Във вихъра на срещите на високо равнище, проведени по време на седмицата на президента Джо Байдън в Европа - Г-7, НАТО, САЩ и Русия, и поредица от двустранни срещи - една от най-малко коментираните може да бъде най-значимата. Срещата на върха между ЕС и САЩ бележи повратна точка в трансатлантическите отношения и в доскоро отслабващото влияние на Запада в света, пише Мартин Сандбю за Financial Times.
Заглавията се фокусираха върху най-конкретното постижение - споразумението за прекратяване на дългата търговска война относно субсидиите за производителите на самолети. Макар че то беше добре дошло, се пропуска това, което наистина бе от значение на срещата на върха и реално в самата авио сделка. Не е сигурно, че спирането на търговските санкции за пет години ще реши конфликта между Boeing и Airbus. Много по-важно е, че конфликтът бе замразен, добрата воля – възстановена, и че двете страни са ангажирани с политики, водени от техните общи ценности и интереси, а не от проблемите, които ги разделят.
Последствията далеч надхвърлят конвенционалната либерализация на търговията или прекратяването на митническата война от президентството на Доналд Тръмп. Както Европа, така и САЩ имат все по-целенасочена търговска политика в услуга на нетърговски ценности и геостратегически опасения. Тази тенденция сега ще бъде много по-координирана.
Изявлението след срещата дава да се разбере, че търговията се превръща в общ геополитически инструмент „за подпомагане на борбата с изменението на климата, защитата на околната среда, съблюдаването правата на работниците, разширяването на устойчивите вериги за доставки“ наред с други неща. Въпреки че Китай не бе споменат, може би като отстъпка пред европейската предпазливост, няма съмнение кой се има предвид под надслова „непазарни икономики, които подкопават световната търговска система“.
Най-значимият резултат е създаването на Съвет за търговия и технологии между САЩ и ЕС. Считайте това като точка за ЕС, който предложи точно това на встъпващата администрация в САЩ през декември. Брюксел може дори да е леко слисан от това колко силно Вашингтон възприе идеята и се придържа към нея. Съветът ще включва трима членове от кабинета на Байдън (държавният секретар, министърът на търговията и търговския представител) и различни работни групи по всичко - от технологичните стандарти и управлението на данни до инвестиционния контрол и въпросите за сигурността и правата на човека.
Можем разумно да се надяваме на два положителни резултата. Единият е по-съгласуван подход за управление на дигиталната икономика. Това трябва да улесни задълбочаването на цифровата търговия и трансфера на данни между двете икономики. Помага и това, че САЩ бързо се придвижиха към по-европейски подход за дисциплиниране на частните технологични компании. Последният признак на тази промяна е назначаването от Байдън на Лина Хан, критик на пазарната мощ на Big Tech, за регулатор по конкуренцията.
Вторият резултат е по-голямо сътрудничество в определянето на стандарти. Това включва интернет - изявлението след срещата поставя „цел за насърчаване на демократичен модел на дигитално управление“ - но трябва да се разпростре и върху физическите технологични стандарти. Във време, когато Китай активно се стреми да доминира в глобалното определяне на стандарти, по-сплотеният трансатлантически подход променя играта.
Нищо от това няма да направи конвенционалната търговска сделка между ЕС и САЩ по-вероятна. Но не това е въпросът. През 21 век търговската политика все повече е относно намирането на общи подходи към вътрешната регулация – да, да се изгладят търговските потоци, но също толкова важно и да се определят глобалните правила на играта.
Срещата на върха е попътен вятър за плана на Байдън да покаже, че световните демокрации могат да работят заедно, за да осигурят по-добри резултати за гражданите, отколкото алтернативите на силовите лидери по света. Със съживените отношения между ЕС и САЩ старият либерален световен ред получава нов шанс, а след това и още.
Целия анализ може да прочетете на Investor.bg