Веганска коприна и кожа, недобити в мини диаманти, биопроектирани парфюми: Отглежданите в лаборатория продукти с етична привлекателност могат да се окажат бъдещето на луксозната индустрия. Илюстрирано в съобщение от миналата седмица, че гигантският бижутер Pandora вече няма да използва добивани в мини диаманти в своите продукти, появата на тези високотехнологични луксозни стоки представлява значителна културна промяна, пише в свой анализ за Bloomberg Вирджиния Постел.
От първия Ден на Земята преди половин век, големите индустрии надрастнаха широко разпространеното убеждение, че „естествените“ храни, фибри, козметика и други продукти са по-добри за хората и планетата. Това е отношение, което датира от Романтизма през 18 и 19 век, чиито представители отхвърлят индустриализма в полза на възвишените пейзажи и провинциалната носталгия: Това, което е дадено, е добро; произведеното е подозрително, особено ако е от скорошен произход.
Това предположение започва да се обръща, тъй като предприемачите и потребителите се обръщат към най-модерните изкуства в търсене на по-екологични, по-малко етично повдигащи въпроси материали. Веществата, отглеждани във ферментационни съдове или изградени атом по атом, заместват тези, изтръгнати от земята, растенията и животните, или свързани с човешкото страдание.
Със своята етична привлекателност тези високотехнологични материали създават интересна възможност. Може би някои етични стандарти са форма на лукс, поне докато иновациите не ги направят по-евтини. Демократизирането на диамантите има потенциал да произвежда не само по-евтини скъпоценни камъни, но и създаде нови нрави за добива и използването на енергия. Отглеждането на месо, коприна или кожа във ферметационни съдове може да направи „естествените“ алтернативи някой ден да изглеждат отвратителни.
Някои нови материали като популярните вегетариански бургери на Impossible Meat или заместителите на кожата на компании, включително Modern Meadow, Bolt Threads и Ecovative Designs, са алтернатива на традиционните продукти. (Bolt също произвежда биопроектирана веганска коприна, но все още не в търговски количества.) Останалите са истинското нещо, но произведено по нов начин.
Вземете диамантите, създадени в лаборатория. Те са химически, структурно и оптически идентични с естествената им разновидност - факт, който далеч не представлява край за доставчиците на добивани диаманти. (Те знаят какво култивираните перли направиха с цената на тези скъпоценни камъни.) Но дори De Beers на Anglo American, чийто изпълнителен директор определи създадените в лаборатории камъни като „неистински“, стартира свое собствено подразделение, продаващо произведени в лаборатория камъни на по-ниски цени.
Въпреки че синтетичните индустриални диаманти съществуват от 50-те години на миналия век, производството на диаманти с качество на скъпоценни камъни е скорошно явление. То се базира на технология, която първоначално е разработена за производство на компютърни чипове и тънкослойни слънчеви клетки, но е много по-предизвикателна.
Полупроводниковата индустрия използва процес, известен като наслагване на атомен слой, за да изгради слой с дебелина около сто атома. За да получат диамантен кристал, достатъчно голям за бижута, обаче, производителите трябва да натрупат 10 милиарда слоя.
"Ако нещо се обърка в слой 1000, не може да се самокоригира", коментира Мартин Рошайзен, основателят и главен изпълнителен директор на базираната в Сан Франциско Diamond Foundry. „Трябва да бъдат достигнати 10 милиарда слоя, без нещата да се объркат“, посочва още той. Сега в осмото си поколение плазменият реактор на компанията има енергийна плътност 100 пъти по-голяма от тази в полупроводниковата индустрия.
Камъните на Diamond Foundry се продават средно за 282 долара груб карат, повече от два пъти средната цена на De Beers от 133 долара за добитите му версии. И все пак на дребно произвежданите в лаборатории камъни са много по-евтини. Причината за парадокса е проста. Добиваните в мини диаманти се предлагат под формата на хаотична смесица с размер и качество, като малките, дефектни и обезцветени намаляват средната цена. Отглежданите в лаборатории камъни са на първо място първокачествени. Но техните цени не са толкова агресивни, което ги прави по-евтини за потребителите. (И двата типа преминават през едни и същи процеси на шлифоване и полиране.)
Въпреки че всеки създаден в лаборатория камък е малко по-различен от друг, всички те са доста големи (около пет карата преди шлифоване и полиране) с добър цвят. Тази последователност е и причината, поради която дори плазменият реактор отнема значително по-малко енергия за всеки карат с качество на скъпоценен камък, отколкото минна операция - плюс за екологично ориентираните клиенти. Обявявайки плановете си да прекрати миннодобивните си операции, Pandora подчерта привлекателността както на по-ниските цени, така и на екологична устойчивост за клиентската й база.
Новите луксозни материали се отглеждат, а не се добиват. Това е много по-нежен процес.
„Много луксозни и прекрасни продукти сме извлекли от естествените им разновидности,“ коментира в интервю Кристина Агапакис, креативният директор на базираната в Бостън Ginkgo Bioworks. „Ще има малко количество от тези молекули, които правят красив аромата на растенията. Изсичаме цялата гора, за да ги извлечем.”
Вместо това Ginkgo Bioworks биопроектира дрожди, които произвеждат правилните молекули. Целта, коментира Агапакис, е „наистина размножителен“ процес. Ако искате малко повече, вие отглеждате повече", допълва Агапакис. Без убиване на животни или сечене на дървета - молекулите са еднакви.
Поне засега. Днес компанията заменя най-вече съществуващи материали - от колаген за козметика до пачули за парфюми. В бъдеще биолозите могат да измислят нови вещества или да възстановяват стари. Агапакис ръководи проект, в който учени на компанията са работили с художник и експерт по аромати, за да създадат възможни аромати на изчезнали видове цветя, използвайки ДНК секвенции от проби, съхранявани в Harvard University.
Биопроектираните молекули и отглежданите в лаборатории диаманти не притежават потеклото на традиционния лукс, но това не означава, че са фалшификати. Както химическите анализи, така и човешките сетива ги намират за автентични. След като веднъж се появят на бял свят, за да се намери разликата, е необходима хартиена пътека.
„Това е ароматът на паметта, моята и тази на всички останали. Това е миризмата, която обичаме от хилядолетия, която е покорила поколенията, хората, които познавам и обичам, баба ми ”, пише Судип Агарвала, генетик на дрожди и програмен директор в Ginkgo Bioworks, за агаровото дърво, чийто аромат се надява да се създаде в дрожди. „Дали ароматът, който създавам в дрождите, ще бъде реален? Ако провокира същите тези спомени, ще бъде", коментира Агарвала.