За никого не е изненада, че силна и независима медия може да представлява огромна заплаха за политиците. Нито един управляващ не харесва нахакани журналисти, които си бутат носа в работата на властимащите, като по този начин създават риск за комфорта им. Това е и причината да съществува старата поговорка, че политикът и мухата си приличат по това, че се убиват с вестник. Не е шокиращ и фактът, че дори лидерите в демократичните страни предпочитат медиите да не са прекалено силни, пише Люк МакГий за CNN.
Пандемията от Covid-19 предостави “златна възможност” да се подкопае реномето на някои от най-авторитетните медийни издания. Защо? Потокът от дезинформация, който се разля в първите месеци на пандемията, създаде известно недоверие в медиите, защото поради липсата на все още достатъчно детайлна база данни за вируса, бяха написани и казани много неверни неща. Това даде възможност на някои от световните лидери директно да атакуват най-уважаваните представители на четвъртата власт в страните им.
Миналата седмица полският парламент прие проектозакон, който ще удари една от най-големите и най-критичните за властта медии. TVN24 е една от полските медии, които често си позволява да отправя критики и обвинения към управляващата партия. Тънкият момент тук е, че всъщност мажоритарен собственик на медията е Discovery, която е американска компания. Ако полският парламент гласува “за” проектозакона и той бъде обнародван, то от този момент нататък юридически лица, които не са регистрирани на територията на Европейския съюз, няма да имат право да бъдат мажоритарни акционери в полски дружества. Това би означавало, че Discovery ще трябва да продаде дяловете си в TVN24 и не се знае кой ще ги купи.
Друг интересен пример е скорошното решение на канцлера на Австрия Себастиан Курц, който планира да смени модела на финансиране на един от най-старите държавни вестници в Австрия. Моделът, по който се финансира Wiener Zeitung изисква от федералното правителство да рекламира работни места и да разпространява важни съобщения чрез вестника. Разбира се, правителството плаща на Wiener Zeitung за услугата. Въпреки тази обвързаност, вестникът има независима редакционна политика и често е критикувал Себастиан Курц и неговата администрация. Смяната на модела ще отнеме основния източник на финансиране на австрийския вестник.
Подобен пример може да видим и в Руската федерация, която също претендира, че е демократична държава. Още през 2012 г. насам Държавната дума прие Закона за чуждестранните агенти, който в първоначалната си форма бе предназначен за НПО-та, които не са регистрирани на територията на Русия. Чуждестранните организации трябваше да бъдат вкарани в списък с “чуждестранни агенти” и при всяко свое изявление да обявяват, че съобщението идва от чужди агенти. Впоследствие законът бе допълнен и същите изисквания влязоха в сила и за медии, които не са регистрирани в Руската федерация. По този начин много опозиционни сайтове и телевизии загубиха рекламодателите си и се наложи да преустановят дейността си. Законът даде и повод на медийният регулатор Роскомнадзор да наложи санцкиите, като един от последните примери е Радио Свобода. През 2021 г. Законът за чуждестранните агенти отново беше допълнен, като вече към списъка с агентите могат да влизат не само юридически, но и физически лица.
Примерите с Полша и Австрия много приличат на този с Русия. Руската федерация многократно е била критикувана за поругаване на свободата на словото, но Полша и Австрия са демократични нации и то част от Европейския съюз. Подобно поведение от тяхна страна дава повод за сериозно безпокойство.
Какво общо има това с коронавируса? Кратък отговор: времето, по което се случва гореописаното.
"Във времена на криза доверието в правителството се увеличава, защото хората просто искат някой да поправи нещата", казва Бен Пейдж, изпълнителен директор на социологическата агенция Ipsos MORI.
Пейдж добавя, че тези изблици на подкрепа осигуряват прозорец от възможности, който "отвлича вниманието от това, което правите другаде". И ако сте политик, който се стреми да се възползва от това, ударите и отслабването на медиите е сравнително проста задача.
"Страхувам се, че журналистиката е една от професиите, на които най-малко хора вярват в световен мащаб", добавя той.
