Картографирането на океаните – още една област в борбата с климатичните промени

Преди тридесет години имах привилегията да видя дълбокия океан отблизо. За моята докторска теза се спуснах на 1,5 мили с потопяемия изследователски батискаф Alvin в Източния Тихи океан, югозападно от Акапулко. Отвъд океанографския процес изучавах връзката между тектониката на плочите, вулканичните изригвания и хидротермалните комини – елемент, който отвори очите ми за по-голяма истина: Хората до голяма степен са слепи за тази огромна и оживена част на света, която представлява повече от две трети от Земята, пише в свой анализ за Bloomberg Дон Райт.

Важно е да се отбележи, че учените знаят повече за Марс, Венера и тъмната страна на Луната, отколкото за океанските дълбини на Земята. Към днешна дата са картографирани по-малко от 20% от океанското дъно - 13% само през последните четири години. Въпреки това с правилната подкрепа учените биха могли да картографират всички океани до 2030 г. Това е съществено начинание, но ще отнеме специални усилия, обществена подкрепа и държавно финансиране. Такъв проект може да бъде реализиран само чрез глобално сътрудничество.

Ползите ще бъдат за почти всеки един сектор - от навигация на кораби до моделиране на климата. Ясната идея на релефа на океанското дъно би помогнала за оптимално разположение на подводни кабели и вятърни турбини. Чрез картографирането може да се покаже къде дълбоко океанският риболов може да се извършва безопасно и къде не. Чрез триизмерното разбиране на обема на океана метеоролозите биха могли по-добре да разберат как тайфуните се сформират и се засилват докато прекосяват океана, довеждайки до бурни вълни по бреговата линия. От друга страна климатолозите биха могли по-точно да измерват циркулацията на топлина в океана и по този начин да създадат по-добри модели за климатичните промени.

Изменението на климата е най-значимата и спешна причина за това океаните да се картографират възможно най-бързо. Океаните играят огромна роля за намаляването на изменението на климата, тъй като улавят емисиите на въглерод. Въпреки това този техен капацитет има лимит. Излишъкът от въглерод окислява океанските води, което затруднява живота на кораловите рифове и миди (стриди, миди, охлюви, миди). Това също така намалява съдържанието на кислород във водата, влошавайки способността на целия морски живот да диша. Човешките практики, които вредят на океанското дъно чрез риболов влошават нещата, като отделят въглерод от океанското дъно. Ако бъдат разрешени дълбоководните мини по неконтролируем начин, това би нарушило допълнително подводните екосистеми. 

За да се измери ефектът от изменението на климата и да се проучат океанските процеси и човешките дейности, е от съществено значение да се събере подробна картина на подводния свят.

Учените разполагат с технологиите, за да свършат работата. Днешните сонари са достатъчно чувствителни, за да картографират характеристики на океанската вода над морското дъно, включително вълнообразни действия, рибни пасажи и промени в кораловите рифове, които могат да показват нивата на морски кислород. Технологията на географската информационна система, която аз и други използваме, може да анализира данни от множество източници, включително от сонари, спътници, потопяеми кораби и подводни камери, за да събере триизмерна картина на подводния свят и да проучи как най-добре той да се управлява и защитава.

Инициативата „Морско дъно 2030“, която беше одобрена от Организацията на обединените нации (ООН) и подкрепена от фондация Nippon за картографиране на океанското дъно, събра батиметрични данни от правителства и други собственици на данни. Сензори, пренасяни на борда на океански круизни кораби и товарни кораби, са събрали други данни. Използвани са също роботи за изследване на океанското дъно подобно на начина, по който те се използват за картографиране на повърхността на Марс и други планети.

За да завърши работата навреме обаче, инициативата ще изисква ангажимент и допълнително финансиране. Включват се партньори от частния сектор като Vulcan, филантропска компания, основана от покойния Пол Алън от Microsoft, и Schmidt Ocean Institute, основан от Уенди Шмид и Ерик Шмид от Google. Това обаче няма да бъде достатъчно - проектът се нуждае от финансиране, което само правителствата могат да осигурят.

Лари Майер, директор на Центъра за картографиране на крайбрежието и океана в Университета в Ню Хемпшир изчисли, че за реализирането на проекта ще са необходими от 3 до 5 милиарда долара. Това е голяма сума, но трябва да бъде сравнена с разходите за космически пътувания и проучване. НАСА похарчи близо 3 милиона долара за марсохода Perseverence. Всички големи морски научни сили в света като САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Китай ще трябва да дадат своя принос.

Изменението на климата, което стана все по-видимо това лято, където на много места имаше пожари и наводнения, значително увеличи спешността да се картографира целия океан. Това може да стане реалност до края на това десетилетие, ако държавите се ангажират с предизвикателството.