Докато правителствата на САЩ и Европа се надпреварваха да изведат своите граждани и афганистански колеги от Кабул тази седмица, Русия беше една от малкото страни, които видимо не бяха обезпокоени от превземането на страната от талибаните.
Руските дипломати описват новата власт в града като „нормални момчета“ и твърдят, че сега столицата е по-безопасна от преди. Президентът Владимир Путин заяви в петък, че победата на талибаните е реалност, с която трябва да се работи.
Всичко това е много далеч от катастрофалната деветгодишна война в Афганистан, която много руснаци помнят, и подпомагането на комунистическото правителство на Кабул през 80-те години, коментира Би Би Си.
Топли думи за талибаните
За разлика от повечето чуждестранни посолства в столицата, Русия остави отворена своята дипломатическа мисия остава отворена и установи, ако не топли, то поне спокойни връзки с новите управници. Посланикът Дмитрий Жирнов се срещна с представител на талибаните в рамките на 48 часа след падането на града и каза, че не е видял доказателства за репресии или насилие.
Представителят на Русия в ООН Василий Небензия говори за светло бъдеще на националното помирение, като законът и редът се върнат по улиците и за „прекратяване на многогодишното кръвопролитие“.
Специалният пратеник на президента Путин в Афганистан Замир Кабулов дори каза, че с талибаните е по-лесно да се преговаря, отколкото със старото "марионетно правителство" на президента в изгнание Ашраф Гани.
Москва изведнъж се обърна срещу Гани: нейните дипломати твърдяха, че при бягството си от страната тази седмица той е пътувал с четири коли и хеликоптер, пълен с пари - обвинения, които Гани отхвърля като лъжи.
Съпротивата срещу талибаните е обречена
Жирнов похвали поведението на талибаните в дните след превземането на Кабул в интервю за "Ройтерс" в петък, като заяви, че няма алтернатива на твърдолинейната ислямистка групировка и съпротивата срещу нея ще се провали.
Жирнов каза, че ситуацията със сигурността в столицата е много по-добра, отколкото преди талибаните да поемат контрол, и говори оптимистично за бъдещето.
„Настроенията в Кабул могат да бъдат описани като предпазливи надежди“, каза Жирнов.
„Имаше лош режим, който изчезна и хората сега се надяват. Казват, че не може да бъде по-лошо, така че трябва да е по-добре."
Кабул е до голяма степен спокоен, с изключение на и около летището, където от неделя са убити 12 души, заявиха представители на НАТО и талибаните.
Коментарите на Жирнов рязко контрастират с тези на някои западни политици и активисти за правата на човека, които са дълбоко скептични, че талибаните са сдържали насилието си спрямо онези, които смятат за несъвместими с тяхното зараждащо се емирство, управлявано от строгото ислямско законодателство.
Жирнов каза, че фактите на място са се променили и талибаните са направили няколко насърчителни обещания.
"Не можем да махнем реалността настрана. Те (талибаните) са фактическите власти. Няма алтернатива на талибаните в Афганистан", каза Жирнов.
Подобряване на контактите
Русия не се надпреварва да признае талибаните за легитимно управляващи в Афганистан, но има очевидно смекчаване на реториката. Държавната информационна агенция ТАСС тази седмица замени термина "терорист" с "радикал" в статиите си за талибаните.
Москва изгражда контакти с талибаните от известно време. Въпреки че талибаните са в списъка на Русия с терористични и забранени организации от 2003 г., представителите на групата ходят в Москва за разговори от 2018 г.
Бившето подкрепяно от Запада афганистанско правителство обвини руския президентски пратеник, че е открит привърженик на талибаните и че е изключил официалното правителство от тригодишните преговори в Москва.
Кабулов отрече това и нарече официалните власти "неблагодарни". Но още през 2015 г. той каза, че интересите на Русия съвпадат с тези на талибаните, когато става въпрос за борба с джихадистите от "Ислямска държава".
Това не остана незабелязано във Вашингтон. Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън обвини Русия през август 2017 г. в доставка на оръжия на талибаните - забележка, която Москва отхвърли и определи като „объркваща“.
Външното министерство в Москва заяви, че "е поискало от нашите американски колеги да предоставят доказателства, но без резултат ... ние не оказваме никаква подкрепа на талибаните".
През февруари тази година Кабулов разгневи афганистанското правителство, като похвали талибаните за "безупречното" изпълнение на тяхната страна на споразуменията от Доха, като същевременно обвини Кабул, че ги саботира.
