Островен данъчен рай показва как борбата за риболова след Brexit далеч не е приключила

От ресторанта си в стар нацистки военен бункер на скалистия северозападен бряг на Джърси бившият рибар Шон Фолкнър прогнозира, че „ако нe получат това, което искат да получат, те [французите] ще се върнат“, разказва Bloomberg.

Подобно на своите колеги от острова, 66-годишният Фолкнър стана свидетел как френски риболовни кораби организират протест заради промени в достъпа до води след напускането на Великобритания от Европейския съюз. Противопоставянето накара Великобритания и Франция да разположат бойни кораби на морската ивица, която ги разделя. Обяснено като игра на котка и мишка от британските таблоиди, същата преса се зарадва, когато французите се прибраха у дома.

Така че, докато непосредствената опасност беше неутрализирана, гледката на морска конфронтация близо до остров със 100 000 жители напомняше за реалните последици от ожесточения развод и защо е толкова популистка политическата битка.

Шон Фолкнър на брега на Сейнт Уен, Джърси. Снимка: Chris J. Ratcliffe/Bloomberg

Внезапната ескалация превърна местната икономика, основана предимно на финансови услуги, в театър на абсурда след Brexit и въпреки че малцина от външния свят могат да посочат къде е Джърси на картата, борбата е за много повече от скумрия, треска и раци край бреговете му.

Като част от Нормандските острови, Джърси не е нито в ЕС, нито официално в Обединеното кралство. Той е самоуправляващо се британско владение на 14 мили (22,5 километра) от Франция, което разчита на Великобритания за своя защита. Дори и жителите да имаха позиция по темата Brexit, никой от Великобритания не се съобрази с нея.

Рибата беше последната пречка за преговори и тази, която възкреси враждебността между двама съседи, които се сменяха ролите на ожесточени врагове и стратегически съюзници през вековете. Така че Джърси, почти случайно, попадна в затруднените кръстосани връзки през последните месеци, които включваха всичко - от митническата бюрокрация до ваксини срещу Covid-19.

„Нашите културни връзки датират от хилядолетие назад във времето“, коментира Джон Льо Фондър, главен министър на Джърси, който работи с правителството на Великобритания и Европейската комисия по разрешаването на проблема с риболова. "Това затруднение е тъжно", допълни той. 

Рибарски лодки на пристанището в Сейнт Хелиер, Джърси. Снимка: Chris J. Ratcliffe/Bloomberg

Последният сблъсък се случи, след като френският министър на водите, дъщеря на британски рибар, заяви, че правителството й може да спре доставката на електроенергия в Джърси, ако не бъде разгледана позицията на Франция по отношение на риболова в британски води.

Сделката за Brexit гласи, че европейските лодки все още могат да ловят във водите на Обединеното кралство в продължение на години, макар че достъпът им ще трябва да бъде ограничен, и също така ще бъде въведена много повече бюрокрация. Има закъснения при получаване на лицензи, което допълнително се влоши от пандемията.

Думите на Аник Жирарден предизвикаха поредица от непредвидени последици, според френски длъжностни лица. Те заявиха, че са изненадани колко бързо е ескалирала ситуацията и са работили по непублични канали, за да изгладят напрежението. В Париж правителството беше оставено да навигира между умиротворяването на Великобритания и публичното показване на подкрепата за затруднените рибари.

Ситуацията също имаше своите политически цели. Премиерът на Великобритания Борис Джонсън се зарадва на вълна от положителни заглавия в Daily Mail, обозначаващи отстъплението на френския риболовен флот като „Le grand surrender“. За френския президент Еманюел Макрон явно противопоставяне с британците не е никак лошо, като се вземе предвид предизвикателство пред него в лицето на крайнодесния лидер Марин льо Пен. Младшият министър на Франция по европейските въпроси заплаши Великобритания по отношение на финансовите услуги, ако Великобритания не предостави лицензи на френски рибари.

