Стиснатите правителства – основният проблем на централните банки

Една от основните причини глобалната икономика да боксува на място? Някои от най-богатите правителства в света са твърде стиснати, пише Investor.bg.

Правителствата на страните от Г7 намаляват инвестиционните си разходи, откакто глобалната финансова криза обхвана света Като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на групата тези разходи са едва 3,3% през първото тримесечие на тази година, което e най-ниската им стойност от 2000 и е по-малко от 4-те процента в началото на 2009, сочат данни, събрани от Oxford Economics.

Нежеланието да харчат за дългосрочни инфраструктурни проекти е поразително в момент, в който централните банкери и икономистите обсъждат идеи от „хеликоптерни пари“ до по-високи инфлационни цели, за да се справят с риска от дългосрочен застой. Централните банки в Европа и Япония все още изкупуват облигации, за да преодолеят дефлационните рискове, надявайки се, че частните компании ще използват по-ниските дългосрочни лихвени проценти, за да взимат заеми за собствените си проекти за инвестиции и наемане на нови лица.

„Могат да се представят силни аргументи в подкрепа на ангажимент на икономиките от Г7 към „предпазни“ фискални стимули, фокусирани върху инвестиционните разходи“, казва Орен Клачкин, старши икономист в Oxford Economics в Ню Йорк. „Това може потенциално да засили отслабения ръст на производителността, проблем, в който са изпаднали много развити икономики“.

Засилването на държавните инвестиции с 1% от брутния вътрешен продукт за 2 години може да повиши производството в икономиката на Г7 с между 0,6% и 1,4% до края на 2017, сочат изчисленията на Oxford Economics. Силата на координирана инициатива може да бъде дори по-мощна и до голяма степен да се изплати само с повишаване на производството и данъчните постъпления.

Подобна стъпка може да свали и част от натиска върху централните банки и дори да убеди глобалните изпълнителни директори, че е добър момент също да отворят портфейлите си.