Преди 20 г. изпълнителният директор на Goldman Sachs измисли термина BRIC, за да опише четирите големи развиващи се икономики: Бразилия, Русия, Индия и Китай, пише Bloomberg.
Бързият растеж и увеличаването на богатите в тези страни потвърдиха очакванията на инвеститорите. Техните лидери започнаха да провеждат годишни срещи на върха и дори създадоха своя собствена банка за развитие. Международната организация покани ЮАР да стане член през 2011 г. Въпреки това самонадеяността, създадена от глобализацията, отшумя много преди пандемията драматично да промени глобалните реалности през изминалата година. Китай например отдавна не е развиваща се икономика. Със своята зависима от въглеводороди и изолационистка икономика Русия никога не е принадлежала към тази група също.
Днес безгрижното празнуване на бързия растеж и създаването на богатство сякаш принадлежи към една отминала епоха. Междувременно има все повече доказателства, че постпандемичното неравенство ще бъде смъртоносно за всекидневния социален ред, както и за демокрацията в развиващите се икономики.
Това стана повече от ясно миналия месец, след като Южна Африка, която според някои показатели е най-неравноправната страна в света, стана свидетел на най-тежкото насилие от края на апартейда. Хора, които плячкосват, вандали и подпалвачи бушуваха из цялата страна, разрушавайки търговски центрове и промишлени складове и изгаряйки камиони. Стотици хора загинаха. Загубите на собственост и бизнес възлизат на стотици милиони долари, а възстановяването ще отнеме години.
Причина за безредиците беше осъждането на бившия президент Джейкъб Зума на 15 месеца затвор за отказ да сътрудничи в разследване за корупция през деветте си години на власт. Пандемията, която уби повече от 70 000 южноафриканци и остави много повече в бедност, изигра своята роля. Гневът в страната обаче се натрупваше от много време насам, тъй като безработицата е на рекордно ниво (33%), много хора нямат храна, електричество и течаща вода, както и работни места.
Същите тези фактори ще бъдат главната причина, когато подобни събития се случат в Бразилия и Индия.
Необходимите съставки - крайни социални разделения на расова основа, религия, класа или каста, увеличаване на разликите между града и провинцията, както и некомпетентната, ако не и корумпирана, управляваща класа присъстват от много години и в двете държави. През последните няколко месеца различията станаха още по-токсични.
Неравенството е станало по-концентрирано в Индия, където живеят двама от трите най-богати магнати в Азия - Мукеш Амбани, чието богатство сега се оценява на 78 милиарда долара и Гаутам Адани - 53 милиарда долара. Междувременно се забелязва може би най-голямото свиване на средната класа, която представлява сърцето на всяка съвременна потребителска политика, като повече от 200 милиона индийци са започнали да печелят отново по-малко от 5 долара на ден.
Индия вече представлява близо една трета от хората с недохранване в света. Помагайки на богатите чрез намаляване на данъците за корпорациите, индуисткото националистическо правителство в Индия в момента е отговорно за увеличаването на глада дори в градските райони и сред индийците от средната класа.
В Бразилия, където половин милион души загубиха живота си по време на пандемията, миналата година богатите са увеличили своя дял от националното богатство с 2,7%, като притежават почти половината от него. В същото време най-бедните 40% от бразилците загубиха една пета от доходите си, докато средният доход на глава от населението падна до най-ниското си ниво от 10 г. насам.
Задълбочавайки кошмара на COVID-19 в страната си с отричането на съществуването на вируса и забавянето на ваксините, президентът на Бразилия Жаир Болсонаро подкопава управлението с поредица от произволни укази. През март той уволни своя министър на отбраната, очевидно за съпротивата на усилията на президента да накара военните да го подкрепят политически.
След Брекзит и изборът на Доналд Тръмп през 2016 г. по-голяма част от вниманието е насочено към пагубните политически последици от неконтролираното неравенство в най-напредналите икономики в света - постоянна и злонамерена поляризация, срив на доверието в демократичните институции, възход на конспиративни теории и утвърждаване на демагогията.
Този процес на социално и политическо разпадане винаги е бил много напреднал, макар и малко забелязан, в развиващите се икономики, като пандемията го ускори. Последните събития в Южна Африка показват какво може да предстои пред някогашните звезди на глобализацията Бразилия и Индия.