Това е ударна година за европейските стартиращи фирми, но не Брюксел е отговорен за този напредък, пише в свой анализ Politico.
В понеделник естонската фирма Bolt привлече 600 млн. евро, за да стартира нова услуга за доставка на хранителни стоки. Длъжностните лица в Брюксел обаче бяха съсредоточени върху разследването на Европейската комисия относно планираното придобиване на Kustomer от страна на Facebook.
Такъв е обичайният модел. Стартъпите в Европа успяват да привлекат все повече инвестиции с безпрецедентни темпове и се очертават като доминиращи играчи в свръхконкурентни области като финансови услуги и зелени технологии. Въпреки това неумолимият фокус на Брюксел върху опитомяването на американските Big Tech, съчетан със собствения опит на европейските предприемачи в Брюксел, може да остави стартъпите в Европа настрана.
Най-добрите дигитални ръководители на блока, включително изпълнителният вицепрезидент Маргрете Вестагер и комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон, удвояват битката си срещу американските Big Tech компании. Тази година според официалната им програма еврослужителите ще се срещат с редица изпълнителни директори като Пат Гелсинджър от Intel, но не и с така наречените европейски еднорози - стартиращи фирми на стойност над 1 милиард долара.
„Фиксация“
Експерти казват, че фокусът върху ограничаването на ексцесиите на най-големите, предимно американски компании, отнема доброто, което политиците и регулаторите могат да направят за европейската индустрия. Мария Габриел, комисар по иновациите и поддръжник на стартиращите фирми, призова за прекратяване на европейската „фиксация“ със Силиконовата долина.
Стремежът към създаване на европейски Google "е загубен", каза тя пред POLITICO през юни.
"Не е нужно да губим време, защото няма да създадем европейския вариант на Google или Facebook. Трябва да бъдем реалистични по отношение на това“.
Тя не е единствената, която е на това мнение. Инвеститорите са нетърпеливи да подкрепят твърдението, че европейските стартиращи фирми могат да спечелят битката, стига да изберат правилната такава.
Тази година европейските компании получиха огромни инвестиции в размер на 48 милиарда евро, почти три пъти повече пари, отколкото за същия период през миналата година. Европа представлява 18 % от общото глобално финансиране за стартиращи фирми, което е най-големият дял на континента досега.
„Европа се превърна в един от по-интересните региони, в които американците могат да инвестират“, казва Фират Илери, партньор в Hummingbird Ventures, един от първите инвеститори в британския гигант за доставки на храна Deliveroo.
Шведската услуга за стрийминг на музика Spotify, която стана публична през 2018 г., беше един от първите успешни европейски стартъпи. „Хората започнаха да мислят: в Европа също може да се създадат стартиращи компании на стойност от един милиард до петдесет милиарда долара“, каза Илери. За инвеститорите европейският пазар е по-малко пренаселен и именно поради по-привлекателен за участие от пазара от САЩ и по-малко „труден“ от тези в Китай, Русия или Бразилия.
Но това не е благодарение на ЕС. Системните проблеми като липсата на хармонизация в целия континент означават, че стартиращите компании в ЕС трябва да изразходват много енергия за обучение и спазване на различни правила, като наемане на служители извън ЕС или възнаграждаване на служители с опции за акции. Патрик Колисън от финтех гиганта Stripe се застъпва за „по-рационализиран общ пазар, по-малко непрактични и неефективни регулации, по-добро правно третиране на опциите за акции и по-лесен достъп до визи за висококвалифицирани лица“.
Но не е ясно дали това има значение. „Стартъп общността говори едни и същи неща повече от 10 години“, каза Саймън Шефер, президент на Startup Portugal. "Винаги сме казвали: това е сигнал за червен код. Ако не хармонизираме Европа, никога няма да можем да догоним САЩ и Китай."
Проблемът е, че колкото повече време ЕС отделя за ограничаване на компании от типа на Apple и Google, толкова по-малко му остава за фокусиране върху убеждаването на националните столици да хармонизират правилата на труда, имиграцията и данъчното облагане, което поставя естествен таван за стартиращите фирми и техните инвеститори.
„Фрагментация определено е недостатък и е някак неприемливо, като се има предвид, че САЩ са години напред в тази сфера“, каза Илери.
Европейските стартъпи се борят с хармонизирането на дневния ред на Брюксел. Европейската комисията твърди, че е безсилна да направи каквото и да било, тъй като институцията има малко или никакво мнение по въпроси като данъчното облагане или имиграцията.
„Част от правилата са там, където ЕС няма компетенции, като социално осигуряване, трудово законодателство, данъчно облагане“, каза висш служител на Комисията.
"Но можем да насочим държавите от ЕС в правилната посока."
Шефер от Startup Portugal признава, че неговата индустрия също не е тласнала много Комисията.
"Това е PR проблем", каза Шефер. „Предприемачите трябва да видят, че политиката е движещият фактор, а не тежест и трябва да участват повече.“
Илери от Hummingbird Ventures смята, че това е културно нещо. Докато гигантите от Силициевата долина агресивно ухажват политиците, „ЕС като култура е малко по-интровертна от американската“.
Малкото стартиращи фирми, които се намират в Брюксел, работят предимно в рамките на национални чадърни организации. През май те представиха още една политическа програма, настояваща за по-атрактивни схеми за опции за акции или общоевропейска виза за стартъпите. Планът обаче не е толкова ясен. Относно акциите препоръката гласеше: „Отделът на ЕК за финансова стабилност и капиталови пазари трябва да координира тази политическа дейност.“
Това може да се промени. Успешните предприемачи като Даниел Ек от Spotify, Патрик Колисън от Stripe или Себастиън Семятковски от Klarna следват различен път. Братята Колисън, които започнаха своята компания в Силиконовата долина, прилагат по-категоричен подход към ангажирането на европейските политици. Компанията привлече своя най-добър лобист в Европа Сандро Джанела от Google.
Въпреки това се наблюдава известен напредък. През март държавите от ЕС постигнаха съгласие за "Startup Nations Standard", което представлява набор от най-добрите практики за създаване на среда, благоприятна за стартъп компаниите. Офисът е в Лисабон и има за задача да следи напредъка.
След като през януари Франция пое председателството на Съвета на ЕС, страната планира да сформира „коалиция на желаещите“ за виза за стартиране на бизнес в ЕС. Все пак стартиращата общност все още е предпазлива, дали политиците ще успеят да се справят с бума на финансирането.