Старите идеи са като старите дрехи - изчакайте достатъчно дълго и те ще се върнат на мода. Преди 30 години „индустриалната политика“ беше почти толкова модерна, колкото и бомбето. Но сега правителствата по цял свят, от Вашингтон до Пекин и от Ню Делхи до Лондон, преоткриват радостта от субсидиите и славославят икономическата самодостатъчност и „стратегическите“ инвестиции, пише Гидиън Ракмън за Financial Times, цитиран от Investor.bg
Значението на това развитие надхвърля икономиката. Международното възприемане на свободните пазари и глобализацията през 90-те години вървеше ръка за ръка с намаляващо геополитическо напрежение. Студената война бе приключила и правителствата се надпреварваха да привличат инвестиции, а не да доминират територии.
Сега възраждането на геополитическото съперничество поддържа новата мода за държавна намеса в икономиката. Доверието между САЩ и Китай е намаляло дотолкова, че всеки вижда зависимостта от другия при всяка жизненоважна стока - било то полупроводници или редкоземни минерали - като опасна уязвимост. Вътрешното производство и сигурността на доставките са новите лозунги.
Тъй като икономическата и индустриална борба се засилва, САЩ забраниха износа на ключови технологии за Китай и настояват за репатриране на веригите за доставка. Освен това се преминава към пряко държавно финансиране на производството на полупроводници. От своя страна Китай възприе икономическа политика с „двойна циркулация“, която набляга на вътрешното търсене и постигането на „големи пробиви в ключовите технологии“. Правителството на Си Дзинпин също затяга държавния контрол върху технологичния сектор.
Логиката на надпреварата във въоръжаването се настанява в икономиката, след като всяка страна обосновава своите ходове към протекционизъм като отговор на действията на другата страна. Във Вашингтон Законът за стратегическата конкуренция между САЩ и Китай, който в момента си проправя път през Конгреса, обвинява Китай в преследването на „ръководени от държавата меркантилистки икономически политики“ и индустриален шпионаж. Обявяването през 2015 г. на индустриалната стратегия на Пекин „Произведено в Китай 2025“ често се посочва като повратна точка. В Пекин, напротив, се твърди, че западащата Америка се е обърнала срещу глобализацията в опит да спре възхода на Китай. Президентът Си Дзинпин каза, че съпротивата срещу глобализацията на запад означава, че Китай трябва да разчита повече на себе си.
Новият акцент върху индустриалната стратегия не се ограничава само до САЩ и Китай. В Индия правителството на Нарендра Моди насърчава политика на самостоятелна Индия, която насърчава вътрешното производство на ключови стоки. Миналата година ЕС публикува анализ на индустриалната стратегия, който се разглежда като част от стремеж към стратегическа автономия и по-малко разчитане на външния свят. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова Европа да „овладее и притежава ключови технологии“. Дори консервативната администрация във Великобритания се отклонява от икономиката на свободния пазар, отстоявана от бившия премиер Маргарет Тачър, и се стреми да защити стратегически индустрии. Британското правителство умува дали да блокира продажбата на Arm, местен производител на чипове, на американската компания Nvidia. Правителството на Обединеното кралство също така закупи контролен пакет в страдащия сателитен бизнес OneWeb.
Covid-19 засили модата за индустриална политика. Вътрешното производство на ваксини все повече се разглежда като жизненоважен национален интерес. Дори когато осъждат „ваксинационния национализъм“ другаде, много правителства предприемат мерки за ограничаване на износа и укрепване на местните доставчици. Уроците за националната устойчивост, извлечени от пандемията, вече могат да бъдат приложени и в други области, от енергията до доставките на храни.
В САЩ аргументите за националната сигурност относно индустриалната политика са в унисон с по-широката реакция срещу глобализацията и свободната търговия. Реториката на Джо Байдън е откровено протекционистична. Президентът провъзгласи пред Конгреса: „Всички инвестиции в Американския план за заетостта ще се ръководят от един принцип: купувайте местното“.
В статия от миналата година Джейк Съливан, съветникът на Байдън по националната сигурност, призова върхушката да „премине отвъд преобладаващата неолиберална икономическа философия на последните 40 години“ и да приеме, че „индустриалната политика е дълбоко американска“. САЩ, твърди той, ще продължат да губят позиции за сметка на Китай в областта на ключови технологии като 5G и соларните панели, „ако Вашингтон продължи да разчита толкова силно на научните изследвания на частния сектор“.
Много от тези аргументи ще прозвучат като здрав разум за избирателите. Протекционизмът и държавната намеса често звучат така. Но икономистите на свободния пазар са ужасени. Сваминатан Айяр, виден коментатор в Индия, съжалява за връщането на провалените идеи от миналото, аргументирайки се, че: „Самодостатъчността беше това, което Неру и Индира Ганди опитаха през 60-те и 70-те години. Това беше ужасен провал." Адам Поузен, президент на Института за международна икономика Питърсън във Вашингтон, наскоро осъди „саморазрушителното икономическо отстъпление на Америка“, заявявайки, че политиките, целящи да подкрепят избрани индустрии или региони, обикновено завършват със скъп провал.
С нарастването на напрежението между Китай, САЩ и други големи сили е разбираемо, че тези държави ще разгледат последиците за сигурността от ключовите технологии. Но твърденията на политиците, че индустриалната политика ще доведе и до по-добре платени работни места и по-продуктивна икономика, заслужават да бъдат третирани с дълбок скептицизъм. Понякога идеите излизат от мода поради основателна причина.
По статията работи екип на investor.bg