Планът на Европейския съюз пазарът за въглеродни емисии да обхване горивата, използвани в автомобилите и за отопление на домовете, е изправен пред голяма съпротива от държавите и законодателите, страхуващи се от публичен отпор, освен ако поддръжниците на идеята не намерят начини да компенсират най-тежко засегнатите, пише „Ройтерс“
Според изтекли проекти, схемата ще създаде пазар за търговия с емисии (ETS) за транспорт и отопление, създавайки пазарна цена за въглерод - цена, която доставчиците на гориво вероятно ще предадат на половин милиард потребители в Европа под формата на по-високи сметки,
Очаква се това да бъде част от пакета мерки, който ще бъде предложен на 14 юли, целящи да гарантират, че ЕС ще постигне целта за намаляване на нетните емисии с 55% до 2030 г. Идеята е определяна от някои столици като нещо, което може да навреди на най-бедните от държавите в блока.
Някои дори споменават перспективата тя да предизвика движения на „жълтите жилетки“, по името на протестите, които обхванаха Франция в края на 2018 г. след опит за повишаване на данъците върху горивата.
"Това е голям риск с желанието на населението да продължи напред с прехода", каза един от служителите на ЕС. "Трябва да стъпваме много внимателно."
Европейската комисия обещава да добави социална защита, включително чрез насочване на някои приходи от новата ETS в социален фонд за подпомагане на нуждаещите се.
Но критиците се съмняват дали рискът от политическа реакция е разумен за нещо, което според тях само косвено ще повлияе на поведението на потребителите - особено когато ЕС вече планира по-строги стандарти за автомобилни CO2 и изисквания за енергоспестяване на сградите, за да ограничи емисиите в тези сектори.
„Поемането на такъв политически риск за ограничена печалба не си заслужава“, смята Паскал Канфин, член на движението на френския президент Еманюел Макрон La Republique En Marche и председател на комисията по околна среда на Европейския парламен.
Канфин обяви плана през юни за "политическо самоубийство" и го определи като фактически регресивен данък, като цитира анализ на самата комисия, според който ETS за автомобилен транспорт ще намали емисиите с едва 3%.
Всеки план, предложен от Комисията, трябва да бъде договорен и в крайна сметка да бъде одобрен от Европейския парламент и държавите-членки.
Кой ще плаща?
Съществуващият пазар на въглерод в ЕС намали емисиите в енергийния сектор и поддръжниците казват, че успехът може да се повтори другаде, за да насърчи потребителите да правят по-екологичен избор.
"Цената на въглерода е най-ефективният начин за насърчаване на бизнеса и домакинствата да намалят емисиите", каза Елизабета Корнаго, научен сътрудник в Центъра за европейска реформа в Брюксел, добавяйки, че подобни политики трябва да имат за цел да преразпределят всички така генерирани приходи към домакинствата с ниски доходи.
Икономическият, политическият и социалният фон за представянето на политиките следващата седмица със сигурност е предизвикателство.
Едногодишно рали на пазара на суров петрол на базата на надежди за възстановяване на световната икономика вече доведе до повишаване на цените на енергията и инфлацията, докато пандемията изостри съществуващите неравенства в богатството.
Проучванията показват, че голяма част от европейците подкрепят амбициозните цели на ЕС за намаляване на емисиите. Но дори и тези, които подкрепят борбата с изменението на климата, не са склонни да плащат директно за това.
Проучване от миналия месец установи, че 75% от германците отхвърлят повишаването на цените на горивата като начин за справяне с изменението на климата.
На теория механизмът за ценообразуване на въглерод трябва да бъде най-приемливият в политически план начин за постигане на целите за намаляване на емисиите, без видими и драконовски мерки като увеличение на данъците.
В Канада системата за ценообразуване за замърсяване с въглерод, приветствана от някои като примерна схема, включва отстъпка, която хората могат да получат обратно чрез годишните си данъчни декларации. Но в Европа данъците са предимно в ръцете на държавите-членки.
"ЕС просто няма компетентността да дава директни плащания", каза Майкъл Блос, депутат от Европейския парламент на германските Зелени, който настоява ЕС вместо това да насочи усилията си към компании, например като забрани продажбите на автомобили с двигатели с вътрешно горене.
Липса на обяснения
Комисията все още не е разкрила подробностите за социалния фонд на политиката в подкрепа на нуждаещите се - като потребители, които не могат да променят поведението си при пътуване поради ограничени транспортни възможности или защото наемат жилището си, така че не могат да заменят неефективен бойлер.
„Твърде много е да очакваме хората да реагират рационално на ценовите сигнали, освен ако действия като саниране на сгради не станат много по-лесни и по-евтини“, каза Брук Райли, ръководител на отдел „Европейски въпроси“ за производителя на изолация Rockwool, и добави, че приходите от ETS трябва да бъдат предназначени за подобни мерки .
Друго предизвикателство е, че по-бедните бивши комунистически страни на изток, които разчитат повече на енергията от въглища, се притесняват, че цената в целия ЕС ще ги засегне най-силно.
"Трябва да има силен механизъм за компенсация, за да се сведат до минимум негативните социални последици", заяви служител от една държава от ЕС и добави, че някои по-бедни страни имат по-стар - и по този начин по-мръсен - автомобилен парк от средния за ЕС.
Тъй като транспортът и отоплението няма да плащат за CO2 до 2026 г., според проект на версия на политиката, видяна от „Ройтерс“, по-високите цени ще се почувстват едва след изборите в Германия през септември или френската президентска надпревара през 2022 г., два определящи момента за бъдещето на Европа.
Това предоставя достатъчно време на страните да се подготвят, например като използват милиардите евро, налични от фонда за възстановяване след пандемия на ЕС, за изграждане на зарядни станции за електрически автомобили или за по-голяма енергийна ефективност на сградите.
Но намаляването на емисиите на въглерод винаги ще има цена, а Корнаго каза, че политиците ще трябва да обяснят това на обществеността: "Важно е Комисията и държавите-членки да не позволяват на крайните партии да управляват заглавията."