Фокус върху регионалната сигурност
Въпреки по-близките си връзки с талибаните, Москва засега остава прагматична, наблюдава развитието и все още не премахва групата от списъка си с терористични организации. Президентът Путин заяви, че се надява талибаните да изпълнят обещанията си за възстановяване на реда.
"Важно е да не позволим на терористите да се разпръснат в съседните страни", каза той.
Ключовите фактори, оформящи политиката на Русия, са регионалната стабилност и нейната болезнена история в Афганистан. Русия иска да гарантира, че нестабилността в Афганистан няма да се пренесе в Централна Азия, част от бившия Съветски съюз, която тя счита за свой собствен заден двор, че регионът няма да стане развъдник на други крайни ислямистки групи, и да се спре трафика на наркотици.
Когато САЩ нападнаха талибаните след атаките на 11 септември и създадоха бази в бившите съветски държави в региона, Русия първоначално приветства този ход. Но отношенията скоро се изостриха.
По-рано този месец Русия проведе военни учения в Узбекистан и Таджикистан, целящи да успокоят страните от Централна Азия, някои от които са военни съюзници на Москва.
Миналия месец Русия получи уверенията на талибаните, че каквито и победи да постигнат, това няма да застраши регионалните съюзници на Москва и че те ще продължат да се борят с екстремистите от "Ислямска държава".
"Укротително влияние“
Великобритания ще трябва да се обърне към Русия и Китай, за да упражнят "укротително влияние" върху талибаните, въпреки недоверието между Великобритания и тези правителства, заяви външният министър Доминик Рааб.
„Ще трябва да привлечем страни с потенциално укротително влияние като Русия и Китай, колкото и неудобно да е това“, каза Рааб пред вестник Sunday Telegraph.
Връзките между Лондон и Москва са на много ниско ниво след отравянето през 2018 г. със съветско разработен нервнопаралитичен агент, известен като Новичок, на бившия двоен агент Сергей Скрипал, който е предал стотици руски агенти на британската шпионска служба МИ6.
Отношенията между Великобритания и Русия се влошиха допълнително, след като на журналист на Би Би Си, работещ в Москва, беше казано да напусне страната по-рано този месец.
Междувременно Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган обсъдиха по време на телефонен разговор ситуацията в Афганистан в събота и се съгласиха да засилят двустранната координация по афганистанските въпроси, съобщи Кремъл.
Приоритетите на сътрудничеството ще са борбата с тероризма и борбата с трафика на наркотици.
Ердоган е изразил надежди за мек преход в страната и е заявил, че е важно талибаните да не повтарят предишните грешки и да спазват обещанията си за етнически приобщаващ подход.
Горчивият спомен на Русия за войната
Русия подчертава, че няма интерес да изпраща войски в Афганистан и не е трудно да се разбере защо. Страната водеше кървава и до голяма степен безсмислена война там през последните години на Съветския съюз.
Това, което започна като нахлуване през 1979 г. за подпомагане на приятелски режим, продължи девет години и струва живота на 15 000 съветски войници.
Войната превърна СССР в международен пария, като много страни бойкотираха Олимпиадата в Москва през 1980 г., а междувременно бе и огромно бреме за разпадащата се съветска икономика.
Докато Съветският съюз подкрепяше правителството в Кабул, ръководено от Бабрак Кармал, САЩ, Пакистан, Китай, Иран и Саудитска Арабия доставяха пари и оръжие на моджахедините, които се биеха със съветските войски и техните афганистански съюзници.
Смята се, че войната е ускорила края на Съветския съюз, поне отчасти, като подклажда разочарованието от режима и съветските лидери.
Войната завършва с позорно военно изтегляне през февруари 1989 г.
Страхове за бъдещето
Русия може да е създала впечатлението, че е подготвена за повторното идване на талибаните на власт, но някои експерти смятат, че Москва е толкова изненадана, колкото всички останали.
"Не можем да говорим за никаква стратегия от страна на Кремъл", казва Андрей Серенко от Руския център за изследване на съвременен Афганистан, който смята, че решенията се взимат в движение. „Москва се притеснява, че ще закъснее с прекрояването на регионалната ситуация.“
Други в Москва са предпазливи от това, което може да донесе управлението на талибаните.
Андрей Кортунов, ръководител на мозъчния тръст на Руския съвет по международни въпроси, вярва, че те ще имат сериозни проблеми да контролират цялата страна, особено на север, и това може да застраши Русия и нейните съседи.
„Може би някои клетки на Ал Кайда, може би на "Ислямска държава", базирани в Афганистан, биха предизвикали някои действия в Централна Азия“, казва той.
Той също се опасява от рязко влошаване на афганистанската икономика, което от своя страна може да предизвика допълнителна нестабилност.