"Денят на свободата" във Великобритания е обявен за разочарование от таксиметровата фирма Адисън Лий и е трудно да не се съгласим с това твърдение. Дори при ниски нива на хоспитализации и смъртност — и спад в заболеваемостта — мобилността в някои райони не се променя особено и е доста под нивото, което беше преди пандемията. Британците се радват на свободата си да комуникират избирателно. Ние сме много далеч от "празничните оргии", за които е писано от историците след Черната смърт. Икономическите последици ще имат значение за всички правителства, които се опитват да определят къде ще отиде обществото след ковид.
Според Националната агенция за статистика, използването на обществения транспорт е само на 84% от предпандемичните нива, въпреки че трафикът е напълно нормализиран. Темпът на растеж на търговците на дребно е само 75% от стандартното ниво — възможно е и да страдат от липсата на офис работниците, които се мотаят наляво-надясно по време на обяд и правят спонтанни покупки. Разходите за кредитни и дебитни карти все още са с 8% под нивото от февруари 2020 г. Потребителите все още спестяват: съотношението на спестяванията е 20%, което е почти три пъти над нивото преди пандемията. Опитите да разрушат този "пестелив" навик ще коства на служителите на хазната доста безсънни нощи, пише Лайнъл Лоран за Bloomberg.
Липсата на напредък поставя под съмнение наратива за сходностите с "бурните първи двадесет години на 20-и век" (времето на силен подем във всякакви сфери след войната) във Великобритания, каквито прогнози имаше. Последните икономически данни от Великобритания и САЩ бяха разочароващи. Последната крачка от пандемичните ограничения се оказва най-трудната за извличане на печалба.
Някои аспекти от тази разочароваща действителност могат да се възстановят с течение на времето. Ако причината е в човешката психология и е свързана с продължителен страх, тогава разумното управление на пандемията — и продължаващият успех на ваксинацията — в крайна сметка трябва да повишат доверието. Същото важи и за нарушаването на самоизолацията, дължащо се на проследяване на контактите, т.нар. във Великобритания "pingdemic" — което трябва да намалее с течение на времето.
Но също така трябва сериозно да приемем идеята, че в икономиката се случва нещо фундаментално. Блокирането се превърна в навик — особено втората и третата вълна от икономически затваряния в Обединеното Кралство и Европа -— които показаха, че бизнесът и потребителите все повече могат да се адаптират към социалното дистанциране чрез смартфони, видеоконференции и електронна търговия. За много хора приспособлението беше толкова приятно, че решиха да се откажат от всичко и да живеят другаде.
Икономическите последици от по-малко мобилно общество могат да бъдат огромни. Неравномерното възстановяване между градските центрове и селските райони ще продължи. Забавените темпове на връщане в офиса (повече от една пета от работниците в UK все още работят у дома и само 65% се връщат на обичайното си работно място) ще затруднят предотвратяването на постоянни икономически белези. Данните на Националната агениция за статистика от началото на юли показват, че при почти една трета от бизнесите на Обединеното кралство оборотът е намалял с повече от 20% в сравнение с обемите, обичайни за това време на годината. Не всички бизнеси ще оцелеят.
Междувременно нарастващият успех на бизнеса, базиран на цифрови технологии, и технологичните работници ще допринесат за това, което Бен Броудбент от Английската централна банка нарече икономическо "несъответствие". Преразпределянето на работни места и инвестиции към икономически дейности, които процъфтяват в социално отдалечени общества, ще отнеме време и пари и може да изостри неравенството. "Не можем всички да станем експерти по информационни технологии за една нощ", предупреди той наскоро.
Очакванията на правителството за “марш към моловете и търговски центрове” не се сбъднаха и на половина. Не е много ясно защо такива очаквания изобщо имаше, имайки предвид, че година и половина беше говорено, че най-отговорното нещо е да си седим вкъщи. На този етап би било по-реалистично да очакваме дългосрочни промени в поведението на немалка част от потребителите. Разбира се, има и такива, които с нетърпение очакваха мерките да паднат, за да се изстрелят по заведения, барове, клубове, магазини и прочие. Вероятно все още има и такива, които смятат, че вирус няма. Но най-разумно би било бизнесът да предвиди някакъв срок, в който хората тепърва да преодоляват страха да излизат и да пазаруват на място. А някои може и никога да не го направят пак.