Още през април месец тази година стана ясно, че американските военни сили в Афганистан ще се изтеглят от територията на страната в рамките на времевия прозорец между 1 май и 11 септември. Министрите на външните работи и на отбраната на страните-членки на НАТО решиха да последват примера на САЩ и също да прекратят координирано присъствието си в азиатската държава в рамките на следващите няколко месеца. Според експерти, запознати с темата, САЩ нямат никакво намерение да остават повече от необходимото, като се очаква още през август те да са се изтеглили окончателно от Афганистан. Припомняме, че на 24 юни висши държавни служители от САЩ обявиха, че в Афганистан ще останат около 650 американски войници, като тяхната основна задача ще е да осигуряват сигурност за дипломати. Решението на американците да се оттеглят от Афганистан след толкова години на сблъсъци с талибаните предизвика разнородни реакции, но какви всъщност ще бъдат последствията от действията на САЩ?
Талибаните напредват
Според Руслан Трад, журналист и създател на сайта, отразяващ конфликтни зони в международен план - De Re Military Journal, последиците от напускането на американските сили са вече видими и предвещават още по-сериозни проблеми. По данни на De Re Military към средата на юли 2021 г. талибаните контролират около 85% от територията на страната. В голяма част провинциите са попаднали или ще попаднат под контрола им, като столицата е все по-очевидно обградена. Същата е ситуацията с останалите провинциални столици.
Процентното съотношение от територията, което е под влияние на талибаните, е повод на спор, защото в множество медийни публикации се цитират тези 85%, но арабистът проф. Владимир Чуков опонира, че това число е преувеличено. Той е на мнение, че реално не повече от 65% от територията на Афганистан е под контрола на талибаните, всичко останало е блъф, чрез който те искат да си осигурят по-добри позиции при евентуални преговори с правителството на президента Ашраф Гани. В допълнение проф. Чуков казва, че реално талибаните не владеят нито една провинциална столица, големите градове не са под техен контрол, а териториите, които са завладени от тях, са основно села и малки населени места. Това не е никак изненадващо, имайки предвид, че самите талибани са по-скоро част от селското население.
Наскоро руската информационна агенция ТАСС съобщи, че талибаните няма да провеждат настъпателни операции по време на мюсюлманския празник Курбан байрам, като информацията идва от изявление на официалния представител на талибанското движение Забихула Муджахид. Тази година Курбан байрам започна на 20-и юли, а поклонението обикновено трае около седмица. Ако приемем, че талибаните ще удържат на думите си, до края на месец юли в Афганистан ще бъде сравнително мирно.
Борбата за границите
Това по никакъв начин не означава, че талибаните ще бездействат. Според журналиста Руслан Трад, една от големите победи на движението е поемането на контрола над граничните постове. Само през основния пропускателен пункт с Таджикистан правителството в Кабул е спечелило над 20 милиона долара годишно от такси. Цифрата се умножава многократно, като се прибавят приходите и от останалите гранични пунктове. Тези такси са започнали да влизат в хазната на талибаните от месец юли. Има данни и за паднали пропускателни пунктове по границите с Иран, Туркменистан и дори Пакистан. Всичко това означава, че се увеличават опасенията от разливане на войната и нестабилността към други райони в Централна Азия.
Това демонстрира една цялостна нова стратегия на талибанското движение. Под техен контрол са важни магистрали като тази от Кабул до Кандахар. Те събират такси и данъци от дълго време, но сега целенасочено се прицелват към граничните райони и мостове, които служат за търговски пунктове от Пакистан и от Иран към Китай. Контролът над подобни зони би носил огромни печалби.