Председателят на “Репортери без граници” Пиер Хаски е на мнение, че един от основните препъникамъни на професионалните журналисти, е, че хората вярват, че медиите са “част от системата”. Когато някое антисистемно популистко движение се надига, то се обява и против медиите. В България имаме перфектен пример за това - партията на Слави Трифонов “Има такъв народ” демонстрира поведение, което показва неприязън към повечето медии. Техни представители многократно са отказвали да дават интервюта пред множество медии, твърдейки че там истината се изкривява, а те са подчинени на властта. По време на процедурата за създаване на кабинет, председателят на парламентарната група Тошко Йорданов многократно казваше, че поради медийният натиск и неверните твърдения за техните предложения за министри, кандидатите са били изтегляни или сами са се отказвали.
Пиер Хаски добавя още, че популистките движения не са единственият аспект от проблема, а че конвенционалните политици губят електорална подкрепа заради тях. Примерът, който той дава е с френския президент Еманюел Макрон и по-конкретно за случай през 2018 г. Тогава в свое изявление френският държавен глава казва:
“Пресата вече не се опитва да търси истината. Това, което виждам, е медийна сила, която се опитва да се превърне в съдебна.”
Този коментар на Макрон идва след като член на охраната на Макрон е бил заснет да бие протестиращ.
Хаски смята, че по този начин френският президент е делегитимирал всички медии и начинът, по който те работят.
“Това звучеше като нещо, което Тръмп би казал.”
Пиер Хаски е прав да разсъждава по този начин. Проблемът е, че преди пандемията обществото реагираше на подобен тип набези срещу свободното слово. В случая с ковид кризата обаче обществото е доволно от правителството и не му пречи то да се държи по-авторитарно, както и популистките движения започват да стават по-привлекателни, а журналистите не са особено харесвани.
"След като правителството реши, че ние сме в криза и се нуждаем от единство, то може да подкопае позицията на журналистите, чиято работа е да стигнат до истината. Медиите рискуват да бъдат определени за предатели, които водят към разделение", казва Ник Чизман, професор по демокрацията в Бирмингамския университета.
Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп е един от най-добрите примери за политик, който води война срещу медиите. Дори преди да бъде избран за държавен глава през 2016 г., той направи хуленето на медиите основен инструмент на своята кампания. Всяка критика или негативни резултати от социологически проучвания бяха определени за “фалшива новина”. Не трябва да забравяме, че фразата “фалшиви новини” беше определена за дума на годината през 2017 г.
Президентът Тръмп усили своята атака срещу медиите още повече по време на пандемията, като многократно ги е обвинявал, че преекспонират с размера на заплахата от вируса и че всъщност нещата изобщо не са толкова лоши. Впоследствие се оказа, че ненавременните мерки, който той предприе имаха катастрофален ефект върху САЩ. В свое интервю авторът на книгите за президентството на Доналд Тръмп - “Страх” и “Гняв” Боб Удуърд заяви, че в личен разговор Тръмп му е казал, че “нищо повече не е могло да бъде направено по отношения на пандемията”. Това повдига въпроса - кое е по-страшно: политик, който се опитва да замете истината, но все пак я знае или такъв, който съвсем наистина вярва в правотата си и смята, че се пишат лъжи за него.
Въпросът, който мнозина питат, е какви ще бъдат дългосрочните последици сега, когато преследването на журналисти е станало обичайно в много свободни, либерални страни. Индустрията вече е изправена пред много предизвикателства. Създаването на качествени новини е скъпо и медийният пейзаж се е променил драстично по такъв начин, че журналистиката не е никак лесно занимание.
Съвременните технологии улесниха човек, който седи вкъщи, да поддържа уебсайт, който изглежда толкова легитимен, колкото вестник с вековна традиция. Това създаде свят, в който вече няма консенсус по отношение на фактите и значителен брой хора са готови да вярват в нещо, което просто не е вярно.
Тази липса на консенсус поставя журналистите, които казват истината в лицето на властта, от едната страна на дебата и лъжата от другата.
Когато поставите всичко това в контекста на безпрецедентна пандемия, лесно е да разберете защо последните 18 месеца са идеалното време за лидерите да изберат една или друга страна. И когато излезем от тази криза, лидерите, които са решили да застанат на страната на лъжата, ще бъдат запомнени от всички и до известна степен ще определят какво ще е новото нормално.