Огнената ера - климатични промени и опустошителни пожари

През 2013 година под ръководството на Голдамер 50 учени от цял свят изготвиха доклад до ООН за последиците от климатичните промени, в който става дума точно за опустошенията, нанасяни от горските пожари.

"Тогава политиците не ни послушаха, но днес изглежда, че нещата се променят", казва по този повод проф. Йохан Голдамер, ръководител на Глобалния център за наблюдение на пожарите към университета във Фрайбург, припомня "Дойче веле".

Последиците от глобалното затопляне се виждат най-вече в северните географски ширини, казва той. В недалечното минало големите пожари в арктическите и субарктическите райони бяха рядкост. Растителната покривка и в частност хумусният слой на почвата пречеха на топлината да прониква надълбоко в земята. А днес, поради по-продължителните пролет, лято и есен, хумусният слой, покриващ зоната на вечната замръзналост (т.нар. пермафрост), изсъхва.

Това увеличава значително вероятността от възникване на естествен пожар, например след падането на мълния, а самият пожар бързо се разраства и обхваща големи територии, посочва експертът. В същото време, поради размразяването на почвите в арктическите региони, което е резултат и от общото повишаване на температурата на планетата, почвата губи своята устойчивост.

Още по темата

Субсидиите и климатичните предизвикателства за земеделието

Милиони хора в Африка са застрашени от глад тази година заради климатичните промени

Само България не е подкрепила новия закон за климата на ЕС

Професор Голдамер и колегите му наблюдават този ефект не само в Аляска и Канада, но и в Евразия. Това води до разрушаване на създадената от човека инфраструктура: тръбопроводи, промишлени складове, петролни резервоари. Именно слягането на почвата причини през 2020 г. инцидента край Норилск, където от повреден резервоар изтекоха огромни количества петрол.

Поначало пожарите помагат за обновяването на горите. Но днес наблюдаваме сериозни изменения в техните характеристики, а това не вещае нищо добро, посочва той.

Унищожаването на отделни екосистеми от пожари не е единственият проблем, който вещае настъпването на нова геоложка ера - „епохата на пожарите“, както я нарича проф. Голдамер. „В крайна сметка, гората е не само източник на дървесина и местообитание за много видове животни и растения, но и хранилище на въглерод и метан, които почвата абсорбира от атмосферата. Поради влажността и специалните температурни условия тези газове от хилядолетия са „консервирани“ в растителната биомаса, както и в почвата на различни региони, например в тундрата“, отбелязва професорът.

В Русия Москва отчете най-високата си температура през месец юни от 34,8 градуса на 23 юни, а сибирските фермери продължават да се борят, за да спасят реколтата си, отбелязва CNN.

В Индия десетки милиони хора в северозападните части на страната бяха засегнати от горещи вълни. Индийският метеорологичен отдел в сряда класифицира столицата Ню Делхи и градовете в околностите й като  "екстремно горещи територии", а температурите са с 7 градуса по-високи от обичайните, съобщават службите в страната.

В Ирак пък управляващите обявиха миналия четвъртък за почивен ден в няколко провинции и в Багдаг, тъй като температурите надхвърлиха 50 градуса и някои електрически системи се сринаха. В този ден бе препоръчано на хората да не излизат.

Няколко държави, включително САЩ, Обединеното кралство и тези в Европейския съюз, наскоро обърнаха още повече внимание на промените в климата, но много учени и активисти смятат, че все още мерките не са достатъчни. Световните лидери се ангажираха с Парижкото споразумение от 2015 г., за да избегнат по-катастрофалните последици от изменението на климата.

Климатичните групи призоваха Канада да се откаже от петрола и газа.

"Канада преживява исторически щети заради промените в климата, а в същото време не дава своя принос в тази борба. Като производител на нефт и газ Канада все още обмисля разширяването на изкопаемите горива, което пряко засяга глобалното покачване на температурите", се казва още в статията.