Пандемията от коронавирус ускори редица процеси в глобален мащаб, като нейното въздействиe беше особено забележимо по отношение на начина, по който Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка изпълняват своите политики, пише Паола Субаки, професор по международна икономика в Лондонския университет, цитиран от Investor.bg.
Страните по света са наясно със суровите условия, които и двете институции са прикрепили към финансирането на проекти още от 80-те години на миналия век, като това е политическият подход, известен като Вашингтонски консенсус. Те често включват фискални икономии, премахване на бариерите пред пазарната конкуренция на стоки, силни и защитени права на интелектуалната собственост за страни, които са изпаднали в тежко икономическо и финансово състояние.
Често правителствата нямат друг избор, освен да се съгласят с тези условия, будейки недоволство сред населението, особено в Азия, докато Вашингтонският консенсус започва постепенно да символизира как определени институции могат да налагат драконовски мерки върху суверенни нации.
Но нещата се променят. В отговор на пандемията, МВФ предостави 250 милиарда долара на различни кредитни механизми и за подпомагане на облекчаването на дълговете, като още 107 милиона долара финансова помощ отиват за 85 държави.
Тези мерки са предоставени чрез различни програми с леки или без условия и са съсредоточени върху защитата на живота и предоставянето на подкрепа за хора, загубили поминъка си.
Подобно на безусловната гъвкава кредитна линия, която МВФ установи след световната финансова криза през 2008-9 г., за да помогне на страните, сблъскали се с кризата на ликвидността, настоящите мерки са предназначени да облекчат страните, изпаднали в дългов стрес в резултат на пандемията.
Тази промяна в политиката е добре дошла макар и да идва след някои значителни политически провали в подпомагането на страните да излязат от дълговата криза. Един от последните и най-известни случаи е Гърция. Но би ли се стигнало до такъв обрат без превръщането на Китай в един изключително важен заемодател на страните в нужда?
Понастоящем Китай е най-големият официален източник на финансиране за развитие в света, като надминава кредитирането от която и да е международна институция или други заемодатели, включително САЩ. Около 70% от тези заеми се отпускат от държавни банки, най-вече от Китайската банка за развитие и китайската „Ексим банк“, изтъква Субаки.
В момента първият от тези кредитори разполага с общи активи, вътрешни и международни, които надвишават общите активи на Световната банка, Европейската инвестиционна банка и всичките четири основни регионални банки за развитие, взети заедно. В периода от 2009-2019 г. Китайската банка за развитие и „Ексим банк“ са отпуснали заеми на развиващите се страни от Азиатско-Тихоокеанския регион на обща стойност почти 120 млрд. долара, в сравнение с общите заеми на стойност 220 млрд. долара, които Световната банка отпусна между 2012 г. и първото тримесечие на 2021 г.
Китай разполага с разнообразни инструменти за кредитиране, всеки с различни характеристики и функции. От средата на предходното десетилетие стартират две инициативи, които олицетворяват нарастващата роля на Китай в трансграничното кредитиране: инициативата „Един пояс, един път“ и базираната в Пекин и ръководена от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции, пише още Субаки.
И двете инициативи придобиват голяма популярност поради комбинация от финансови ресурси, значителна мрежа от страни, подписали споразумението, и враждебността на САЩ. Все пак размерът на средствата, които действително са били използвани до момента, е сравнително малък.
Въпреки че условията на кредитирането често не се оповестяват - Китай не е член на Парижкия клуб - наличните доказателства сочат, че заемите от „Един пояс, един път“, за разлика от тези на Световната банка, предлагат условия, подобни на онези, свързани с нормалните търговски заеми. Пекин не налага икономически или социални реформи като условия за отпускане на кредит, което се харесва на страните с дългови проблеми.
Китайската финансова помощ също е използвана в по-малко известната, но изключително ефективна форма на двустранни споразумения за валутен суап. Следвайки наръчника на Федералния резерв на САЩ, Китайската народна банка до момента е подписала споразумения за валутен суап с поне 32 държави, като последната от тях е Мианмар. За страните с ограничени валутни резерви тези споразумения са божи дар.
Разпоредбите за двустранно кредитиране и ликвидност позволяват на Китай тихо и без заплаха да постигне целта си да играе по-голяма роля в международните финанси в рамките на ограниченията, поставени от собствената му валута, която има ограничено международно обращение, изтъква Субаки.
Създавайки приятелства със страни, които смятат, че са пренебрегнати или малтретирани от други международни финансови институции и по подразбиране от САЩ, Китай поема контрола върху ключовите потоци от регионално сътрудничество в Азия. След като преди единствено е наблюдавал как САЩ използват заеми и суап линии за селективно предоставяне на финансиране и ликвидност в долари, Китай сега прави същото.
Все още е твърде рано да се говори за начало на Пекинския консенсус, тъй като ограниченията при юана като международна валута задържат растежа на двустранния кредитен капацитет на Китай и увеличават кредиторския риск.
Въпреки че тези ограничения означават, че Китай все още не може да създаде алтернативна система на настоящата, ръководена от САЩ, те показват, че международни кредитни институции като МВФ трябва да предоставят финансиране по по-гъвкав за кредитополучателите начин.
По-високите пределни данъчни ставки в САЩ не означават по-голяма събираемост
По статията работи екип на investor.bg