Склад в завода за торове в провинция Балх, Афганистан. Талибаните взривяват миналата година газопровода, който захранва единствения завод за торове в страната, след като операторът му отказва да плати. Сега той и другите работници във фабриката плащат над 14% от заплатите си на талибаните - близо пет пъти повече, отколкото плащат в данъци. Снимка: Eltaf Najafizada/Bloomberg
Най-голямата победа на талибаните обаче, що се касае до завладяване на важни търговски пътища, е коридорът Вахан, който за първи път попада под контрола на ислямистите. Той се намира в най-източната част от Афганистан, провинция Бадахшан. Ваханският коридор представлява тясна полоса земя, удобна за пряка високопланинска връзка между Афганистан и Китай. Той е служил като буферна зона между Русия и Британска Индия през 1893 г., но отдавна не се използва като пряк път. Важното тук обаче е стратегическото му разположение. Руслан Трад посочва, че до този момент талибаните или друга сила в Афганистан не е достигала до коридора, който от известно време е важен за Китай, тъй като дава възможност да създава буфер с Русия, Индия и други регионални играчи. Не е ясно как попадането му под контрола на талибаните ще засегне сигурността и границите на Китай, а също и неговите глобални амбиции.
По темата за Ваханския коридор, д-р Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество казва, че той е връзка на Китай с правителството в Кабул. Самите власти в Афганистан раздават концесии за добив на полезни изкопаеми на китайски държавни компании. Притеснението на Китай е, че талибаните, които са ислямистка организация, могат да прокарат радикални ислямски идеи, които да засегнат местното мюсюлманско население в най-населената държава в света - уйгурите. Според проф. Владимир Чуков Русия има подобни притеснения относно завладяването на коридора от талибаните, защото „Афганистан е техния заден двор.” От Москва се тревожат, че Баханският коридор може да бъде използван за трафик на наркотици, но освен това през него „биха могли да минават елементи на радикален ислям”. Не трябва да забравяме, че Руската федерация също има своите мюсюлмански малцинства, с които неведнъж е имала пререкания, като например чеченците.
Ще замени ли някой САЩ?
Напускането на САЩ създава и сериозен вакуум, който трябва да бъде запълнен. Кандидати за тази роля не липсват. Основните претенденти са Русия, Иран и Турция.
Руската федерация е притеснена от нестабилност по границата с Таджикистан, където Кремъл има една от най-големите си бази извън руска територия. Границата на Таджикистан с Афганистан се охранява от руски граничари.
Според Руслан Трад, Москва няма намерение да влияе директно на събитията в Афганистан, а да ограничи тяхното действие извън страната. Иран и Турция обаче вероятно смятат да участват по-активно – Иран заради собствената си сигурност и позиции, а Турция заради международно влияние и престиж. Също така, Афганистан като геополитически значим район, е място откъдето могат да се контролират – или блокират – търговски артерии. “Китай гледа все по-сериозно на ситуацията и парадоксално, но Пекин не желае САЩ да напускат толкова скоро, защото американските сили представляваха буфер за талибаните. Подобни съображения има и Иран, който макар да атакува посредством свои прокси сили частите на САЩ в Ирак и Сирия, то в Афганистан пакистанците виждаха американските позиции като щит.”
Д-р Пламен Димитров добавя, че към момента има единствено разговори Турция да охранява летището в Кабул, но не е обсъждано турска армия да заеме изцяло мястото на изтеглящите се американски сили. През това летище минават дипломати, международни военни сили и генерално е връзката на Афганистан с външния свят. Д-р Димитров смята, че Русия не би искала да види Турция да заеме лидерското място в Афганистан, защото двете страни имат подобен спор и за Сирия.
Турция разширява амбициите си в Азия. Снимка: White House/Bloomberg
Според него, Турция няма мощта да заеме мястото на САЩ дори и да се позиционира на освободеното от американците място, тя просто няма как да постигне същото влияние. Пламен Димитров добавя, че друга причина Русия да не гледа с добро око на намесата на Турция е съмнение в способността на Турция да контролира конфликта. Ако гражданската война се разлее, тя може да стигне и до Централна Азия, където са бившите съветски републики, тоест в близост до територията на Руската федерация. В същото време Турция вече преговаря с Пакистан и Унгария за поемане на ангажимента, свързан с международното летище в Кабул. Будапеща има дълга история с разположени сили в Афганистан и според Руслан Трад е възможен партньор на Турция в тази идея. Пакистан също няма проблем с Турция предвид техните дълбоки отношения.
