Руската и Британската империя се бореха за Афганистан през 19-ти век, а САЩ и Съветския съюз през 20-ти. И докато талибаните превзеха стратегическата нация без излаз на море, новата "Голяма игра" е контролирана от Пакистан, а нейният съюзник Китай се стреми да укрепи властта си в региона.
Mилиони жители на континента са шокирани от сцените на отчаяние, идващи от Афганистан - и все повече се питат дали все още може да се вярва на САЩ.
В неделя вечерта - само седмица след падането на Кабул - вицепрезидентът на САЩ Камала Харис кацна в Сингапур за началото на своята азиатска обиколка.
Оттогава тя се стреми да успокои американските съюзници, като казва, че регионът е "основен приоритет" за САЩ.
Пакистан има дълбоки връзки с талибаните и е обвиняван в подкрепа на ислямистката групировка в борбата й с правителството в Кабул, подкрепяно от САЩ - обвинения, които са отричани от Исламабад. Когато талибаните превзеха Кабул миналата седмица, премиерът на Пакистан Имран Хан заяви, че афганистанците са разчупили "оковите на робството“.
Докато талибаните водят дискусии, за да вземат решение за своя модел на управление, се появиха съобщения, че са замесени и някои представители на Пакистан.
Говорител на Министерството на външните работи в Исламабад заяви, че Пакистан иска приобщаващо политическо уреждане в Афганистан, което да гарантира мир и стабилност в региона, но добави, че "ключовата роля остава на афганистанците“.
Китай, без предишно участие в Афганистан, но със силен съюз с Пакистан, вече подаде маслинова клонка на талибаните, подмамена от минералните богатства на страната, включително големите й запаси от литий, ключов компонент за електрически превозни средства. Китай също разглежда перспективата за допълнителна сигурност за своя тесен сухопътен път през планините Каракорум в Пакистан.
"Ще продължим да развиваме добросъседски, приятелски и сътруднически отношения с Афганистан и ще продължим нашата конструктивна роля в процеса на мир и възстановяване“, заяви китайският посланик в ООН Чен Сю във вторник.
И след това идва Индия - дългогодишният враг на Пакистан, който е във военно противостояние с Китай по спорната им граница повече от година. Индия беше ключов поддръжник на сваления режим в Кабул и тъй като Пакистан и Китай стават ключови играчи в управлявания от талибаните Афганистан, нервността на Ню Делхи нараства.
Китай обаче казва, че основната цел на разговорите с талибаните е да защити своя западен регион Синцзян от терористи на Източнотуркестанското ислямско движение (ETIM), които биха могли да потърсят убежище в Афганистан.
"Въпреки че Пакистан може да мисли да използва Афганистан срещу Индия, това не е задължително случаят с Китай", каза Джан Ли, професор по южноазиатски изследвания в Съчуанския университет, пред "Ройтерс".
"Основната грижа на Китай сега е талибаните да изградят приобщаващ и умерен режим, така че тероризмът да не се прехвърли в Синдзян и региона. Предстои да видим дали има и други договорки."
Правителството на САЩ казва, че ETIM вече не съществува като официална организация и вместо това е широк етикет, който Китай използва, за да потиска различни мюсюлмански етнически групи, включително уйгури. Китай отрича всички подобни обвинения.
Китай обещава да осигури двете неща, от които талибаните се нуждаят, за да управляват Афганистан: дипломатическо признание и така необходимата инфраструктура и икономическа помощ, каза Брахма Челани, професор по стратегически изследвания в Центъра за политически изследвания в Ню Делхи.
"Опортюнистичен Китай със сигурност ще използва новото отваряне, за да навлезе стратегически в богатия на минерали Афганистан и да задълбочи проникването си в Пакистан, Иран и Централна Азия", каза той.
Лоши спомени
В Пакистан имаше много радост за проблемите на Индия от хода на събитията, каза Раза Ахмад Руми, политически коментатор, който преподава в колежа Итака в Ню Йорк. Двете държави са водили три войни, откакто са станали независими нации, когато субконтинентът бе разделен през 1947 г.
"Ликуването в Пакистан, наблюдавано в социалните медии и по телевизионните екрани, беше до голяма степен свързано с премахването на индийското влияние, тъй като конвенционалните политически кръгове разглеждаха близките връзки на афганистанския президент Ашраф Гани с Индия като заплаха", каза Руми.
Индия има горчиви спомени от предишния мандат на талибаните на власт от 1996 до 2001 г. и връзките на групата с Пакистан.
Самолет на Indian Airlines беше отвлечен през 1999 г. и в крайна сметка кацна в Кандахар в южен Афганистан. Ню Делхи освободи трима висши пакистански бойци от затвора в замяна на връщане на пътниците, а талибаните разрешиха на похитителите и освободените затворници да заминат за Пакистан.