В интервю за Journal du Dimanche Клеман Бон заяви, че Великобритания непрекъснато тества решителността на Франция и ЕС.

Замъкът "Елизабет", заснет от офиса на пристанищната служба в Сейнт Хелиер, Джърси. Снимка: Chris J. Ratcliffe/Bloomberg

Струпвайки се около замъка "Елизабет" в Джърси, който датира от 16-ти век, до основното пристанище на острова, 60-членната флотилия беше посрещната от историческа възстановка на ентусиаст, стрелящ с мускет от укрепленията на замъка. Франция за последен път се опита да нахлуе в Джърси през 1781 г. по време на Американската война за независимост, чието поражение се чества от различни паметници на целия остров.

И все пак крещящите новинарски заглавия за потенциална блокада и спирането на електрозахранването също носеха зловещ подтекст за някои жители, като се вземе предвид как те са страдали от недостиг на храна, когато островът бе окупиран от германците по време на Втората световна война. Днес Джърси празнува освобождението си от нацистите.

Въпросът сега е дали спорът може бързо да бъде разрешен, след като френските риболовци твърдят, че им е бил отказан достъп неправилно, и Европейската комисия обвини Великобритания в нарушаване на условията на сделката за Brexit. Попаднало между чука и наковалнята, правителството на Джърси заяви, че има практически решения на проблема.

Стойността на заложения риболов е незначителна за икономиките на Франция, Великобритания и Джърси, но това е емоционален проблем. Несъгласието по отношение на рибата почти дерайлира цялата търговска сделка между Великобритания и ЕС, преди да бъде постигнат компромис в 11-ия час на Бъдни вечер.

"Не става въпрос само за няколко скумрии", пише главният преговарящ на ЕС за Brexit Мишел Барние в наскоро публикувания си дневник за търговските преговори. „Става въпрос за мъже и жени, които живеят в опасно смели общности, които поддържат крайбрежните територии“, пише още Барние 

"Британското предложение в последния момент за риболова, внесено броени дни преди изтичането на крайния срок за изготвяне на споразумение за търговия и сътрудничество, е блъф - документ, изпълнен с капани, фалшиви компромиси и отстъпление".

Рибарите в Джърси са особено засегнати, като Фолкнър е загубил до 50% от продажбите си поради невъзможността да изнася за Франция вследствие на нарастващото политическо напрежение и новата бюрокрация. Джейсън Бонхом, друг риболовец, не успя да разтовари улова си от сепии в Картере, защото една група френски рибари го е спряла на кея.

Lighthouse Beach Cafe в Ле Мар, Джърси. Снимка: Chris J. Ratcliffe/Bloomberg

Brexit е „касапница“, каза един риболовец, който лови омари и раци около Джърси. Преди всички те изнасяха улова си във Франция, но сега трябва да се опитат да продадат всичко на местно ниво.

Някои зони остават затворени, което означава, че лодките навлизат в други води. Френските рибари са на мнение, че има и други неразрешени фактори, като например как популациите се размножават по-близо до по-топлото крайбрежие, преди да мигрират по-близо до Англия в зряла възраст, когато станат за улов.

Странността на спора преминава през богатото френското наследство в Джърси, който е най-известен в международен план със своите картофи и крави. Много от имената на пътищата му са на френски и на Jerriais - местният диалект, който все още се преподава в училищата на острова, въпреки че малко хора го говорят.

Също така не за първи път френски лодки се опитват да демонстрират сила около Джърси: През 1998 г. няколко французи превзеха за кратко Minquiers, малка група скали и острови, принадлежащи на Джърси, край южното му крайбрежие, където рибарите често акостират

Въпреки всички противоречия годините на съвместен риболов в споделени води предполагат, че много хора от Джърси и френските рибари са приятели и не искат спорът да излезе извън контрол. Голяма част от местното население също така има френска кръв във вените си и островът отдавна се радва на добри отношения с най-близкия си съсед, коментира ловецът на омари.

Както казва друг - „Не искаме да започваме война с французите.“