Регулаторите по света задават повече въпроси за това колко защита трябва да предлагат на инвеститорите компаниите, които се занимават с крипто активи. По-строгите правила изглеждат неизбежни, ако пазарът на цифрови валути смята да се превърне в нещо повече от странично шоу в света на финансите.
Необходимостта от надеждни разплащания е ясна. Така че финансовите лидери хвърлят няколко процентни пункта от активите си в нови неща с надеждата, че едно от тях ще стане крипто еквивалент на следващия Amazon или Google. Борсата за крипто деривативи FTX преди дни привлече 900 милиона долара от повече от 60 инвеститори, включително Пол Тудор Джоунс, Алън Хауърд и Изи Енгландър. Хауърд, заедно с титаните на хедж фондовете Питър Тийл и Луис Бейкън, също е инвестирал в Block.One, софтуерната компания за блокчейн, която стои зад борсата за криптовалута Bullish. А фондът на Пол Маршал за 55 милиарда долара Marshall Wace LLP е поддръжник на Circle, фирма за дигитални плащания, която е част от консорциума зад USDC stablecoin.
Интересът от мейнстрийм финансите продължава да расте, въпреки че съвсем не е ясно дали страхът от пропускане (FOMO) не е основната мотивация, а не каквато и да е истинска вяра в бъдещето или ефикасността на пазара. Проучване на 1100 институционални инвеститори, публикувано миналата седмица от Fidelity Investments, показва че 70% очакват да купуват или инвестират в цифрови активи в бъдеще. Goldman Sachs Group Inc. казва, че почти половината от семейните офиси, с които се занимава, искат да включат цифрови валути в своите портфейли.
Американският сенатор Елизабет Уорън зададе поредица от въпроси на председателя на Американската комисия по ценни книжа и борси Гари Генслер по-рано този месец, търсейки становището на регулатора за това как трябва да се контролират крипто борсите.
„Тъй като пазарите на криптовалути продължават да растат и да се разширяват, липсата на регулация за осигуряване на основна защита на инвеститорите е неустойчива. SEC регулира националните борси за ценни книжа, а криптовалутните борси, които работят по подобен начин, трябва да бъдат предмет на подобни регулаторни стандарти“,се казва в писмото ѝ.
Разширяването на регулаторната компетентност, за да обхване крипто борсите, може да даде диаметрално различни резултати. Би могло да задуши зараждащия се пазар, ако регулаторите налагат правила, които са несъвместими с настоящия подход на свободен ход и изискват повече капитал, отколкото платформите могат да си позволят. Или може да наложи достатъчно ред и стабилност, за да легитимира сектора, подтиквайки мениджърите на основните фондове да започнат да инвестират.
Онзиден голямата крипто платформа Binance се съгласи да оттегли определени инстументи и продукти, сред които да ореже в пъти размера на левъриджа, който могат да ползват търгуващите, и да бъде подложена на по-голям контрол, който да я превърне в крайна сметка в регулирана финансова институция. По-рано компанията претърпя удари от властите във Великобритания, Япония, Канада и Италия, които ограничиха дейността на фирмата, предупреждавайки, че тя няма разрешение да работи в съответните страни.
Други експерти обаче смятат, че регулацията на крипто пазара преминава не просто през по-голям контрол на средствата и платформите за търговия, но и през обвързването им с определено покритие, т.е. превръщането им в т.нар. Stablecoins.
Подуправителят на БНБ Калин Христов напомня, че функцията на парите, поглеждайки хронологично във вековете и хилядолетията не се променя.
„Относително лесно е да се конструира виждане за бъдещето. Трите функции на парите са същите, като преди хилядолетия. Промяната в технологиите не променя философията и функцията на парите – те се използват за транзакционни цели, за спестявания и като разчетна единица.“
Текущото бързо технологично развитие и възможността чрез електронни канали да се достигне на практика до всеки създава усещането, че предстои голяма бъдеща революция в парите, но текущите дискусии се свеждат до две стари такива, обяснява Христов. Едната е дали парите да са частни или публични, а втората кой има достъп до баланса на централната банка.
Въпросът, според него, е дали тези финансови активи дали могат да служат като пари. А отговорът смята, че е ясен – не могат.
„Голямата волатилност на тези активи по дефиниция ги прави неподходящи да се съхранява стойност в тях, не са универсално приемливи, тоест не могат да изпълняват функцията на разплащателно средство и няма единен стандарт, в който хората да произвеждат отчетите си за приходи и разходи в биткойн.“
Тоест решението на този въпрос ще бъде като съществуващото, смята подуправителят на БНБ. Ситуацията ще се диктува от пари, доминирани от държавите, от суверените, а тези дигитални финансови активи, които имат амбициите да бъдат третирани като пари, ще бъдат регулирани. Регулацията ще изисква от тях да имат покритие. „Криптовалутите ще станат валутни бордове, които ще имат покритие с финансови активи и тези финансови активи ще бъдат суверенни активи, ДКЦ, с допускането че те са най-ниско рискови”, завършва експертът.
Титаните на хедж фондовете очевидно със сигурност очакват регулацията да легитимира сектора, но могат да си позволят и да загубят залога. Да се надяваме, че същото важи и за дребните инвеститори, които все още „държат“ биткойн - запазвайки го независимо от всичко - въпреки големия спад от своя априлски връх.