"Днешната ни позиция е да се приспособим към реалността. Трябва да играем дългата игра в Афганистан. Нямаме обща граница, но имаме интереси там", каза Джаянт Прасад, бивш посланик на Индия в Кабул.
През последната година, докато талибаните се очертаваха като доминираща сила и започнаха преговорите в Доха, индийските дипломати бяха отворили линия за комуникация с групата, казаха дипломатически източници в Ню Делхи.
"Разговаряме с всички заинтересовани страни“, каза един от тях, но не пожела да даде повече подробности за дискусиите. В страната имаше критики, че Индия е сложила всичките си яйца в кошницата на правителството на Гани, когато самите САЩ са започнали преговори с талибаните, и Ню Делхи е закъснял.
Без повторения
Въпреки това Индия като основен икономически играч може да бъде привлекателна за талибаните, които ще се стремят да избегнат свръхзависимост от Китай, каза източникът.
Индия има инфраструктурни проекти във всяка една от 34-те малки и големи провинции на Афганистан, включително сградата на парламента в Кабул.
Майра Макдоналд, автор на три книги за Южна Азия и бивш журналист на "Ройтерс", заяви, че докато идването на власт на талибаните е пречка за Индия, това не е краят на играта за Ню Делхи.
"Това не е повторение на миналото. Този път всички ще бъдат много по-внимателни, за да не позволят на ислямисткият тероризъм в Афганистан да избухне както в дните преди 9/11."
"Освен това, този път Индия е много по-силна в икономическо отношение от Пакистан.“
Висш представител на талибаните заяви пред "Ройтерс", че обеднелият Афганистан се нуждае от помощ от страните в региона, включително Иран, както и от САЩ и Русия.
"Очакваме те да ни помогнат, да подкрепят нашите хора, особено здравния сектор и най-вече бизнес сектора и минния сектор“, каза Вахедула Хашими, който има достъп до вземането на решения от групата.
Тревожни знаци
В понеделник премиерът на Сингапур Ли Сиен Лун предупреди, че много страни в региона наблюдават как САЩ ще се репозиционират след последствията от Афганистан.
По-специално за двама от най-големите регионални съюзници на САЩ - Южна Корея и Япония - общественото доверие във Вашингтон до голяма степен не беше засегнато - но от някои страни се чуха разтревожени гласове.
Някои консерватори призовават военните им сили да бъдат засилени, като твърдят, че не могат да се доверят напълно на обещанието на САЩ да ги подкрепи в евентуален конфликт.
В момента САЩ имат десетки хиляди войници в двете страни, но външната политика на бившия президент Доналд Тръмп доведе до обтегнати отношения.
В интервю за ABC News миналата седмица американският президент Джо Байдън настоя, че има "фундаментална разлика“ между Афганистан и съюзници като Южна Корея, Япония и Тайван, като каза, че ситуацията "дори не е сравнима“.
Експертите са съгласни, като посочват, че Афганистан не е като по-развитите държави в Азия, които имат свои собствени значителни военни ресурси и силни правителства.
Като азиатски демокрации те споделят сходни ценности като Америка и са се превърнали в значими търговски и военни партньори. И тъй като места като Южна Корея формират основата на американската военна стратегия в Азия, е малко вероятно САЩ да изтеглят войските си скоро.
"САЩ са разрушителни"
На фона на всичко това Китай засили антиамериканската си реторика.
Китайският външен министър Ван И заяви миналата седмица, че "прибързаното" изтегляне на САЩ от Афганистан е причинило "сериозно отрицателно въздействие", докато някои правителствени фигури и държавни медии отидоха още по-далеч.
Говорителят на външното министерство Джао Лицзян многократно направи сравения с падането на Сайгон, докато колегата му Хуа Чунинг нарече САЩ "разрушителни“, като добави, че "където и да стъпят САЩ ... виждаме сътресения, разделение, разбити семейства, смъртни случаи и други последствия от бъркотията, която са оставили."
Националистическият таблоид Global Times публикува редакционна статия, призоваваща Тайван да спре "да се обвързва с антикитайската континентална политика на САЩ“, като заяви, че САЩ няма да се ангажират да водят скъпа война с Китай заради Тайван.
Главният редактор на изданието написа в Twitter: "След падането на режима в Кабул тайванските власти трябва да треперят. Не очаквайте с нетърпение САЩ да ви защитят. Служителите на Тайпе трябва тихичко да си поръчат по пощата червен флаг с пет звезди от континенталната част на Китай. Ще бъде полезен един ден, когато се предадат."
Тайван, който купува оръжия от САЩ, се смята за независима държава, но Китай го смята за отцепила се провинция, която трябва да бъде присъединена обратно дори със сила.
