Когато локдауна изпразни градовете от Париж до Сидни, жителите на града получиха представа какъв би могъл да бъде животът без опасностите от масовия туризъм. Сега, когато звукът от реактивни двигатели и круизни кораби отново изпълва въздуха, трябва да настояваме за по-балансирано връщане към нормалното, пише в свой анализ за Bloomberg Лайонел Лоран.
Италия даде идея за това как би изглеждало това, след като премиерът Марио Драги забрани на големите круизни кораби да влизат във Веницианската лагуна. Решението, което влезе в сила миналия уикенд, може да изглежда безпроблемно, като се има предвид размерът на щетите, причинени от огромните кораби, превозващи хиляди хора, но не трябва да се пребрегва факта, че носят реални икономически печалби. Това би трябвало да е само началото - туристическа индустрия, която призовава за регулиране наред с дългосрочно преоткриване.
В продължение на много години беше лесно да се оплакваме от екологичните и социалните последици, вследствие на многобройните туристи от Амстердам и Барселона до Малдивите, като същевременно приветстваме потока от пари, които носят. В Италия туризмът представлява 6% от брутния вътрешен продукт, а Венеция е едно от най-големите бижута на страната, привличайки милиони туристи в годините преди пандемията, като на практика направи зависими от туристическата индустрия 50 000-те жители на историческия град. Години на оплаквания от местните за повредена инфраструктура, пренаселеност и повишаване на морското равнище донесоха много обещания и идеи, но малко действия.
След като по време на пандемията известният площад Сан Марко се изпразни и 300-годишното кафе „Флориан“ временно затвори вратите си, би било икономически целесъобразно Венеция да иска да се върне към времето преди Ковид. Италия и нейните южноевропейски съседи са под натиск да компенсират загубеното време след най-лошата година за световния туризъм, с рекордно високо ниво загуби - 1 милиард по-малко международни пристигания.
И все пак във времена, когато правителствата навсякъде предприемат безпрецедентни стъпки за защита на общественото здраве, за постигане на амбициозни климатични цели и за стартиране на планове за разходи, следва и по този въпрос има смисъл да се предприемат. Последното обещание на държавите от Г-20 за устойчиво възстановяване, което защитава културното наследство, е един от тези начини.
Това, което забраната за круизните кораби във Венеция показва е, че е регулация, която има стойност отвъд ограничаването на желанието за само пътуване, което е старо колкото цивилизацията. Предприемането на мерки към големите круизни кораби е само малка част от пъзела, като се има предвид, че на тях пътуват само малка част от пристигащите. Въпреки това забраната е едно добро начало.
Круизните кораби са вредни за околната среда: Повечето използват мазут и нямат изпускателни филтри, според Съюза за опазване на природата и биологичното разнообразие, като могат да утроят въглеродния отпечатък на пътника. Дори някои от туристите, които слизат днес в индустриалното пристанище Монфалконе, което е на около два часа път с кола от венецианското кафе „Флориан“, признават, че е по-уважително.
Ако искаме да върнем туризма, без да унищожаваме планетата, инструментариумът за политиките трябва да се разшири. Балеарските острови край бреговете на Испания са се преобразили, като са се насочили към специфично поведение, като например британците, които пияни прескачат балкони, и спекулативни имоти под наем чрез Airbnb. Кралството Бутан, което се отвори за чуждестранен туризъм едва през 70-те години на миналия век, отдавна популяризира туризма с „висока стойност и ниска цена“. Ще трябва да има повече данъци върху самото пътуване: пътуващите често ще трябва да плащат разходи, а не само да печелят награди.
Това са решения, които изискват смелост, както и пари в брой. Италия обещава обезщетение за тези, които губят от пренасочването на круизни кораби, и около 157 милиона евро (186 милиона долара) инвестиции за разработване на алтернативни пристанища.
Това не трябва да се разглежда като обявяване на война на туристите, а по-скоро като необходимата инвестиция за поддържане на мира. Френският географ Реми Кнафу препоръчва да се преобразят градове, които привличат много туристи като Париж, като се имат предвид местните жители, може би като им се предложи приоритетен достъп до музеи и туристически атракции. Той препоръчва някои места като Антарктида, които са изложени на по-голяма опасност от какъвто и да е вид туризъм, да бъдат изцяло забранени за туристи.
В дългосрочен план туризмът ще се преоткрие, тъй като хората имат повече свободно време, но също така се сблъскват с повече бариери за пътуване. В бъдеще с повишаване на температурите, дестинация като Средиземноморието може да бъде изцяло преобразена според консултантската компания Voltere: Повече вечерни дейности, когато е по-хладно, ограничен достъп до плажове и по-малко круизи. Историята на туризма, разказана от Ерик Зуелоу, предлага бегъл поглед върху минали ценности, които си струва да бъдат възкресени. Гостоприемството на местните жители, на което разчитаха римляните, добрият вкус, преследван от аристократите по време на Голямата обиколка из Европа, както и ползите за здравето, търсени от посетителите на спа през 1800-те години, са по-стабилни основи, отколкото селфи стиковете.
Всичко това ще отнеме години, разбира се. Междувременно Италия ще послужи като тест за управление на тези сили. Отвъд Венеция, страната има друг символ на малкия остров Прочида, избран за столица на културата за 2022 г. Досега това е най-малко посещаваният плаж край бреговете на Неапол. Тези, които могат да посетят някоя дестинация, трябва да се почувстват късметлии и да са наясно с последиците, които оставят след себе си.