Около 2,5 милиарда метрични тона храна се губят по света всяка година, като приблизително половината от тях се губят във ферми, включително в Европа и САЩ. Това оказва огромно въздействие върху климата, пише в свой анализ CNN Business.
Доклад, публикуван в сряда от Световния фонд за дивата природа и британския търговец на хранителни стоки Tesco (TSCDF), съобщава, че количеството изхвърлена храна е почти двойно по-голямо от предходните оценки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие, която последно проведе анализ за общите отпадъци през 2011 г.
Храната, изхвърлена във фермите, възлиза на 1,2 млрд. метрични тона, а още 931 млн. метрични тона се хвълят от търговците и потребителите. Остатъкът се губи по време на транспортиране, съхранение, производство и обработка на стоките.
Актуализираните данни показват, че 40% от всички произведени храни не се изяждат, според проучването, което се опитва да определи количествено количеството храна, загубено във фермите за първи път от десетилетие.
„От години знаем, че загубата на храна и отпадъците е огромен проблем, който може да бъде сведен до минимум, което от своя страна би могло да намали въздействието на хранителните системи върху природата и климата“, каза в декларация Пийт Пиърсън, ръководител на глобалната инициатива за загуба на храна и отпадъци в WWF.
"Този доклад ни показва, че проблемът вероятно е по-голям, отколкото сме предполагали", добави още той.
Според проучването хранителните отпадъци представляват 10% от всички емисии на парникови газове, което е по-високо от предишната оценка от 8%. Това е еквивалент на почти два пъти годишните емисии, произведени от всички автомобили, управлявани в САЩ и Европа, където през последните дни бушуващи пожари и катастрофални наводнения напомниха за сериозните заплахи, породени от климатичната криза.
„За производството на хранителни продукти се използва огромно количество земя, вода и енергия, така че похабената храна оказва значително влияние върху изменението на климата“, се казва в доклада.
Въпреки огромното въздействие върху околната среда, само 11 от националните планове за въглерод, представени от 192 страни, подписали Парижкото споразумение за климата, включват мерки за справяне със загубите на храна и отпадъците.
Повечето от плановете идват от африканските държави, които се справят със загубите след прибиране на реколтата. Земеделието в по-индустриализираните държави с по-високи нива на механизация има по-голям принос за разхищаването на храни, отколкото се смяташе досега. По-богатите страни в Европа, Северна Америка и Азия допринасят с 58% от пропилените реколти в световен мащаб, въпреки че имат само 37% от световното население, според доклада. Усилията за намаляване на изхвърлянето на храна в по-богатите страни са насочени главно към търговията на дребно и потреблението.
„Изхвърлянето на храна във фермите е значителен, но често пренебрегван проблем“, се казва в доклада. Причините за това включват прекъсване на връзката между пазарите и фермерите, което може да доведе до несъответствия в обема на производството, видовете засадени култури и времето за прибиране на реколтата. Други фактори са нелоялните търговски практики и по-високият приоритет, който се дава на изнасяните култури от фермерите и правителствата пред тези за вътрешно потребление.
Докладът призовава правителствата и хранително-вкусовата промишленост да определят цели за намаляване на хранителните отпадъци, както и да разработват стратегии за справяне с тях в рамките на операциите и веригите за доставка.
Изпълнителният директор на Tesco Кен Мърфи каза, че за първи път тази година няколко от доставчиците на търговеца ще докладват за количеството изхвърлена продукция във фермите си, "помагайки ни да се справим с отпадъците в най-ранните части от нашата верига за доставки".
Компанията работи със 71 от най-големите си световни доставчици за намаляване на изхвърлянето на храна, отчитайки намаление с повече от 40% в сравнение с 2016-2017 г., добави Мърфи.