Политиците от острова многократно сравняваха Китай с талибаните през изминалата седмица. Премиерът Су Цзен-чанг заяви, че "чуждестранните сили", които искат да нахлуят в Тайван, са "заблудени", а външният министър Джоузеф Ву написа в Twitter: "Китай мечтае да подражава на талибаните, но нека бъда откровен: Имаме воля и средства да се защитим."
Ситуацията не беше подпомогната от Байдън, който в интервюто си за ABC изглежда обърка Тайван с Южна Корея и Япония, с които САЩ имат официални споразумения за защита в случай на война. За разлика от другите, Тайван няма договор за отбрана със САЩ и има само неясна гаранция за сигурност.
По-късно американските представители заявиха, че политиката им за "стратегическа неяснота“ за Тайван не се е променила, но инцидентът само даде на китайските държавни медии повече беоприпаси за атака на САЩ.
С други думи, излизането от Афганистан бе златна възможност за Китай да убеди азиатската общественост, че на САЩ не може да се вярва, казват експерти.
"Целият смисъл на тази пропаганда е да засили обществения натиск върху правителствата, които имат тясно сътрудничество със САЩ, и да се отслаби тази връзка“, казва Иън Чонг, доцент по политически науки в Националния университет на Сингапур, пред Би Би Си.
Победа на теория
Но Афганистан също не е тотална победа за Китай.
Бони Глейзър, експерт по Азия от German Marshall Fund, смята, че Пекин вижда скорошните промени в Афганистан като по-скоро рискови, отколкото полезни. "Китайците са много притеснени от потенциала за нестабилност и Афганистан продължава да бъде рай за терористи“, каза тя.
В прагматичен ход Китай покани талибаните на преговори миналия месец, като предложи икономическа подкрепа за Афганистан, но също така подчерта, че страната не трябва да се използва като отправна точка за терористи.
Китай има и други интереси: китайски компании са спечелили многомилионни договори за добив на нефт и мед в Афганистан, макар нито един от тези проекти да не е добре развит.
Пекин има и домашни проблеми как да престави този съюз с талибаните на някои части от китайската общественост.
Когато миналата седмица талибаните поеха властта, говорителката на външното министерство Хуа Чунинг заяви, че Китай уважава "избора на афганистанския народ“. Фразата бързо привлече реакция и обвинения за замазване на положението в китайските социални медии.
Във време на повишена осведоменост относно правата на жените в Китай, много хора онлайн критикуваха талибаните за отношението им към афганистанските жени.
Съществува и фактът, че сега Пекин трябва да се справи с ислямистката войнствена група на прага си, в момент, когато Китай продължава брутално да се разправя със собственото си мюсюлманско малцинство в името на борбата с екстремизма.
С потискането на уйгурите "китайското централно правителство кара хората да бъдат предпазливи към религиозните групи. Така че тази връзка с талибаните може да бъде проблематична, тъй като е противоречива", казва Чонг.
"Това, което Китай прави сега, е да спечели каквото и да е тактическо предимство, което може да получи. Но всичко това е теоретично. Ние дори не знаем накъде отива Афганистан в момента."
Всички чакат Америка
Някои наблюдатели като Глейзър смятат, че изтеглянето на Афганистан не е "смъртта на американското лидерство“ и че американските съюзници ще бъдат успокоени, че Вашингтон сега ще обърне по-голямо внимание на региона и конкуренцията си с Китай.
В речта си във вторник в Сингапур Камала Харис се опита да предаде на Азия визия за американската вярност.
Тя каза, че "не трябва да има съмнение, че имаме трайни интереси в този регион и трайни ангажименти ... тези ангажименти включват и сигурността", и обеща, че САЩ ще "инвестират нашето време и нашата енергия" в укрепване на отношенията.
Джеймс Крабтри, изпълнителен директор на мозъчния тръст II-SS Asia, отбеляза, че посещението на Харис е едно от няколкото в Азия през последните месеци от висши служители на САЩ.
"Американците отговориха на първия набор от критики, който бе "Забравихте ни“ - сега те се появяват“, каза той.
"Следващият въпрос е, с всички тези разговори за партньорства, какво всъщност представлява това?"
Някои смятат, че САЩ ще трябва да направят нещо повече от обещания. Според Чонг това може да означава двупартийна подкрепа за ангажиментите на САЩ, ратифициране на конвенцията на ООН за морското право и повторно присъединяване към търговското споразумение за Транс-тихоокеанското партньорство, от което САЩ се оттеглиха по времето на Доналд Тръмп.
„Хората ще следят по-внимателно какво ще правят САЩ в Азия оттук нататък, защото Афганистан ги е подготвил да търсят признаци, че те не са надежден партньор", смята Крабтри.
"САЩ може да са по-предпазливи пред хората, които поставят под въпрос ангажиментите им, и биха искали да докажат, че това не е така."