Коментирайки събитията, New York Times отбеляза миналата седмица, че неотдавнашните изборни победи на Шотландската национална партия (SNP) могат да доведат до „най-големия удар върху британския премиер, откакто лорд Норт загуби колониите в Америка“, пише в свой анализ за Bloomberg Мартин Айвънс.
Пазарите възприеха различен поглед. В търговията в понеделник сутринта, след като резултатите от изборите бяха вече ясни, паундът поскъпна спрямо долара и еврото - вот на доверие в британската икономика, която бързо се възстановява благодарение на успешната ваксинационна програма.
Това е един малкото казуси, при които е по-добре да се доверим на пазарите, а не на вестниците. Заплахата от независима Шотландия не е изчезнала, но правителството на Великобритания все още има много карти в ръкава си, за да запази цял най-трайния съюз в историята на демокрацията.
Подкрепата за референдум за независимост всъщност намаля по време на предизборна кампания в Шотландия. Последните социологически проучвания показват, че 47% от анкетираните са против провеждането на референдума в сравнение с 44% в негова подкрепа, докато колебаещите се гласоподаватели остават 9%. Само една четвърт от шотландците биха искали референдум тази или следващата година, а 45% желаят общественото допитване да се проведе през мандата на новия шотландски парламент.
Никола Стърджън, лидерът на SNP, промени съответно реториката си по време на кампанията. Тя заяви на електората, че гласуването за SNP „не е вот независимост“. През 2014 г. националистите загубиха референдума с разлика от 10 точки. Този път, вместо да отправи явен тон за „Indyref2“, тя подчерта отделеността от Англия по отношение на ключовите политики.
След като осигури впечатляващ четвърти мандат за своята партия, като съвсем малко не й достигна, за да си осигури мнозинство, Стърджън веднага се върна към призивите си за независимост. Ако не го беше направила, тя щеше да се изправи пред яростта на партийните фундаменталисти, което показва колко деликатна е нейната позиция. Това, че общият дял на гласовете на юнионистките партии едва е достигнал 50%, не предвещава нищо добро за Стърджън.
Най-вероятно нейната цел сега ще бъде да накара британския премиер Борис Джонсън да се държи като автократичен Джордж III или лорд Норт, отказвайки на шотландския народ неговите демократични права (Съюзът с Англия през 1707 г. бе доброволен).
Стърджън ще се откаже от въпроси, които водят до противоречие на Единбург с Лондон, и когато моментът е подходящ, тя ще внесе законопроект за референдум пред шотландския парламент в Холируд и ще предизвика Джонсън да наложи вето. Ако той я блокира, тя може да заведе делото пред Върховния съд на Обединеното кралство.
Поддръжниците на 300-годишния съюз са разделени относно най-ефективния отговор на тази перспектива за съдебна война. Една фракция е на мнение, че Джонсън не трябва да отказва веднага искането за референдум на Стърджън. Играейки за време, министър-председателят трябва да представи положителните страни на съюза с Обединеното кралство и да окаже подкрепа за бедстващите райони на Шотландия - с други думи, да напомни на по-бедните избиратели за риска от напускане. Правителството на Обединеното кралство също може да се опита по-усилено да претендира за ваксинационната си програма, чийто успех много шотландци приписват на Стърджън, въпреки че доставките са организирани от Лондон.
Лидерът на лейбъристите сър Кийр Стармър има огромен интерес да задържи накланящата се на ляво Шотландия в Обединеното кралство. Неговата адвокатска сериозност може да се окаже по-привлекателна за шотландците, отколкото бунтарското поведение на Джонсън.
Противниците на тази стратегия посочват, че хвърлянето на пари в Шотландия и предаването на по-делегирани правомощия на Холируд (така нареченото предложение „devo-max“) само ще подхрани апетита за независимост. В края на краищата преди 25 години лейбъристите обещаха, че „предаването на повече правомощия ще убие национализма“. Вместо това SNP замени лейбъристите като партията на север от границата. Европейският съюз, предоставящ безвъзмездните си средства за британски проекти, не възпрепятства Brexit.
Третата теза се застъпва от онези, които спечелиха битката за референдума през 2014 г . - SNP трябва да бъде принудена да покаже как би изглеждало договореното споразумение за развод с Лондон като цената на референдума. Противникът на лорд Норт, Джордж Вашингтон, „не можеше да излъже“. Стърджън трябва да бъде накарана да каже истината. SNP имаше много години, за да изложи своя план за независима държава. Те отклоняваха трудните въпроси за това как ще се управлява подобна държава и на каква цена.
Каква, например, би била независимата валута на Шотландия? Този въпрос е един от най-трудните за поддръжниците на SNP. Ще копира ли Единбург британската лира, ще пусне ли собствена валута или ще присъедини към еврото?
Ако копира паундът, ще отстъпи контрол в ръцете на паричната власт на Лондон, без да се наслаждава на предимствата на количественото облекчаване - и решенията за шотладнските финанси все още ще се вземат в Англия. Ако новата независима държава създаде своя собствена валута, тя ще бъде поставена в ръцете на международните пазари заради големите изисквания за заем. Ако Шотландия в крайна сметка се присъедини към еврото, SNP ще трябва да намали дефицита до прага от 3%, изискван съгласно условията за членство в еврозоната.
Избирателите ще имат правото да попитат как SNP ще намали този дефицит, който според политически независимия Институт за фискални изследвания, се е увеличил по времето на Covid от и без това опиняващите 9% от БВП до зашеметяващите близо 24%. Макар и по-просперираща от много английски региони, Шотландия печели и от по-високите публични разходи от централната държавна каса (1630 британски лири повече на глава от населението). Загубата на лондонската субсидия би била болезнена - и трудна за компенсиране без скок на икономическия растеж.
Освен това, готови ли са шотландците да приемат твърдата граница с Англия, която предполага членството в ЕС, с прогнозирана загуба за БВП от над 7%?
Много шотландци вероятно гледат, трептейки, бъркотията в резултат от създаването на вътрешна митническа граница между Северна Ирландия и останалата част на Великобритания. При всеки нов тарифен режим ще има повишено търкане. Значителна част от шотландците подкрепят независимостта в сърцата си, но не и на всяка цена.
Друга теза е, че малка, горда държава като Шотландия има приятели в чужбина и може да поправи своя път в света. Много други го правят, включително малките скандинавски страни. Но дали Шотландия е в правилната форма, за да направи този скок в неизвестното?
Две еквивалентни територии в Европа с дълги традиции в независимостта, Каталуния и Бавария (които се отказаха от независимостта си 160 години по-късно от Шотландия), биха били в по-добро икономическо положение да се отделят от съответните си съюзи с Испания и Германия. И двете територии допринасят за федералните бюджети и техните традиционни управляващи партии възприемат пазарната икономика.
Междувременно Шотландия загърби икономическа философия на известния си син Адам Смит, предпочитайки национализма и социализма. Но независима социална държава едва ли отговаря на представянето на малките скандинавски страни.
Ако независимостта е смелият нов свят, тогава Стърджън трябва да каже на шотландците как тя предлага да стигнат там. В момента нейната кауза процъфтява поради неясноти и замъглявания, а икономическата й перспектива е слаба. Зад вълнуващия химн „Цвете на Шотландия“ се крие несигурността как би изглеждало самоуправлението, камо ли как ще бъде платено.