Някои от най-големите европейски банки използват методи за "разкрасяване" на балансите си, за да избегнат по-високи капиталови изисквания от страна на надзорните органи. За тази цел някои кредитори са понижили оценките на баланса за деривативни книжа в края на годината, пише Investor.bg, позовавайки се на проучванена на Банката за международни плащания (BIS).
Няколко банки дори са успели по този начин да избегнат класифицирането си като глобална системно важна банка (G-SIB).
По време на световната финансова криза преди повече от десетилетие някои банки бяха спасени само с помощта на парите на данъкоплатците. За да защитят данъкоплатците в бъдеще и да направят индустрията по-устойчива на кризи като цяло, финансовите регулатори по света въведоха по-строги капиталови правила.
Банките, които се считат за такива с глобално системно значение и чийто крах следователно би разклатил цялата финансова система, трябва да отговарят на най-строгите капиталови изисквания. Този списък се проверява всяка година, като изброените кредитори са разделени на кошници.
Особено строги изисквания за капиталов буфер се прилагат за банките в горните кошници. Последният списък от ноември 2020 г. включва 30 големи банки - включително Deutsche Bank, Unicredit и Societe Generale от Европа.
„Без т. нар. "разкрасяване" на балансите до 13 банки в ЕС биха били изправени пред по-интензивен надзор и по-високи капиталови изисквания“, се казва в проучването.
Според авторите три от тези банки след това биха били включени в списъка G-SIB, а десет биха били разпределени в по-висока кошница поне за една година. Ето защо авторите препоръчват методите за класифициране на банките да не се прилагат чисто механично.