Не е сигурно обаче колко радушно ще приемат талибаните присъствието на Турция на територията на Афганистан. Според проф. Владимир Чуков, талибаните са твърдо против турската намеса, но в случая Пакистан може да послужи като медиатор за преговори между двете страни. Друго е мнението на д-р Пламен Димитров, който смята, че Турция има двойна легитимност да се намеси в конфликта в Афганистан, като от една страна е военна сила и член на НАТО и участва там като такава, но от друга - тя не е европейска западна държава, тя е мюсюлманска страна и не се приема от местното население на Афганистан като чужда сила, която трябва да бъде прогонена.
Ако Турция все пак успее да се наложи като влияние в Афганистан, Руслан Трад смята, че това ще е лоша новина за Русия и Иран. И двете държави разглеждат присъствието на Турция в Афганистан като по-широки действия в Централна Азия и Кавказ. След втората карабахска война миналата година, Турция засили присъствието си по южните граници на Русия, което е гледано с недоверие от Кремъл. Иран също смята, че това е опасна за интересите му игра, тъй като Техеран вижда Афганистан, Кавказ и Централна Азия като стълбове за своята сигурност. Китай обаче няма да има против Турция, просто защото не оспорва контрол или влияние – турските сили биха подсигурили стабилността в районите на Афганистан, които са важни за интересите на Пекин.
Талибаните в търсене на международно признание
Важно е да отбележим и какво всъщност искат талибаните. Проф. Владимир Чуков прави интересен паралел между Хизбула и талибанското движение. Според него, талибаните вече извървели пътя на ливанската организация и на този етап вече не искат да са просто военно звено.
“Това не са талибаните от 90-те години, това са нови хора. Техен представител каза, че те искат да бъдат признати от цял свят. Те искат да изкарат имената на техните лидери от черните списъци от ООН.”
С тези призиви талибанското движение оставя впечатление, че е готово да се преориентира и да започне да се занимава и с политика, за да може по този начин да легитимира себе си като реален претендент за властта в Афганистан. Всъщност талибаните винаги са имали политическо крило, което е базирано изцяло извън Афганистан и се управляват от хора, които не са полеви ръководители на военни звена. Те са базирани в Катар, където се водят всички преговори с правителството в Кабул.
Според д-р Пламен Димитров, това политическо ръководство има по-голяма легитимност от военните звена, защото не е замесено в преки бойни действия. Част от членовете на това ръководство са воювали срещу СССР още през 80-те години, а има и такива, които са участвали в самото създаване на талибанското движение в Пакистан. Представители на това политическо крило през този месец са били на преговори в Москва. Д-р Димитров определя това за странно, защото Русия отдавна е обявила талибанското движение като терористична организация. Това означава, че на дипломатическо ниво, независимо колко високо, Москва явно е признала представители на талибанското движение за легитимен преговарящ.
Много се говори и за връзката между талибаните и Пакистан и дали всъщност талибанските военни звена не са финансирани от Техеран. Идеята, че талибаните са свързани с Пакистан идва от това, че самото движение е създадено от военното разузнаване на Пакистан, за да се борят със силите на СССР. Друга причина са етническите връзки. Талибаните са пущунска организация. Пущуните живеят и от двете страни на границата и в източните и югоизточните части на Афганистан, както и в Пакистан. Това обединява двете държави. Според д-р Пламен Димитров е преувеличено да се твърди, че те са една хомогенна и йерархична организация, която може да поема ангажименти и реално да се спазват заповедите на военните предводители на талибаните в Афганистан.
“Има различни центрове на сила и влияние в тяхното движение, но общото, което ги обединява, е желанието да прогонят американските сили и сили на НАТО, и като цяло всички чужди сили, които са на територията на Афганистан.”
Друг общ стимул е свалянето на правителството в Кабул, което те смятат за нелегитимно, защото е подкрепяно от американските сили. Заключението е, че талибанското движение не е единна организация, тя има различни центрове на тежестта, понякога в нея преливат други ислямистки организации. През 2001 г. към тях са се присъединили Ал-Кайда, а сега се смята, че има и бази на Ислямска държава на територията на Афганистан. Звучи странно, но може да се каже, че талибанското движение има международен характер. Въпреки това, талибаните не водят военни действия извън територията на Афганистан, а Пакистан по-скоро им служи като прикритие и място, където могат да разположат бази или да избягат, когато ги притиска американската войска.
