко години", каза Едуард Ал-Хусейни, старши валутен анализатор в Columbia Threadneedle Investments.
"Първият приоритет все още е възстановяването на пазара на труда ... Хората започват да губят фокуса върху това."