На фона на политическите сътресения в Тунис е лесно да се чуе ехото от събитията в Египет преди осем години по време на Арабската пролет. През лятото на 2013 г. широко разпространените протести срещу непопулярното ислямистко правителство позволиха на генерал Абдел-Фатах Ел-Сиси да поеме властта в Египет след преврат, пише в свой анализ за Bloomberg Боби Гош.
Президентът на Тунис Каис Саид може да не е облечен във военна униформа, но въпреки това напомня доста на Сиси. Възползвайки се от демонстрациите срещу непопулярно правителство, подкрепяно от ислямистите, той разпусна избрания парламент на страната, като уволни министър-председателя, поемайки фактически властта над Тунис.
Само преди месеци Тунис бе наречена единствената държава, определяна като демокрация след Арабската пролет. Съществува реален риск - тогавашният напредък сега може да бъде изгубен, точно както в Египет. Задачата за предотвратяване на този ужасен изход отново се пада на тунизийците, свалили диктатора си от власт през януари 2011 г. и на двете институции, играли ключова роля по това време: военните и профсъюзите.
Военните отказаха да изпълнят заповедите на диктатора да предприемат мерки срещу протестите, а трудовите организации бяха осигурили плавен преход към гражданско управление, за което четири групи, известни общо като Тунизийски квартет за национален диалог, бяха наградени с Нобелова награда за мир през 2015 г.
Как силите, които се обединиха по време на арабската пролет, ще отговорят това лято на недоволството? Ранните сигнали не са добри. Решението на президента на Тунис Каис Саид да спре парламента и да освободи министър-председателя предизвика протести у дома, където най-голямата политическа партия го определи като „преврат“. Ходът на президента беше определен като атака срещу демокрацията от неговите съперници. Чуждите правителства също изразиха загриженост.
От друга страна решението му беше приветствано от антиправителствените протестиращи, които излязоха на улиците, ядосани от поредицата неуспехи от избраните от тях политически лидери. Безработицата, която беше една от главните причини за арабската пролет, продължава да вилнее. Тунизийският президент се представи като неподкупен и несвързан с политическите партии, които разочароваха населението в Тунис. Той казва, че ще назначи нов премиер, но не даде подробности точно кога. Нито е посочил кога и дали парламентът ще бъде свикан отново.
Каис Саид изглежда се е съюзил и с военните, като миналата седмица им повери националата програма по ваксинация. В бъдеще генералите могат да очакват да бъдат възнаградени с още повече отговорности.
Общият профсъюз на труда в Тунис, най-голямата и най-мощната трудова организация в страната и един от четирите носители на Нобеловата награда, предприе позиция на изчакване. По-известна с френския си акроним UGTT, организацията публикува само неясно изявление относно важността на „конституционната легитимност“ и необходимостта от национален диалог.
Но и трите сили - протестиращите, военните и синдикатите - ще бъдат изправени пред по-строги изпитания през следващите дни. Политическите сили, които доминират в парламента, осъдиха действията на Саид и ги определиха като преврат. Въпрос на време е движение „Възраждане“, основната ислямистка партия, и светските групи да организират свои демонстрации.
Протестиращите, които отпразнуваха премахването на демокрацията, ще трябва да решат дали ще се върнат на улицата, за да защитят президента, като трябва да бъдат подготвени за насилие. Ако тунизийският президент вземе пример от египетския си колега Сиси ще нареди репресии срещу опонентите си, поставяйки военните в познато затруднение дали да защитят хората или президента.
Най-вероятно решаваща роля ще изиграят синдикатите. Наличието на силни, политически активни институции на гражданското общество беше ключовият разграничител между Тунис и Египет след Арабската пролет. Това до голяма степен зависи от действията на Общия трудов съюз в Тунис, който представлява по-голямата част от хората на държавна служба в страната и има необходимия капацитет да блокира цял Тунис.
Това му дава сила да попречи на Саид да възпроизведе изцяло репресиите на Сиси срещу политическата опозиция. Ето защо след съобщението на Каис Саид лидерът на движение „Възраждане“ призова генералния секретар на Общия трудов съюз „да възстанови демокрацията“.
През 2015 г. Общият трудов съюз в Тунис отстъпи от ролята си на съюз. Въпреки това ръководството му се гордее с историята си на антиколониална сила преди независимостта на Тунис от 1956 г. от французите и с по-новата му функция да следи изкъсо държавната власт. Както ми каза един топ лидер преди две години: „ Общият трудов съюз в Тунис е различен от всеки съюз в света. Ние се борим не само за хляб и облекло, но и за национално достойнство “.