В продължение на десетилетия Турция се смяташе за партньор от стратегическо значение за американските президенти. Барак Обама посети страната при първото си официално пътуване в чужбина. Доналд Тръмп комуникираше редовно с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган. С Джо Байдън естеството на тази връзка се промени, пише в свой анализ за Bloomberg Синан Улген.
Президентът изчака цели три месеца, преди да разговаря с Ердоган по телефона, сигнализирайки за това, че Турция е с по-нисък приоритет сред американските съюзници. На следващия ден Байдън наруши друга традиция, след като определи кланетата на арменци в Турция от османската епоха като „геноцид“ - термин, който ядоса Анкара. Държавният секретар Антони Блинкен избра изобщо да не се обажда на Анкара по време на скорошната война между Израел и Хамас.
Разочарованието е взаимно. През последните години турското ръководство гледа на САЩ с подозрение, докато висши служители открито твърдят, че американците стоят зад неуспешния опит за преврат през юли 2016 г. На този фон Байдън и Ердоган ще се срещнат за първи път лично на 14 юни по време на срещата на върха на НАТО в Брюксел. В Анкара очакванията са големи. В Турция се надяват, че Ердоган ще успее да убеди Байдън, че техните страни имат общи стратегически интереси, които могат да бъдат постигнати само чрез приятелски отношения. Това изисква от страна на САЩ да разрешат проблемите в спорните области.
Поводите за конфронтация между двете страни не са един или два. Такъв пример е придобиването на Турция на система за противовъздушна и противоракетна отбрана С-400 от Русия, която според САЩ рискува да застраши сигурността на НАТО. На второ място са американските отношения със сирийските демократични сили, срещу които Турция се протипоставя, тъй като ги свързва с кюрдска терористична група.
Други примери са липсата на действия от страна на САЩ по исканията на Турция за екстрадиране на базирания в Пенсилвания турски духовник Фетхулах Гюлен, както и обвинението в Ню Йорк на турската банка Halkbank за предполагаеми нарушения на иранските санкции. По време на идващата среща Ердоган планира да повдигне всички тези въпроси.
Белият дом изглежда е на различна вълна. Администрацията на Байдън е съсредоточена върху съперничеството с Китай и Русия, а основна й външнополитическа цел е да се ограничат авторитарните режими. Погледнато от тази гледна точка, Турция вече не е в центъра на стратегическите предизвикателства, пред които са изправени САЩ, и затова разрешаването на оплакванията на Анкара не е американски приоритет.
Въпреки всичко двамата президенти може да успеят да постигнат напредък по въпроса за руския зенитно-ракетен комплекс С-400, което от своя страна би могло да е първата стъпка в подобряването на отношенията между двете страни. Американската позиция се втвърди след приемането от Конгреса на Закона за разрешение за национална отбрана, който предвижда, че Турция трябва да „прекрати собствеността“ върху системата S-400, преди санкциите на САЩ да бъдат премахнати. Това е много висока летва за турско ръководство, което безмилостно отстоява придобиването на S-400 като знак за нарастващите амбиции и стратегическа автономия на страната.