Бежанска вълна към България?
Всички тези фактори водят до перфектна буря, която може да доведе до нова голяма бежанска вълна. От януари насам 270 000 души са загубили домовете си, увеличавайки броя на вътрешно разселените лица до грубо 3,5 милиона. Тази вълна вече достига Източна Турция, където лагерите са препълнени.
По всички тези причини, регионалните сили разглеждат всякакви варианти за отговор. Според Руслан Трад бежанската вълна почти сигурно ще достигне до европейските граници – това означава България и Гърция предимно, тъй като двете държави предна линия.
„Турция издиша под новия натиск, като трябва да се припомни, че нашата южна съседка вече подслонява близо 4 милиона сирийци, а афганистанците не е ясно колко са. Мнозина преминават или опитват да преминат през турска територия, като в Източна Турция ситуацията е вече тревожна.”
Журналистът смята, че въпрос на месеци е част от бежанците да достигнат ЕС. А Европа не е готова нито в логистичен, нито в политически смисъл, защото Съюзът е раздиран от вътрешни противоречия, част от които лъснаха покрай бежанската криза през 2015-2016 г. Страната ни вече е била свидетел на афганистанска вълна през 1990-те, но мнозина са забравили това, защото не е било толкова шумно в медиите по онова време. Руслан Трад е на мнение, че с хладнокръвни действия България може да успее да се справи като създаде буферни зони с настаняване на хора или осигуряване на безопасен коридор към други страни.
„София ще бъде под натиск от други държави при евентуална вълна и затова е нужно да имаме стабилна политическа среда възможно по-бързо. Жизненоважно е България да има правителство, за да е готова за нови предизвикателства, които се задават на международната сцена.”
Д-р Пламен Димитров обаче е на мнение, че бежанска вълна се очаква да има, но не е задължително тя да тръгне към Европа.
„Афганистан е един от сериозните източници на бежанци, които искат да тръгнат на запад. Въпросът е, че пътят е много дълъг - за да се стигне до Турция и България, трябва да се мине и през Иран, което е дълго, скъпо и опасно.”
Според него, по-голяма е вероятността от бежанска вълна към Централна Азия и Русия, защото веднъж като се стигне до Централна Азия е много лесно вече да се влезе и в Русия. Д-р Димитров не смята, че бежанския поток ще е толкова чувствителен, колкото голяма вълна от бежанци, която 2014-2016 г. тръгна от Сирия. Но ако бежанците тръгнат към Европа, а не към Азия, то България като външна граница на ЕС няма как да не бъде засегната.
Ще последва ли Кабул съдбата на Сайгон? Снимка: Jim Huylebroek/Bloomberg
Втори Виетнам?
Попитан как биха могли да се развият събитията в Афганистан, д-р Пламен Димитров отговори, че ще е сериозен успех, ако правителството в Кабул и талибаните изобщо признаят легитимността си. Той е на мнение, че двете страни трудно ще успеят изобщо да се споразумеят, защото талибаните нямат никакво намерение да влизат в коалиционно правителство със сегашните ръководители в Кабул и президента на Афганистан Ашраф Гани. Те искат да го свалят и да наложат свое собствено правителство.
“Помирение, което да спре войната не се очаква или ако има такова, то едва ли ще дойде от някакво вътрешно афганистанско договаряне.”
Предимството на талибаните е, че щом силите на САЩ и НАТО се изтеглят, то те ще имат доста сериозно предимство пред войниците на правителството, които ще останат без външна подкрепа. Кабул едва ли ще падне до 2 месеца, но историята е показала няколко пъти, че след изтеглянето на външната сила в такива държави, подкрепяното правителство пада. Три години след изтеглянето на СССР от Афганистан, талибаните завземат страната. Малко след изтеглянето на САЩ от Виетнам, подкрепеното от тях правителство пада и държавата става комунистическа. Не изключено подобно нещо да се случи отново.