Guardian: България спасява икономиката за сметка на човешки животи

България се фокусира върху защитата на икономиката, вместо да спасява възрастните хора от Covid. В крайна сметка няма да постигне нито едното, нито другото. Това твърди в своя статия „Гардиън“, цитирано от БГНЕС, озаглавена „Поставянето на икономиката над етиката е мрачна стратегия за ваксинация - България показва защо“.

„Април завинаги ще остане в паметта ми като месец на болезнена несправедливост: тогава си направих първата ваксина срещу Covid-19 във Великобритания, а неваксинираният ми баща почина от вируса в България“ споделя Люба Касова, автор на „Липсващите перспективи на жените в Covid-19" и съосновател на международната консултантска компания за стратегия на аудиторията AKAS (Addy Kassova Audience Strategy)за изданието.

„Аз съм здрава жена на средна възраст. Баща ми беше уязвим 85-годишен мъж с придружаващи заболявания. Имам купчина писма от NHS, които пристигнаха за баща ми от януари, с покана да направи ваксинацията в Лондон, града, за който той замина, напускайки родната си България преди шест месеца. С тъга и безпокойство се чудя защо България не защити баща ми в напреднала възраст, докато NHS на Обединеното кралство положи всички усилия да го направи. Защо аз съм била защитена на средната си възраст, докато около 90% от българите над 80 години не са?“

България е малка страна, която рядко се отразява от световните новини и нейните смъртни случаи, свързани с Covid, са една малка дюна в пустинята на погубените по цял свят животи. Но предоставя ценен казус, предупреждение за това защо икономическата, а не етичната политика на ваксинация е вредна за всяка икономика, пише „Гардиън“.

Още по темата

Намалява броят на хоспитализираните от COVID-19

Проектът на Националния план за възстановяване беше приет от кабинета в оставка

Данъчната реформа е големият пропуск в Националния план за възстановяване

България е четвърта от седемте държави с най-висок кумулативен процент на смъртност в света. В същото време на 4 май здравният министър Костадин Ангелов излезе с гордото твърдение, че „третата вълна на Covid-19 преминава почти незабелязано в България“, твърдейки: „Нашите медици се справиха ”.

България е една от малкото страни в ЕС, за които Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията не публикува данни за смъртността от Covid, свързани с възрастта. България просто не прилага „възрастов мониторинг“ или може би никакъв за демографски данни.

Димитрина Петрова е български експерт по равенство в здравеопазването. Нейните изследвания показват, че българският план за ваксинация, чиято основна цел е да ограничи разпространението на Covid, а не да спасява животи, е изключително несправедлив спрямо възрастните. Той има неясни цели, но дава приоритет на икономически активното, по-малко уязвимо по-младо население пред икономически неактивното, по-уязвимо по-възрастно население. В България хората над 65 години са в четвъртата група в приоритетните списъци за ваксинация, отстъпвайки, казва Петрова, на „почти всички останали в обществото“ - здравната работна сила, учителския персонал, всеки, който участва в „основни дейности в обществения живот“. Със закъснение правителството обяви тази седмица, че хората над 60 години ще бъдат приоритетни за ваксинация.

Картината, която „Гардиън“ представя за Великобритания е различна. Приоритетните групи там са ясни. На първо място целта е да се намали смъртността от Covid и едва след това да се ограничи разпространението му. Първите пет групи, на които се предлагат ваксинации в Англия (с подобен модел в другите британски държави), обхващаха всички над 65 години, започвайки от най-уязвимите. Петрова заключава, че българският план за ваксинация „придава по-голяма стойност на държавния апарат и икономиката, отколкото на живота и здравето на хората“ и така „създава неравенство, като не дава приоритет на тези, които най-много се нуждаят от ваксини, а на тези, които вече се възползват от повече мощ и ресурси“ .

„Дали степента, в която правителствата оценяват човешкия живот, е мярка за това колко добре е подготвена една държава за справяне с големи кризи?“, пита Касова и заключва: „Склонна съм да мисля, че е така“.